Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (15)

15.

След половин час Джордан и Никола почукаха на врата на стаята в хотел „Шератон“. Отвори им млад човек, който ги покани много любезно да влязат. Те седнаха в посочените им кресла и с учудване установиха, че са съвсем сами в хола. Двамата се спогледаха и след това всеки се вгледа пред себе си, оставайки в пълно мълчание. След няколко минути страничната врата се отвори и при тях влезе елегантен мъж на около петдесетина години. Представи се като мистър Смит. Никой не му повярва. В стаята настана ледено мълчание и Джордан започна пръв:

— Мистър Смит, вчера в гората край квартал Бояна беше намерен трупа на този младеж. Познавате ли го? — и му подаде снимките. — Питаме вас, защото членове на вашето „Общество“ са били убити по същия начин през миналия месец в Лондон.

Никола се ядоса от безразличното хладнокръвие, с което мъжът гледаше снимките на тялото:

— И защото трима от „Последователите“ са били убити по същия начин в Париж преди три години.

— И това задължително свързва трупа от Бояна с нас? — мистър Смит нахално повдигна вежди, за да докаже, че всеки може да направи това.

Никола отвърна:

— Да, свързва го, защото последното обаждане на този младеж, преди да бъде убит е било до този хотел.

Мистър Смит беше изпит и много слаб, висок мъж. Посребрената му коса и воднистите му сиви очи правеха лицето му по-бледо от обикновено. Много беше трудно да се определи националността му. Можеше да е всякакъв. Той въздъхна и предвзето започна:

— Момчето се казва Димитър Петров. Много бедно, но много работливо и упорито момче. Студент. Живее сам с майка си.

Джордан го прекъсна:

— Не ни казвайте неща, които вече знаем! Каква е връзката му с вас или с вашите конкуренти?

— Той се свърза с нас на имейла ни. След като установихме контакт, решихме да му се доверим. Възложихме му да организира филиал на „Обществото“ в България и му обещахме известна сума като заплата всеки месец, а като се дипломира, че ще платим специализацията му в Лондон. И той заслужи всяко пени, което сме му дали. Работеше всеотдайно и направи много за нас. Жалко, че е свършил така. Мисля, че може властите да убиват тези хора и да слагат нашите знаци на гърдите им, за да ни обърнат едни срещу други.

— Какво е правел в гората до хотела, в който е настанена групата учени?

— Разберете ме правилно, нашата цел е много по-възвишена и по-скъпа от живота на когото и да било. Който разполага с истинския ключ за олтарния камък, той ще властва над демоните и ще командва световните събития. Няколко пъти сме изпращали Димитър да се опита да отключи с някой от нашите символи, но безуспешно. Или го пращаме на грешни места, или ключът ни не е истински. Щом научихме за организирането на научната експедиция, ние тръгнахме за България. Вашата мисия е свързана с най-светите за нас места и ние предполагаме, че вие ще може да отключите олтарния камък. Ние трябва да бъдем свидетели на това събитие, за да може да вземем от силите на демоните. Борбата между нас и другите ще е кой да бъде по-близо. С нищо не застрашаваме вашите учени. Нито ще можете да ни изгоните, нито ще можете да се скриете от нас. Ще ви следваме навсякъде като сянка. Съветвам ви да свикнете с присъствието ни, защото ние ще бъдем денонощно с вас.

— Думите ви прозвучаха като заплаха и това ви прави лоша услуга. Признавате, че жертвата е ваш служител, но не знаете защо е убит и жигосан по този начин. А случайно да знаете защо жертвите в Париж са жигосани с вашия знак и защо тези от Лондон са със знака на конкурентите ви?

— Това е манипулация на полицията, които искат да настроят хората срещу нас. Ние не причиняваме злини на никого. Само стоим отстрани и наблюдаваме. Извършваме ритуалите си, посветени на Слънцето и Луната, и… ами това е всичко. Не можете да ни обвините в нищо. Правителството избива нашите активисти и това е моят отговор на всичките ви въпроси.

Джордан стана:

— Благодаря ви за отделеното време.

Загадъчният мистър Смит само леко кимна с глава и обърна поглед към прозореца. Джордан и Никола напуснаха стаята му.