Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (24)

24.

Щом се върнаха от разкопките, всички първо взеха душ в опита си да се спасят от тежката горещина, която ги измъчваше през целия ден.

Полин едва бе излязла от банята, когато на врата се почука. Тя отвори и срещна блесналия от любопитство и превъзбуда поглед на Ева.

— Ева, не мога да си обясня промяната в теб. Ти беше тази, която мърмореше и непрекъснато изтъкваше безсмислието на експедицията. Какво се е случило?

— Не мога да ти обясня, но да кажем, че съм преосмислила нещата. Покажи ми плочката. Искам да я разгледам.

Полин извади завитото в мек плат глинено парче и го остави на масата. Ева го разгърна и се взря внимателно. Полин й подаде лупа, без да проявява особен интерес, защото беше убедена, че това не ги засяга. Остави Ева да се забавлява и отиде да се облече.

Когато след малко влезе отново в стаята, установи, че Ева е отворила подробна карта на Перперикон и калкулатор. Смяташе и записваше нещо в тефтера си. Полин се усмихна на ентусиазма й:

— Какво откри?

— Предполагам, че това е карта. В горния ляв ъгъл са означени, според мен двореца и прорицалището. След това има, предполагам, някаква река и под нея, на югоизток има нещо важно. Точно то е отбелязано с фигура, подобна на слънце.

— С нещо подобно на слънце би трябвало да е отбелязано прорицалището. Защото то е било най-важното място за всички, почитащи култа към Слънцето.

— Въртях картата на всички посоки. Това ми се струва единствената реална възможност. Намерих и карта на планината, в която се намираме. Родопи се казваше, нали? Ако това е дворецът и това е прорицалището, ето това е реката, отбелязана на плочката. Какво ли може да има на югоизток?

— И защо е толкова по-важно от двореца и светилището на пророчицата? — Полин не можеше да повярва в хипотезата на Ева и започваше да нервничи. — Хайде да оставим плочката за малко и да слезем при другите. Може пък да разберем нещо повече. Да видим другите какво са направили днес.

— Добре — Ева стана с нежелание, — само скрий хубаво моето първо откритие.

Полин се усмихна:

— Ето, завивам го старателно, а ако искаш, ще наемем и сейф.

— Не се подигравай с интуицията ми!

Полин вече беше отворила вратата да излизат, когато Ева изведнъж се върна и взе от масичката картите си.

— Може да ми потрябват! — оправда се тя пред присмехулния поглед на приятелката си.

— Не се отказваш лесно, знам вече!

Двете усмихнати излязоха на двора пред хотела и там завариха обичайната шумотевица и суматоха. Те веднага се включиха да изслушат кой какво е направил през деня. Ева разгърна картите си пред Галя:

— Взе да ми става скучно тук. Къде ще отидем след това?

Галя посочи с пръст:

— В момента сме тук, на Перперикон. Когато сте готови, ще тръгнем на югоизток — пръстът й мина през голяма река и продължи надолу по картата. — Тук е най-вероятното място за гроба на Орфей. Ще видите и самият гроб. Повече нищо няма да ти кажа! Има доста чудеса, които може да ти харесат.

Ева и Полин се спогледаха. На югоизток ли?