Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (11)

11.

Когато се върнаха в хотела, дворът бе заприличал на увеселителен парк. Смях и весели гласове се чуваха отдалеч. Учените се забавляваха като деца и се възхищаваха на всяко нещо, изпречило се пред погледа им. Дори тихият и затворен Кейси, седнал усмихнат до масата, само повтаряше научената нова дума:

— Чеверме! Чеверме!

Щом видя Джордан, той и на него каза:

— Чеверме! — и посочи към въртящото се на шиш над разгорена жарава цяло агне.

Щом пристигна в хотела, Полин веднага се обади на професор Попова. Ръководителката на българската част от групата бързо събра членовете на експедицията и отидоха в хотела да се запознаят с останалите. Полин и Галя Попова се познаваха само по телефона и по научните си трудове. Не се бяха виждали, но щом се срещнаха, те веднага си допаднаха. Галя обикна откритата и искрена, чаровна и амбициозна археоложка. Полин се удиви от завладяващия чар на българката. Нямаше капка съмнение или дори миг на проучване. Двете бяха открити и веднага разбраха, че заедно ще работят отлично.

Полин и Галя се разположиха на една странична маса. Галя разтвори картите, които носеше и на които беше обозначила пътя им, евентуалното място, където е намерена лирата и евентуалното място на олтарния камък, за който се предполага, че е ползван от Орфей. Районът беше доста голям и двете жени се заеха да го разглеждат основно. Към тях се присъединиха Джордан и Никола, които също се интересуваха от плановете за следващите дни или седмици.

Освен всичко друго, Галя се прояви и като сладкодумен разказвач. Точните познания за археологическите находки се редуваха с интересните местни легенди. Тя насочи вниманието им към южната част на страната:

— Това са Родопите. Тук ще отидем. Те са много обширна планина. Казват й още „Планината на Орфей“. Тук има много светилища на Орфей и всяко е с претенции, че единствено е запазило олтарния камък — камъкът, на който е сядал Орфей, когато свирел. Можем да стесним района на търсене ето тук. Това са Седемте Родопски езера, които народът е нарекъл „Смарагдовите очи на Родопите“.

Полин потрепери и погледна към Джордан. От рязкото вдигане на глава, тя разбра, че и Никола вече знае историята с предците им. Джордан я попита:

— Мадлен Буже е избягала с огърлицата си със седем смарагда, нали така? Където открием смарагдите, ще намерим и гроба й. Така ли беше?

Полин впери поглед в Джордан:

— Това е легендата. Ние ще търсим третата скала над третото око.

Галя уточни:

— Тези езера не са номерирани. Не знам кое трето езеро ти трябва и откъде трябва да започнем да броим. Те са просто седем красиви езера. Интересното е, че над тях се издигат така наречените „Орфееви скали“. Още по-интересното е, че лирата не е открита на Орфеевите скали, а на югоизток. Ето тук, в този район.

— При разкопки ли е намерена лирата? — Джордан искаше да разбере колкото се може повече за хората, които са видели лирата.

— Не, един учител, любител на планината заедно с група катерачи правили преход, когато той намерил нещо странно, което му се сторило древно. Занесъл го в малък исторически музей в близкия град, а оттам лирата била изпратена за експертиза в София.

Никола попита:

— Как изглежда?

— Не очаквайте красива и изящна изработка — обясни Галя. — Лирата е грозна и недодялана, но е факт, че е много древна. Нашите съмнения идват оттам, че струните й не издават никакви звуци.

Джордан се учуди:

— Възможно ли е да трептят в друг регистър и ние да не можем да ги чуем — също като свирките за викане на кучетата…

— Това трябва да го каже Нико. Само той може да даде обяснение на това и ние няма смисъл да говорим за нещо, което не разбираме. — Полин погледна към останалите.

Слънцето се приближаваше към хребета на планината, но все още огряваше двора на хотела. Сръчни служители поставяха маси и нареждаха богата трапеза.

Собственичката на хотела, енергичната Мария, успяваше да бъде едновременно при всички — и при сервитьорите, които подреждаха масите, и в кухнята, където се приготвяха български деликатеси, и до съпруга си, който умело и като че ли с любов се грижеше агнето на двора да се изпече по-добре.

Мария покани гостите си:

— Заповядайте на масата!

Разпръсналите се по групички учени и студенти се отправиха към средата на двора. Професор Попова сгъна грижливо картите си и ги прибра. Джордан и Никола се отделиха настрани и се взряха в гъстата гора. Джордан изказа мислите си на глас:

— В тази гора може да се скрие цяла армия.

— Няма страшно, там са и моите момчета. Сега поне за малко се отпусни. Имаш нужда от почивка, защото си преуморен и изнервен. Обърни внимание на дамата си, не губи време.

Джордан го изгледа учудено:

— Само не ме напътствай като родител. Не си по-възрастен от мен!

— Добре, не съм ти родител, но съм ти приятел и ще се грижа за теб, ако ти не го правиш както трябва!

— Съгласен, но не бъди толкова директен!

Джордан и Никола последни седнаха на масата. Мария даде знак на сервитьорите си да наливат националното питие на българите — ракия, а самата тя поясни:

— Днес ще празнуваме по български. Вие започвате да пиете с леки вина и завършвате с концентрат, а ние започваме да пием с концентрат и завършваме с леки питиета. Основно правило е да се яде много, докато се пие. Питието се казва „ракия“, яденето се казва „мезе“. А сега — добре дошли и наздраве!

Всички вдигнаха чаши за първата обща наздравица на експедицията.

Вечерта неусетно настъпи и мракът се сгъсти. Компанията ставаше все по-весела. Джордан с интерес проследи обособилите се двойки. Нико беше завладял напълно вниманието на неотразимата Ева. Тя го слушаше внимателно и съсредоточено кимаше в знак на съгласие. Кейси тихо говореше на Валери, а стеснителната и скромна археоложка беше разпуснала косата си. Марио запалено ръкомахаше, а Хелън го гледаше с влюбена усмивка. Никола неусетно беше се преместил до Вики и явно й разказваше нещо много интересно. Да, сега оставаше само Джордан да успее да прекъсне оживения разговор на Полин и Галя. Те се държаха като близки приятелки, които се познават отдавна. Смееха се от сърце на нещо и всяка добавяше по някоя дума, от което им ставаше още по-смешно. Джордан внимателно огледа гората — нищо не се виждаше в пълния мрак. Усети настойчив поглед и се обърна. Очите на Полин го питаха дали е видял нещо. Той успокоително кимна и се усмихна. Явно не само той мислеше за работа в този момент.

Времето напредна, а веселбата стана още по-шумна при сервиране на агнето. Оформи се обща компания, в която всеки споделяше с всеки колко вкусно е поднесеното ястие.

Вече беше доста късно, когато българските студенти и учени си взеха довиждане с новите си колеги. Въпреки че те си тръгнаха, никой от учените не бързаше да стане от масата. В един момент тихата и скромна Валери стана, хвана Кейси за ръка и нежно го дръпна след себе си. Той веднага стана и я последва, като небрежно пожела лека нощ на всички. Нико смаяно изгледа прибиращата се в хотела двойка:

— Виж ти, тихите води.

Ева веднага го смъмри:

— Недей да държиш сметка какво правят другите! Това не те засяга!

Никола погледна Вики:

— Ти си предвидила това! Прекалено доволна усмивка имаш. Хайде, психоложке, кажи ми сега, коя ще е следващата двойка!

Вики наистина не криеше доволната си усмивка:

— Знам само, че няма да са Полин и Джордан, но пък и те, ако протакат прекалено дълго, няма да могат да си изяснят точно кой какво чувства. За сега не знаят дали повече се страхуват или повече са влюбени. Дано скоро разберат.

— Хайде да се обзаложим — предложи Никола. — Аз залагам на Марио и Хелън — за тях е прекалено очевидно, че много се обичат и нито за миг не са преставали да мислят един за друг.

— О, ако се случи нещо между тях, ние може би няма да разберем. Но Ева и Нико са като барут и кибрит. Тук ще има бурна връзка… и всички ще я проследим… Те не биха скрили нищо, защото просто не се интересуват от околния свят. Те са център на Вселената и нищо друго не съществува.

Никола не се стърпя:

— Да хвърлим и ние една бомба! Хайде, ще те изпратя до стаята ти!

Вики се усмихна и весело тръгна след него. Изпратиха ги аплодисментите на Нико и одобрителното подсвиркване на Джордан. Ева и Полин се спогледаха усмихнати.

Вики отключи стаята си и се обърна, но Никола беше застанал прекалено близо зад нея. Той я обгърна през кръста и тихо каза:

— Наистина французойките са нежни и крехки като порцеланови кукли.

Тя вдигна лицето си към неговото и му отвърна с гореща и дълга целувка.

В този миг край тях минаха Нико и Ева, но Вики и Никола дори не ги чуха.