Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (29)

29.

Учените бяха толкова погълнати от работа си, че Никола и Джордан едва ги накараха да съберат инструментите и да си тръгнат. Тържественото обещание, че ще останат на това място колкото дни искат и колкото е необходимо за пълно изследване, свърши работа.

Слънцето вече се скриваше зад билото на отсрещния хълм, когато всички се събраха в двора на хотела. Поръчаха си питиета и започнаха да обсъждат видяното през деня. Полин с добродушна усмивка се обърна към Ева:

— Като те гледах колко проби взе, останах с впечатлението, че се опитваш да изнесеш тайно целия олтарен комплекс през граница и да си го сложиш в двора на къщата.

Ева не пое шегата й:

— Просто трябва да разбера кое ме кара да се чувствам толкова странно и особено…

Ева влезе в хотела.

Вики се присъедини към Полин:

— Отнасяй се по-внимателно с нея.

— Говорихте ли?

— Да.

— Какво й е?

— Това не мога да ти кажа. Трябва да знаеш само, че е по-чувствителна. Тя знае това и грубостта й понякога е нейният начин да се защити.

— Нейното състояние свързано ли е с моите сънища? — не отстъпи Полин.

— Не. И както и да извъртиш нещата, повече от мен няма да разбереш. Не се опитвай да се правиш на тънък психолог пред мен и да ми прилагаш психологически методи за извличане на информация.

— Добре, добре! Само те моля, ако по някакъв начин свържеш нейното състояние с моите сънища, да ми кажеш. Ако има някаква връзка, трябва да й разкажем за мен и тогава тя ще сподели тревогите си. Така може да съберем повече информация и да си обясним повече неща…

— Едва ли ще стане толкова лесно. Просто приеми, че нямате нищо общо. Всеки усеща различни неща.

— Добре — примири се Полин, — предавам се. Просто се грижи за нея.

Полин се огледа. Ева и Нико ги нямаше. Явно бяха в стаята й и разглеждаха взетите проби. Кейси и Валери разговаряха тихо и по всичко личеше, че разговорът им не беше свързан с история или археология. Митологът Марио разпалено обсъждаше нещо с Иван, който не смогваше да си поеме дъх в стремежа да каже повече и по-интересни факти. Хелън стоеше наблизо и с усмивка следеше разпаления разговор. Отстрани Никола и Джордан се бяха надвесили над картата и явно обсъждаха утрешното пътуване. Галя бе събрала студентите си и даваше инструкции за следващия ден. Обхванати от ентусиазъм и любопитство, никой не усещаше нито умора след усилената работа, нито изтощение от горещината през деня. Вечерен хлад изпълваше въздуха със свежест, а в песента на щурците се долавяха радостни нотки.