Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
ДаниелеБрокс (2023)
Корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Даниеле Брокс

Заглавие: Сълзата на Орфей

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕТ „Иван Бабуков“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман (не е указано)

Националност: българска (не е указана)

Печатница: „Съперник 98“ — Перник

Редактор: Даниела Йорданова

ISBN: 978-954-90171-2-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20247

История

  1. — Добавяне

49.

Сред учените настана тягостно напрежение. С решението на един проблем възникваха нови въпросителни. Имаше теми, на които никой не искаше да говори, особено за опасен убиец като Мистър Смит. Учените се надяваха, че той се е махнал завинаги и поне неговото оръжие не ги застрашава. Сега се оказа, незнайно защо, че Джордан и Полин го викат. Никой не зададе повече въпроси — не искаха да знаят. Страхът отново и постепенно завладяваше мислите им. Какво ще стане като се върне? Защо трябва да се връща? Можеше ли да убие още някого?

Джордан и Полин оставиха лирата да свири още съвсем малко и също се отдръпнаха. Измъчваха ги хиляди въпроси, но най-вече КОГА? Кога ще се появи той и кога ще свърши всичко? Докога ще чакат и дали наистина ще могат да го върнат?

Привечер пред хотела спря автомобил. Петров излезе отвън и поговори с мъжа от колата. След това отвори задната врата и извади два метални куфара. Остави ги до себе си и махна за довиждане. Взе отново куфарите и влезе в двора на хотела, където учените продължаваха да разсъждават върху хипотезите си.

Петров постави куфарите до Никола:

— Донесох ви Слънцето. Дано успеете!

Джордан усмихнато се приближи:

— Мислех, че си само кинооператор, а ти си бил безценен снабдител за екипа! Благодаря!

Най-после Петров се усмихна:

— Нека да видим какво съм осигурил и дали наистина ще свърши работа.

Двамата отвориха тесния продълговат куфар и извадиха отвътре сгъваема стойка триножник с телескопично разтегателни крака. Разгънаха стойката, изтеглиха краката и я поставиха здраво в тревата. От квадратния куфар извадиха, наистина малък, но прожектор. Джордан се изправи и потърси с поглед Никола:

— Сега твоите момчета ще трябва да ни доставят ток в пещерата.

— Не се тревожи, военните имат големи генератори в гората, защото нощем целия район се осветява от прожектори, за да се охранява. Тъй като през деня не ги ползват, ще вземем един от техните генератори. Може да се каже, че гората е електрифицирана.

— Да — въздъхна Джордан, — техническите проблеми са решени. Сега трябва да решим и всички останали — погледна скептично към ултравиолетовата лампа — Дано проработи…