Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (53)

53.

След този ден наистина всички имаха нужда от ракия и много салата.

Записите бяха качествени и понеже Никола осигури достатъчно камери, можеха да имат идеален изглед на демона от всички страни. Иванов дръпна Джордан настрана:

— Искам да ти се извиня за вчера. Сам разбираш, че запис без звук беше много съмнителен и странен. Чуй това — и той пусна част от записаното от него. — Когато демонът повлече Мистър Смит към дупката, аз го последвах и записвах всичко. Чуй тук. Звукът изведнъж прекъсва, като отрязан с нож.

— Когато влезе във втория тунел.

— Да, а ето, след това се чува шум от оттеглянето на водата и шум от затварянето на вратата. Значи звукът е изчезнал, преди да затворите вратата.

— Сега вече вярваш ли?

— Какво има зад тази врата?

Джордан спокойно отвърна:

— Ти сам видя всичко, което видях и аз — има сенки и река, наречи я Стикс. Пробата е в лабораторията ви. Ти сам я виж и ти ми кажи какво има зад тази врата. Преди да го видя, аз можех да обясня какво има там. Когато го видях, вече мога със сигурност да кажа: „Не знам какво има там!“

— Искам да те попитам и още нещо — лирата ще може ли да свири пак?

— Мисля, че всеки път като я поставите на трона, тя ще свири. Според мен свири, само когато е до трона. Те са нещо като комплект. Образува се някакво поле, което предизвиква трептения, извличащи звуци.

Иванов протегна ръка:

— Благодаря ти за всичко — за съдействието, за доверието. Ти си смел човек! Да седнем на масата. Искам да кажа нещо на всички.

Хората бяха изгледали вече всички записи. Въпреки че се очакваше да са уплашени и стреснати, те бяха напълно спокойни — бяха затворили завинаги Демона. Той беше отнесъл със себе си и Мистър Смит. Ако не бяха успели да се справят със злото по земята, те бяха доволни, че са премахнали една малка част от него. Наздравиците се редуваха една след друга като между добри приятели. В един момент Иванов вдигна чашата си и се изправи:

— Искам да вдигна тост за едни от най-добрите учени в света. Наздраве за най-смелите хора, които познавам! И между другото аз наистина се казвам Иванов, а колегата ми наистина се казва Петров! Щастлив съм, че ви срещнах!