Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (45)

45.

След два дни по обяд, пред хотела тихо спряха два автомобила. Галя слезе от единия и веднага се качи към стаята на Никола. От другия излязоха двама мъже, извадиха саковете си от багажника и влязоха в хотела. Наеха стая и отидоха да се настанят.

След малко на вратата им се почука. Те отвориха и в стаята влязоха Галя, Никола и Джордан.

Двамата учени бяха много скептично настроени и посрещнаха студено малката групичка:

— Петров. Иванов. — представиха се те.

Джордан вдигна рамене и примирено въздъхна. Беше сигурен, че това не са учени и че това не са истинските им имена, но за него нямаше никакво значение. Петров започна пръв:

— Искам да ви кажа, че няма да допуснем нараняването на предмета, местенето му без наше знание и нарушаване на целостта му.

Иванов добави:

— Много е странна тази ситуация и, съгласете се, не ви вярваме. Ще наблюдаваме всичко и ще записваме всичко.

Джордан кимна одобрително:

— Аз също бих искал да имам копие от този запис, моля ви! Искрено съжалявам, че не съм правил запис на събитията, които се случиха преди няколко дни.

— Имаме много очевидци — допълни Никола, — ако това ще означава нещо за вас и ще ви помогне да ни се доверите.

Петров и Иванов кимнаха сдържано, но продължаваха да са скептични. Тогава Джордан стопи леда:

— Знаете ли, никой от нас няма да докосва лирата. Вие ще я носите, а аз ще ви казвам какво да правите с нея. Така ще бъдете по-спокойни за предмета. Съгласни ли сте?

— Не искате да я докосвате? — зачуди се Петров.

— Не е нужно. А пък и така цялата отговорност за ценния предмет ще си остане ваша. Ние не искаме да се доближаваме до нея.

Иванов остана видимо доволен:

— Чудесно, така ще съм напълно спокоен. Кога започваме работа?

Джордан се изправи от стола си:

— Нямам търпение да отидем на мястото още сега, но ми се струва, че ще е по-добре да имаме на разположение целия ден. Затова ще отидем утре рано сутринта. Довечера ви каним да се повеселите с нас в ресторанта на хотела.

Петров махна категорично с ръка:

— Ще вечеряме в стаята си. Няма да изнасяме лирата от тук, нито пък ще я оставяме без надзор. Когато я върнем в музея, тогава ще може да се върнем при семействата си на морето, да продължим отпуската си и да се повеселим. Сега работим.

Никола се ръкува и се отправи към вратата, което беше знак Джордан и Галя да го последват.

В коридора Джордан се изравни с него и подхвърли:

— Много свестни учени има във вашите музеи!

Никола се усмихна и го потупа по рамото:

— Обучавали са се от учените във вашите музеи.

— Искаш ли да доуточним плана за утре с момичетата?

Джордан гледаше да е непрекъснато около Полин, за да може да забележи дори и най-малките признаци на паника или депресия. Тя се държеше и полагаше големи усилия да запази спокойствие. Опитваше се да избяга от спомена, възприемайки го като сън.

Вечерта в двора на хотела бяха наредени маси с вече любимите на всички български ястия и деликатеси. Домакините не спираха да изненадват гостите си с най-разнообразни специалитети. Учените вече бяха научили, че лирата е пристигнала. Не знаеха какво предстои, но бяха сигурни, че наближава краят на експедицията. Появата на Полин ги зарадва още повече, защото тя изглеждаше много добре, бодра и спокойна. Нейното настроение зарази всички и шумната веселба до късно ехтеше между хълмовете.

На терасата на една от стаите на втория етаж мълчаливо пушеха двамата мъже.

— Не вярвам на нито една дума от тези фантасмагории. Сигурен ли си, че са учени, а не група авантюристи, които се мислят за Индиана Джоунс?

— Не знам. Ще преценим на място за какво става дума.