Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (10)

10.

Джордан бавно стана от стола и се насочи към тоалетната. Вместо да отвори вратата на сервизното помещение, той влезе в кухнята. Сервитьорът говореше тихо по телефона. Веднага след Джордан влезе и Никола, който разчете правилно спокойната и нехайна походка на партньора си, и тръгна след него. Нямаше да има проблем, ако сервитьорът просто си говореше с някого, но щом ги видя, той затвори и излезе през задната врата. Побягна през поляната, а след него Джордан и Никола бързо скъсяваха разстоянието. Никола го хвана за ризата и го повали на земята. Претърсиха го и намериха телефона. Джордан набра последния номер. Беше домашен телефон и от другата страна вдигна слушалката жена.

Никола се обади:

— Намерихме този телефон и не знаем на кого да го върнем.

— Това е телефонът за приятели на сина ми.

— Ще ми дадете ли другия му номер, за да се свържем и да му върна апарата?

— Да, запишете си.

Жената продиктува номера. Никола го набра и в тревата се чу позвъняване. Сервитьорът, седнал с белезници под едно дърво, само повтаряше:

— Глупава старица! Глупава старица!

— Тук хората все още имат доверие на всеки и вярват, че и другите са добри — обясни ситуацията Никола. — Затова измамите са толкова много. Става много лесно и мошениците се възползват от всеки. Сега да питаме това услужливо момче на кого звънеше, преди да побегне така бързо.

Сервитьорът наведе глава:

— Трябват ми пари. Сега вестниците плащат за всяка новина и подробност за вас, а иманярите плащат още по-добре. Всеки иска да бъде преди експедицията на мястото и да е претърсил пръв всеки сантиметър. Казват, че било пълно със злато. Готови са да плащат за всяка информация.

— Какво успя да им кажеш?

— Че ще се движат в колона от седем джипа… и така ще ги познаят. Че ще има много полиция.

— И сигурно не работиш с вестници, а само с иманяри? — Никола започна да се ядосва.

— Не съм направил нищо незаконно. Претърсете ме, мога да говоря с когото си поискам. Сега ме освободете, защото и без работа ще остана заради вас! — Момчето възвръщаше самоувереността си и си даде сметка, че наистина няма за какво да го арестуват. Сега се ядоса, че е побягнал. Та какво толкова, че говори по телефон!

Докато Никола говореше с него, Джордан се разхождаше около тях и често минаваше зад дърветата наоколо. След като не разбира езика, явно скучаеше.

Никола освободи сервитьора и се обърна да си тръгне. Махна на Джордан и той тръгна редом с него. В този момент момчето се провикна:

— Върнете ми телефона!

Двамата мъже се спряха. Никола каза нещо тихо, а Джордан се обърна и подаде телефона. Никола подхвърли:

— И кажи на майка си да не ти дава номера на непознати!

След това се отдалечиха.

Щом седнаха в колата, Джордан извади своя телефон. Показа изписания на екрана номер на Никола:

— Това е номерът, с който е разговарял, преди да побегне.

— Да, сигурно е с карта за предплатена услуга и едва ли е дал истинското си име. Благодаря ти, ще го проверя. Това ме подсеща, че в управлението има за вас телефони с карти, които да използвате на територията на България. Ще минем да ги вземем и тогава ще те оставя в хотела.

— Да, наистина е приятно да потънем с теб отново в големите задръствания и да си попеем с радиото старите рокпарчета. Умееш да се забавляваш!

— А може и да ми разкажеш за твоята археоложка. Напомня ми за Снежанка от приказката — снежнобяла кожа и абаносово черна коса. Знаеш ли, че поставен до нея, ти си като негатив — твоята светла коса, а нейната катранена, тя е млечно бяла, а ти — с мургава кожа. Всяко нещо е противоположно.

— Да — въздъхна Джордан, — като Слънцето и Луната.

— Какво става?

Джордан му разказа всичко. В началото Никола леко се усмихваше, но после като изслуша цялата история, стана сериозен:

— Мислиш ли, че наистина може да сте в толкова голяма опасност?

— Вече нищо не знам.

— Мислех, че тези секти, които съживяват мъртвите са просто измислица и че никой не вярва на тези мошеници.

— Разследвах вече десет случая на убийства само в една от сектите. Нищо не можахме да направим. Не могли да ги съживят, или защото душата им не била достатъчно чиста, или защото на тях толкова им харесало в отвъдното, че поискали да останат там завинаги. Всеки от жертвите е подписал съгласие с условията на договора и всичко е заверено от нотариус. Законно уредени документи и законно убити хора. Някои дори бяха продали част от имуществото си, за да си платят за услугата — пътуване до отвъдното.

— Някой знае ли, че медальоните са у вас?

— Мисля, че все още никой не се е досетил, че съществуват, а ние дори не знаем за какво служат.

— Възможно ли е тази титаниева сплав, за която ми каза, да е с космически произход — парче от метеорит…

— Само не ми казвай, че нося на врата си радиоактивно Слънце.

— Едва ли е толкова опасно, щом е само половин… — засмя се успокоително Никола.