Даниеле Брокс
Сълзата на Орфей (4)

4.

Слънцето огря спалнята на Полин. Тя се усмихна сънливо и се обърна на другата страна. Не искаше да става все още. В Париж апартаментът й беше голям и хубав, беше на последен етаж и затова и там слънцето грееше от рано сутринта, и там леглото й беше голямо, но все пак, не беше толкова голямо и слънцето не изгряваше с песните на птиците. Гледката от апартамента й в квартала Монмартър беше зашеметяваща. Можеше да види Сакре Кьор, можеше да види уличката с любимото си кафене „Ше Марк“, можеше да види красивия парк.

А тук като излезе на балкона на стаята си можеше да види безкрайните лозя, красивата малка горичка, прелитащи птици, пъстри пеперуди. Всяко нещо е красиво само по себе си, но точно сега тя предпочиташе романтичната идилия на Бургундските поля.

„Май наистина се влюбвам“ — помисли си тя и отново заспа спокойно.

Събуди се малко преди обяд. Доволна и щастлива, тя погали слънцето, което лежеше на гърдите й. Медальонът я беше спасил от кошмарите й и тя му беше благодарна.

Взе душ, облече се и весело заподскача по стъпалата надолу към трапезарията и салона. Там десетина души вършеха работата си. Всеки говореше весело и приятелски с другите, но и стриктно изпълняваше задълженията си. Ванеса беше във вихъра на човешкия водовъртеж и помагаше ту на един, ту на друг. В един момент тя видя Полин и усмихната се отправи към нея.

— Когато идваш тук, имам чувството, че в Париж въобще не спиш. Всеки казва, че в провинцията се наспива за по-кратко време, а ти спиш чак до обяд!

— Тук си позволявам да помързелувам, мамо! Къде е Вики?

— Сутринта стана рано, закуси и заедно с Джордан излязоха на разходка из полето. Той искаше да говори нещо с нея. Вече три часа ги няма.

Горчива стрела бодна сърцето на Полин. Може ли Вики да й го отнеме? Може би той бе избрал трезвомислещата и хладнокръвна Вики пред емоционалната и експанзивна Полин. Пое дълбоко въздух и се взе в ръце. Голяма работа! Значи той не е бил Истинският.

Полин се зае да помага в кухнята, за да се разсее от тези мисли. Ще стане, каквото има да става! Колкото и да го мисли, както и да го преценява, тя не бива да се намесва, за да не се излага.

Полин видя през прозореца Джордан и Вики да се прибират през парка. Нещо не бе наред, не изглеждаха като хора, които са били на разходка. Ходеха с наведени глави, замислени, сериозни. Когато влязоха в къщата, Джордан се отправи към библиотеката, за да се види с Мишел Буже и да си поговорят преди обяда. Вики отиде на верандата и седна на плетен стол. Ванеса се появи малко след това с поднос, на който имаше изстудено леко бяло вино и плато с букет от сирена. Вики й каза нещо и мадам Буже извика с ръка при себе си Полин. Тя бързо се присъедини. Направи й впечатление, че приятелката й изглежда угрижена и сякаш много уморена. Взеха чашите си и отпиха. Вики започна тихо:

— Не искам да ви плаша, но аз самата съм много уплашена. Тези неща вече не са ми интересни и не са никак забавни. Цяла сутрин говорих с Джордан. Разказа ми сънищата си, един сън, повтарящ се. Далечен негов прадядо. Вика го от отвъдното с тайнствен и стенещ глас. Дал му е същите указания каквито ти си получила в своя сън — да следва лирата, за третото око и третата скала. Когато Джордан направил проучвания за прадедите си, намерил далечни корени с Франция. Негов предшественик е бил жрец на култа към Луната и избягал с някаква графиня. На всички казвал, че е бил призован! Дирите му се губят и жена му повече не получила вест от него. Казвал се Жан. Знаете ли, какво е най-ужасното? Втората половина от медальона, сребърната част е у Джордан. Точно заради това и заради сънищата си, той е поискал да изпратят него на проучването. Сънищата му започнали по същото време, както са при теб.

Вики се обърна към Полин:

— Скъпа, той знае отлично френски. Чул е разговора ни в колата. Това много го е стреснало, защото ти няма откъде да знаеш точно какво сънува той.

Ванеса погледна Полин:

— Не отивай! Никъде не отивай! Ще претопим този медальон. Чудя се на себе си защо го запазих. Беше интересно да имам някаква реликва от толкова далечно минало. Няма да го продадем, а просто ще го унищожим.

— Мамо, сега колието е мое. Заминавам за България и ще го нося!

На масата за обяд логично всички говореха само за Слънцето и Луната, защото вече нямаше тайни от никого. Шокиращите факти не оставяха на спокойствие умовете им. Всеки търсеше някакво обяснение, някаква връзка и някаква логика. Неусетно се пренесоха в библиотеката и заразлистваха старите хроники. Предложиха се стотици варианти, но нито един не изглеждаше достоверен. Всичко просто беше една фантасмагория и практичните умове на 21 век не можеха да се примирят с това.

Мишел Буже ставаше все по-мълчалив и все по-замислен с напредване на времето. Колкото повече разсъждаваха, толкова по-угрижен бе той. В един момент тихо попита:

— Джордан, откъде е бил твоят предшественик? Онзи Жан, жрецът…

— От Булон сюр мер.

— Мислиш ли, че това може просто да е красива любовна история и двамата да са избягали в Англия?

— Но защо тогава са оставили медальоните си? Те са много скъпи и биха могли да живеят с парите от продажбата им поне няколко години!

Мишел се замисли:

— Нашата графиня Мадлен е била с колие с огромни седем смарагда. То би им осигурило охолен живот.

Вики се намеси:

— Жреци на древен култ не биха се осмелили да демонстрират своите занимания. Според мен те са се криели.

Ванеса продължи да разсъждава:

— Ако са били просто любовници, също са щели да крият „заниманията“ си. Щом не са взели символите си на жреци и са оставили в домовете си най-ценната реликва за тях, значи не са отишли по техни си окултни дела, а просто са избягали прелюбодейци.

Полин добави:

— Тогава какви са тези повтарящи се еднакви сънища! Защо ни викат?

Джордан показа отличния си френски:

— Полин, може ли да ми дадеш медальона си?

Полин го свали и внимателно го пусна в ръката му. Той извади от джоба своя и се опита да ги наложи един към друг, за да види дали пасват двете половини.

— Можете да се успокоите. Не съвпадат!

Всички замълчаха. След миг се чу щастливата въздишка на мадам Буже:

— Слава на Бога! Предлагам да се поразходим навън преди вечеря и да оставим Вики да обяснява сънищата. Тя поне е специалист.

Ванеса закачливо намигна на Вики, хвана я под ръка и тихо й каза:

— Щом сънуват еднакви сънища, може пък да са напълно подходящи един за друг. А може и той да не е сънувал, може би просто много иска да се сближи с Полин. Кажи ми, че може и да е така!

— Склонна съм да приема това обяснение като единствено вярното и напълно достоверното. Само не им го казвай в очите, че ще развалиш магията. Единствената магия тук е, че тези двамата са се влюбили много, но никой от тях не смее да си го признае.

Господин Буже също напусна библиотеката и те останаха сами. Полин не се стърпя:

— Наистина ли си сънувал тази сънища?

— Да. Ти как се справи? Аз не мога да се наспя и се уморявам много.

— Спях единствено с хапчетата от Вики. Ще ти споделя нещо. Снощи сложих медальона и спах с него — нямаше никакви сънища. Ти опитвал ли си се да го сложиш?

— Не обичам мъже, накичени с бижута.

— Сложи го под ризата си. Така няма да се вижда, опитай!

— Добре — примири се Джордан. — Ще пробвам. Боже, наистина съм гладен… и жаден. Виното ви е неповторимо!