Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (18)

18.

Колоната отдавна беше напуснала равната магистрала и пътуваше по междуградските пътища. Невероятната красота на природата можеше само за малко да задържи вниманието на всички, защото пътищата бяха в лошо състояние. Това направи пътуването много изморително. Галя се опитваше да разведри обстановката като разказваше легенди и предания за всяка от местностите, през които минаваха.

Беше привечер, когато джиповете спряха пред малък хотел в село Смилян. Хелън попита Галя:

— Няма ли наблизо по-голям град с по-добър хотел?

— Има град и по-модерен хотел, но като този няма да намериш никъде, повярвай ми. Първо го разгледай.

След това Галя се обърна към учените:

— Имате около час и половина да се настаните по стаите си, да си вземете душ и след това ще ви чакаме в ресторанта за вечеря.

Хелън сърдито огледа така наречения хотел. Беше старинна българска къща. Наистина много красива, но по нищо не приличаше на хотел, в който съвременен човек може да си почине добре. Тя въздъхна и влезе. Археологията я беше научила да понася всякакви несгоди, не се плашеше от палатките и спането на твърдата земя, но когато може да си позволи по-добро, тя не искаше да търпи лишения. Мърмореше:

— Ядем българска кухня, възхищаваме се на българската природа, сега трябва да спим и в българска къща.

В този момент се огледа. Отвътре къщата беше оборудвана като модерен и луксозен хотел. Чистотата и съвременния интериор я поразиха. Тя внимателно отвори вратата на банята към стаята си и с усмивка видя хидромасажната душ-кабина.

Зад гърба й се чу гласа на Галя:

— Хелън, стаята харесва ли ти?

— О, наистина съм изненадана!

Само след час, освежени и развеселени, членовете на експедицията се събраха пред входа на къщата. Галя ги покани в ресторанта. Гостите се настаниха по местата си и се заеха да разглеждат обстановката. Обзаведено беше в типичен български стил. Хелън продължаваше да се възхищава на всичко около себе си. Тя посочи полилеите и попита:

— Истински ли са?

Собственикът обясни:

— Да, направени са от преплетени еленови рога. Харесва ли ви?

— О, много!

В този момент влязоха Никола и Джордан. Заеха местата си и Полин тихо попита:

— Всичко наред ли е?

— Не зная — въздъхна Джордан, — няма ги. Обиколихме селото и околността, но не открихме и следа от другите два джипа.

С напредването на вечерта градусът на настроението се покачваше. Галя не спираше да обяснява:

— Намираме се в планината Родопи. Тук навсякъде е осеяно с огромни гробници, некрополи, дворци, останали от траките…

— О, днес видяхме, че и пътищата им са останали още от траките! — не се стърпя Нико.

Всички се разсмяха и отново се върнаха на разговорите за древната история. Галя искаше да каже всичко наведнъж:

— Тук е бил най-силно развит култът към Орфей. Ще посетим много светилища на Орфей, ще видите много култови ансамбли. От утре ще правим съвсем кратки пътувания, защото ще се опитам да ви покажа някои от най-важните места, за които се твърди, че са свързани с гроба на Орфей.

Кейси я прекъсна:

— Къде е намерена лирата?

— Мястото е далече и ще стигнем и до него. Интересното е, че то не е свързано с никакви археологически разкрития в околността. Там няма светилище, нито олтарен камък. В близост е до много интересни археологически обекти, но е намерена на една планинска пътека, между тези обекти. Може би лирата е била в някоя пещера или могила. Предполагаме, че лирата е пренесена там и оставена, защото на иманярите не им се е сторила ценна. Утре ще идем на един тракийски некропол наблизо, а после ще се отправим към най-впечатляващия тракийски дворец.

Джордан слушаше разговора на учените, но все поглеждаше през прозорците, дали няма да види високите фарове на двата джипа, които ги следваха още от София. Селото оставаше тихо и спокойно. Никола проследи погледите му.

— Целият хотел е резервиран само за нас. Не могат да отседнат тук. Където и да са, не са наблизо.