Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (21)

21.

Джиповете на експедицията се движеха в колона на север. Джордан непрекъснато се оглеждаше, но от мистър Смит и хората му нямаше и следа. Пътуваха из ниска планина с меки и заоблени хълмове, разсечена от много реки. Учените бяха заинтригувани от природата, но Джордан не можеше да си позволи да погледне встрани. Чувстваше опасността съвсем близо и нарастващата агресивност, проявена от сектите го безпокоеше все повече.

В ранния следобед пристигнаха на следващия обект. Оставиха джиповете на паркинга и се отправиха пеш след Галя. Поеха нагоре по стръмна пътека, явно насочена към върха на хълма. След няколко завоя пред тях се появиха загладени огромни обработени камъни. Преодолявайки ги, те се озоваха пред останките на вкопан в камъка дворец. Ясно личаха стаите, стълбите, коридорите, величествения трон. Изумителна гледка — на огромна площ се простираха останките на дворцов комплекс!

В скалния масив бе врязан Г-образен дворец с внушителни размери. Иван ги поведе напред:

— В центъра на двореца се откроява тронната зала с останки от каменен трон. Загадка е сградата на най-високата терасата, чието предназначение все още е неизвестно, но тук предстои и още много работа.

Галя допълни:

— Учените от цял свят от много години търсят прорицалището на бог Дионисий на различни места из тази мистична планина. Ние го открихме тук. Според легендите, тук е живяла прорицателката, която е посетил Александър Македонски, а тя е предсказала създаването на огромната му империя.

Митологът Марио не се стърпя:

— Много легенди разказват за това прорицалище. Според някои от тях, като застанеш на точно определено място, ще се намериш на единствения пряк път между небето и земята. Казват, че само на това място е отворен пътя към небето и имаш пряк достъп до Бога.

Галя се усмихна на патоса му:

— Елате, сега ще ви заведа точно на това място!

Учените тръгнаха след нея. Към групата им тихо и неусетно се присъединиха трима мъже, които до този момент стояха леко в страни и внимателно слушаха. За тях този разказ беше много интригуващ. Джордан за пореден път се обърна да погледне „случайните туристи“ и в този миг срещна погледа на Мистър Смит. Той много учтиво кимна с глава в знак на поздрав, а след това съвсем като турист, започна да разглежда наляво и надясно. Галя продължаваше да разказва:

— Тук, в този район е пълно със загадъчни явления. Например, извор, който извира от върха на хълма, въпреки че наоколо има много ниски места, където водата може да излезе на повърхността.

Иван я прекъсна разпалено:

— Има и много случаи на хора, които споделят, че като застанат на олтарния камък в прорицалището на Дионисий, се чувстват много зле. По-чувствителни са хора с ниско кръвно налягане, сърдечни заболявания, задух, а най-чувствителни са емоционалните хора и онези, които наистина вярват, че това е пътят право към Бога, и през този тунел, желанията и молитвите им ще стигнат право на небето. Точно така го наричат „тунел към Бога“. Това е единственото място на Земята, където се отваря пряк път към Небесата. Затова пророчицата е била точно тук. Изказани на това място, молитвите ти стигат директно до Бога.

Изкатериха се и стигнаха мястото. Беше голям кръг, издълбан в скалата. Всички тези разкази и митове бяха разпалили въображението на групата и ги бяха превърнали от трезвомислещи хладнокръвни учени в страстно вярващи в приказките деца. Те нямаха търпение да застанат в центъра на кръга, за да разберат дали ще им повлияе тунелът към Небесните владения.

Ева не пропусна този толкова подходящ случай, за да каже на Нико:

— Ти няма ли да застанеш в средата? След като така ти въздейства каменното парче в музея, сигурно Боговете са избрали теб, да ти посочат точно къде е гробът на Орфей. Заставай в средата и виж, дали ще усетиш нещо, дали отново ще изгубиш ума и дума!

— Престани да ми се подиграваш. Ще застана в средата, само ако ме хванеш за ръка и дойдеш с мен.

Тя се усмихна, прегърна го през кръста и двамата тръгнаха към прорицалището. Застанаха в средата и се спогледаха с весели искри в очите. След малко излязоха от кръга и се отправиха към саковете си с прибори. Ева стоеше изправена и се оглеждаше. Нико я попита:

— Какво чакаш? Няма ли да вземеш проби?

— След малко, ръцете ми трябва да спрат да треперят.

Нико се обиди:

— Отново ирония!

Ева извади ръцете си от джобовете и ги протегна напред. Те наистина трепереха, а когато Нико ги хвана, усети студена пот по дланите й.

— Лошо ли ти е? Искаш ли нещо?

— Не. Просто ми дай малко време.

— Тук трябва да има силно магнитно поле. Друго обяснение не мога да дам за сега. — Нико продължи да мисли на глас — Какво ли ще стане, ако донесем тук лирата?

В този миг Джордан се приближи до тях:

— Не си вадете инструментите. Днес само разглеждаме и вече трябва да се прибираме в хотела, да се настаним. Ще имате време за изследвания. В този район ще останем няколко дни, за да се опитаме да задоволим всичките ви капризи и огромното ви любопитство. Само че щом слънцето залезе, трябва да бъдете на безопасно място в хотела. Хайде! Да тръгваме. Ще ви заведа на върха да видите още по-интересни разкопки. Там сега работят археолози и всеки ден разкриват по нещо ново.

Учените го последваха по тясна и доста стръмна пътека. Изкачването беше тежко и непосилно за всеки. Иван се обади:

— Пътеката няма да остане така. Търся спонсори, за да се направят стълби и перила, а до всеки обект да води мост или стълба. Така всички ще имат спокоен достъп до всяка забележителност и ще може всичко добре да се огледа. Сега е невъзможно да се посети от семейство с малки деца или от възрастни хора.

Задъхани и уморени, учените изкачиха последните метри. Пред тях се простираше върха на плато. То също беше огромен дворец. Археолозите, които работеха по разкопките, вече си бяха тръгнали и членовете на експедицията започнаха да разглеждат с огромно любопитство очертанията на зали и коридори, издяланите тронове, огромните водни резервоари. Размерите на този античен дворец бяха впечатляващи. Отстрани, по склоновете на гористия хълм продължаваха разкрития и разкопки. Търсеха се още нови находки и се намираха. Явно се работеше непрекъснато и този труд даваше всекидневни резултати. На всеки метър в този хълм беше заровена частица от древността.

Скоро Джордан даде знак да тръгват обратно. Всички разбираха много добре опасността и бяха доста наплашени от скорошните кървави инциденти. Никой не се възпротиви и всички послушно тръгнаха към колите си, въпреки че слънцето още светеше ярко и наоколо обикаляха туристи.

Учените се отдалечиха, а до прорицалището останаха тримата мъже, които разглеждаха всичко наоколо с огромен интерес.