Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (16)

16.

Въпреки тежката горещина през деня, вече слънцето залязваше и над двора на хотела се спускаха сенки. Усещаше се лекия полъх на свежест от гората. Слънцето бавно се скриваше зад върховете на планината, когато Джордан и Никола се върнаха в хотела. Всички бяха навън и оживено споделяха теориите си за видяното в музея. Масата вече беше отрупана с множество деликатеси и национални ястия, а от скарата се разнасяше невероятен аромат на печеното месо. Скоро всички седнаха да вечерят, но разговорите не спряха с това. В един момент Нико не се стърпя и попита открито Джордан:

— Разкажи ни за убийството! С нас ли е свързано?

— И да, и не. Момчето е член на сектата, която има много съмнителна дейност. Убедени са, че вие ще успеете да намерите входа към някакъв свят с демони. Те ще ни следват непрекъснато, така че като откриете демоните и отключите вратата към тях, те ще са там, за да вземат силата им и да управляват света. Празни приказки. Според мен очакват откриване на златно съкровище от древността и ще се опитат да ограбят каквото могат. Просто ще ни използват за водачи. Явно не знаят къде е търсеният от тях олтарен камък — вход към техните велики демони.

Никола се обади:

— Всъщност сектите са две и се избиват помежду си в стремеж за надмощие. На гърдите на убитото момче имаше жигосан техния знак — някакво слънце. Предполагаме, че това е секта, последователи на култа към Слънцето. Сигурно това е свързано и с култова почит към Орфей, иначе защо ще се интересуват толкова много от нашата експедиция. Може би имат някаква информация за неоткрито съкровище.

Професор Попова се намеси:

— Ще прозвучи много жестоко, но беше ли по някакъв начин нарязано тялото?

— Нима намекваш за орфеизъм? — попита Марио, силно заинтригуван.

— Да, беше разрязан корема и обърнат на една страна — каза Джордан. — А сега вие ми кажете какво знаете.

Марио продължи:

— Сигурно всички знаете, че Орфей е обичал силно жена си Евридика. След смъртта й, той потънал в дълбока скръб и вече не свирел на божествената си лира. Трогнати от скръбта му, боговете решили да му дадат шанс. Позволили му да слезе в подземното царство, да се качи на лодката, да се отправи по реката на мъртвите Стикс и да изведе жена си от света на сенките. Условието било едно — да не се обръща да я погледне по пътя си обратно към света на светлината. Орфей не се стърпял и се обърнал да погледне дали боговете наистина са качили Евридика на лодката, но успял само да види как тя изчезва отново сред сенките на мъртвите. Така той изгубил любимата си завинаги. Когато се върнал, той събирал при себе си мъжете, свирел им на лирата си и им разкривал тайните, които узнал в подземния свят. Улисани в сладките му думи, мъжете отсъствали от домовете си с дни. Жените се ядосали и убили Орфей. Разрязали тялото на три части и ги изхвърлили. Породилото се след това течение се нарича „орфеизъм“ и по време на погребалните ритуали, телата на мъртвите били разчленявани на три части.

— Тялото не беше разчленено, а само обезобразено — замислен каза Джордан.

Галя продължи разказа на Марио:

— Оттук започват две различни легенди с това какво е станало с тялото на Орфей. Едната легенда разказва, че жените в яростта си, изхвърлили частите от тялото му в различни страни, като главата, заедно с лирата хвърлили в река Марица, а тя я отнесла до островите в Егейско море, откъдето там се развива силен култ към Орфей. Другата легенда споменава, че частите на тялото му са заровени на различни места. Когато боговете разбрали, какво са сторили жените, те ги наказали жестоко. Жените се уплашили, изровили главата му и я погребали, заедно с лирата. Над това място те издигнали голяма могила, а на върха й направили светилище за почитане на Орфей. Общото и в двете легенди е, че лирата и главата са заедно. Из цяла южна България са пръснати огромен брой светилища на Орфей. Там, където е намерена лирата може също да има такова светилище. Затова отиваме точно там, за да видим дали няма да намерим и нещо друго.

— Какво търсим? Глава на седем хиляди години, глава на човек, за който не се знае дали е съществувал? Защо да не потърсим и колесницата на Хелиос — бога Слънце? — Ева едва сдържаше гнева си. — А след това ще се срещнем и с демони? Вие напълно сте загубили връзка с реалността. Ние сме учени, а не разказвачи на приказки.

Всички замълчаха засрамено, защото усетиха, че са започнали да се потапят напълно в света на митовете и древните предания. Ева наистина беше права. Те са учени, здраво стъпили на земята и търсещи доказателства за всичко.

Полин погледна Нико, който седеше с наведена глава:

— Сега е твой ред да ни се скараш и да ни приземиш. Защо мълчиш?

— Не знам. Тази находка, не мога да кажа, че е лира, защото не издава никакъв звук, но ме порази.

Ева не се сдържа:

— Защото е оживяла приказка, или защото е паднала от Космоса?

— Абсурдно е, но не знам защо.

Никола прекъсна спора, тъй като искрено съчувстваше на Нико. Той изглеждаше много променен и дори притеснен от нещо.

— Утре тръгваме. Предстои ни същинската част от работата. Искам да бъдете спокойни, но и да наблюдавате какво става около вас. При най-малкия признак за нещо нередно, моля веднага да кажете на мен или някой от хората ми. Така ще можем по-лесно да осигурим безопасността ви.

Джордан се вгледа тревожно в плътната тъмнина на гората.