Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (37)

37.

В късния следобед на следващия ден Никола поведе учените към пещерата. Когато пристигнаха, те с облекчение откриха, че алпинистите са обезопасили напълно слизането им. Беше помислено за всичко. Никола обясни:

— Надолу в дупката е поставена „мачта“. Това е приспособление като стълба с отвесно поставена метална тръба, от двете страни на която са монтирани железни пръти като стъпала. Всеки, който ще слиза в дупката, трябва да бъде вързан с осигурителното въже. Щом стъпите на пода, ще може да се откачите.

Иван поясни:

— Оказа се, че дълбочината е само 5 метра. Спелеолозите казаха, че долу има хоризонтална галерия с множество разклонения. Те са разгледали само главния тунел, но той се оказал къс. Всичко е наред. Страничните разклонения ще се проучват, след като вие си свършите работата и те ще могат да работят на спокойствие.

Никола отново се намеси:

— Спелеолозите казаха, че пещерата е с гладки стени, няма сталактити или сталагмити, няма пропасти и опасности. Затова си мисля, че ще свършим доста бързо. Сега разгледахте всичко и вече трябва да се връщаме в хотела. Утре рано ще започнете работа.

Само след няколко часа в ресторанта на хотела кипеше веселие. Всички бяха крайно ентусиазирани и в приповдигнато настроение. Експедицията бе достигнала крайната си цел — нещо, в което никой не вярваше в началото; бяха направили откритие, което никой не е очаквал — тронът съществува; бяха направили дори, макар и далечна, някаква връзка с лирата в музея. Дори да се наложи да спрат до тук, те бяха постигнали много повече, отколкото предполагаха в началото. Историята бе превърнала съвсем различни и противоположни характери в приятели, а крайните индивидуалисти с удоволствие работеха в екип и разчитаха на колегите си, споделяха теориите си дори.

Джордан повика Никола навън.

Нощта бе покрила тайнствената планина и раздаваше мечтаната хладина след горещия ден. След тежкия слънчев зной, природата празнуваше очакваното разхлаждане — птиците пееха, цвъркаха щурците, а дивите цветя изпълваха въздуха със сладкия си аромат.

Двамата мъже не забелязаха това. За тях нощта беше просто тъмнина, изпълнена с рискове и много опасности. Никола се огледа:

— Мисля, че тази нощ ще се опита да влезе в пещерата.

— Да — отвърна Джордан, — правилно направи, че каза на охраната да го пусне. Нека влезе и да разгледа. Като види, че няма нищо друго, освен голи стени, дано се успокои и да си тръгне.

— Едва ли ще си тръгне. Ще стои и ще наблюдава работата на учените. Ако те открият нещо…

— Какво могат да открият! Ние с теб разгледахме толкова подробно всичко — и главния тунел, и разклоненията — голи и гладки стени.

— Загладени от вода, която я няма. — Никола си задаваше все повече въпроси.

— Няма я в момента. Сега е горещо и сухо лято. Щом завали дъжд, ще се вдигне нивото на подпочвените реки и водата ще напълни тези тунели. Те са издълбани от вода. Едва ли хора са ги дълбали. Хората са участвали само до толкова, че да запечатат изхода с олтарния камък.

В този момент иззвъня телефона на Никола. Той го включи и заслуша. После рязко каза:

— Поканете го любезно да слезе, да разгледа и му предайте моите поздрави.

Затвори телефона и намръщено се загледа в отсрещния хълм. Джордан попита:

— Какво е станало? Като говориш на български се чувствам изолиран.

— Мистър Смит иска разрешение да слезе и да разгледа пещерата. Казах любезно да го поканят. Не ми се вярва да види нещо, което ние не сме видели.

— Да влезем при другите — подкани го Джордан.

Само след половин час телефонът на Никола отново иззвъня и той излезе навън да говори. Джордан излезе след малко и попита:

— Приключил ли е огледа?

— Не, докладват, че от пещерата се чува разбиване, силни удари, сякаш разкъртва камък. Питаха какво да правят.

— Е?

— Казах им да го оставят да си разбива.

— Може да е намерил скални рисунки и да се опитва да ги откърти, и отнесе със себе си.

Никола не се стърпя:

— Стига, Джорди, нали вече разгледахме стените. Всички. Подробно. Няма рисунки, няма драскотина дори. В тези тунели е текла само вода!

Телефонът му отново иззвъня. Той послуша кратко и рязко нареди:

— Кажете му, че това вече е прекалено! Да напусне обекта веднага!

Затвори телефона и обясни:

— Искали да влязат и другите двама. Какво разбиват и къртят! Той не бива нищо да пипа, а само да огледа, нали така си мислехме, че ще стане? Той е някакъв освирепял маниак, който не спира пред нищо!

След няколко секунди се успокои и заговори по-тихо:

— Очаквам след малко да ми се обадят и да ми съобщят, че е напуснал. Казах да го махнат от там!

Двамата мъже закрачиха из двора в мълчаливо очакване. Минутите изтичаха бавно и в тишина. Десет минути. Двадесет дълги минути. Телефонът в ръката на Никола леко завибрира и още преди да е позвънил, той беше вдигнал.

— Какъв е проблемът?

Слуша известно време и сухо каза:

— Отлично!

Обърна се към Джордан:

— Отказали са да напуснат. Двамата спътници на мистър Смит са нападнали охраната, ранили са с нож един от войниците, но положението е овладяно бързо. Задържани са за нападение. Мистър Смит е излязъл сам от пещерата като е чул шумотевицата. Качил се е в джипа и се е прибрал в хотела си, сякаш въобще не познава задържаните. Положението е овладяно. Поне за тази нощ. Утре ще видим какво е изкъртил този откачен.

— Тежко ли е ранен войникът?

— Не. Добре е. Да влизаме при другите. Ще оставя охрана и около хотела за тази нощ.