Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
ДаниелеБрокс (2023)
Корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Даниеле Брокс

Заглавие: Сълзата на Орфей

Издание: първо (не е указано)

Издател: ЕТ „Иван Бабуков“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман (не е указано)

Националност: българска (не е указана)

Печатница: „Съперник 98“ — Перник

Редактор: Даниела Йорданова

ISBN: 978-954-90171-2-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20247

История

  1. — Добавяне

27.

На вечерята Галя и синът й не смогваха да отговорят на всички въпроси на учените. Интересът беше голям. Впечатленията бяха много силни. Нико не споделяше с никого страховете и чувствата си, но въпросите му говореха сами. Той небрежно подхвърли на Галя:

— Имам чувството, че тук са скрити като че ли всички тайни на траките.

Италианският митолог Марио отговори вместо нея:

— Всъщност, не! Долината на тракийските царе е по̀ на север. Там може да се видят изключителни гробници. Част от намерените в тях съкровища видяхме в музея в София.

Галя допълни:

— Тази планина е свързана с по-древните ритуали и вярвания на траките. Доведох ви тук, защото тук са най-древните центрове, свързани с традициите им.

Марио продължи развълнуван, защото темата му беше много интересна:

— В долината на тракийските царе всичко е значително по-ново. Там има могили и светилища, култови центрове, дори обсерватория на траките, но всички те са строени през 5 или 4 век преди новата ера. Тогава Орфей е бил вече легенда и бог.

Бившата му съпруга го изгледа някак нежно:

— Някой май си е научил добре урока и се е готвил предварително.

— Никога не започвам работа неподготвен — рязко отвърна Марио.

Нейните опити за близост го ласкаеха, но той все още много я обичаше и раздялата им щеше да бъде прекалено тежка за него, ако отново позволи на страстта му да се разгори.

Галя върна разговора към траките:

— Водим ви по тези места, защото тук е скрита тайната за живота на Орфей, ако той наистина е съществувал.

Сините очи на Марио буквално светеха:

— Ако Орфей наистина е съществувал. Може сам да е разказвал как е слязъл в подземния свят да търси Евридика. Това може просто да е било един по-ярък сън и той да го е възприел за истина, а след това го е разказвал на останалите.

Иван се усмихна:

— Опитваш се да превърнеш мита в реалност.

— Не, само да си обясня някои факти от митологията и да намеря тяхното реално значение и нормално обяснение. Не може да се намесва винаги свръхестественото.

Швейцарката Валери замислено навиваше на пръста си кичур коса от дългата си конска опашка. Тя погледна Галя:

— Ако той е разказал на всички, че е влизал в царството на Хадес и се е върнал оттам, тогава значи, че другите са го възприели като вампир. Затова трупът му е разчленен на три. Така древните са неутрализирали вампирите и са им пречели да се върнат от отвъдното.

Кейси протегна ръка и я сложи на раменете на Валери:

— След като хората толкова много скърбят за своите мъртви и те толкова им липсват, защо ще правят специални ритуали, за да не се върнат от света на сенките. Хем не искат близките им да умират, хем им затварят всички възможни пътища да се върнат обратно при тях. Това противоречие не мога да разбера.

Галя продължи:

— Легендата разказва, че самият бог Дионис е дарил Орфей с магически способности и знания.

Тук се намеси и Ева, която весело отбеляза:

— Да не би и този Бог да му е дал вълшебната лира, с която омайвал животните, укротявал стихиите и правел лошите хора добри? Да не би да е имал личен контакт с някой, дошъл от небето. Вече чух и за това!

Хелън се съгласи с Ева:

— Имам чувството, че нещата се задълбочават прекалено много и се търси истината в една очевидно фантастична легенда. Защо България толкова преекспонира този въпрос. Това ли е единственият начин да си направят реклама и да привлекат туристи.

— Европа нямаше да финансира вашата експедиция, ако беше така — обиди се Иван. — Ако всичко беше само приказки и фантастика, никой нямаше да ви занимава с това. Събрани са тук най-добрите учени, които отказват да повярват в нещата, които виждат. Сигурно си мислите, че ние сами сме сложили титаниеви струни на лирата и зареждаме прорицалището в Перперикон с мощни електромагнитни вълни.

— Извини ме, но всичко тук е прекалено вълшебно. Дори в Египет няма толкова тайнственост и мистика.

Вики мълчаливо и доста съсредоточено следеше разговора. Един бърз поглед, разменен с Полин я накара да се убеди, че и приятелката й е на същото мнение — трябва да се започне работа по-бързо и да се потушат тези страсти. Не биваше един спор за древна реликва да преминава в лична вражда.