Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (53)

Покана за посещение на „Балтимор“

Ако искате да видите и да съпреживеете света на Серафина, ви отправям покана да посетите имението „Билтмор“ — прекрасно и напълно реално място, сгушено сред гористите планини на Ашвил, Северна Каролина. Със семейството ми живеем наблизо и проучвам района от години.

Тази история е измислена, но се постарах да опиша къщата и историческите детайли съвсем точно. Когато посетите „Билтмор“, ще видите огряната от слънцето зимна градина, величественото парадно стълбище, впечатляващата библиотека на мистър Вандербилт и всички други стаи, описани в книгата. Ще минете през имението също като Серафина, Брейдън и лейди Роуина. Ако дойдете по Коледа, ще се възхитите на огромното коледно дърво в банкетната зала. Ако знаете коя от двеста и петдесетте стаи на „Билтмор“ да проверите, може дори да зърнете една конкретна сова на лавицата над камината.

От личен опит мога да ви уверя, че мрачните тавани, скритите врати и тайните проходи, за които съм писал в книгата, действително съществуват. Те не са за посетители (все пак са скрити врати!), но може би ще успеете да забележите някоя от тях!

На места в историята съм проявил творческа свобода в името на лекотата на стила (предполагам, че не бихте искали да четете енциклопедия), но като цяло се опитах да остана верен на духа на къщата, както и на детайлите, свързани с нея.

Ако обичате природата, можете да се разходите из горите и планините около Ашвил. Можете да минете покрай Краги Гардънс до най-високата планина в южната част на Съединените щати — точно както прави Серафина по време на пътуването си. Ще видите същите водопади и ще плувате в същите реки.

Много от героите, описани в историята, са реални хора — като Джордж и Едит Вандербилт, икономката Емили Ранд Кинг и Фредерик Лоу Олмстед, бащата на ландшафтната архитектура в Америка. Дори санбернарът Седрик наистина е съществувал и живял в „Билтмор“.

Когато описвах как мистър Олмстед сади дървета, исках да уловя неговия характер и дух, както и първоначалната идея на Джордж Вандербилт за засаждането и закрилата на гората около „Билтмор“, от която с течение на времето се ражда идеята за опазването на горите в Америка. Разговорът между двамата мъже, който описах в книгата, е вдъхновен от личните писма на Олмстед. Но си позволих творческата волност да го доведа в „Билтмор“ през 1899 — няколко години след неговото пенсиониране. Ако имах време и място, щях да опиша и ролите на Гифърд Пинкот, Карл Шенк и други. Години по-късно, след като Джордж Вандербилт умира неочаквано, неговата съпруга Едит осъществява визията му за гората, като продава голяма част от фамилните горски земи на правителството, за да бъдат защитени от обществен фонд. Тези земи се превръщат в днешния Национален горски парк „Писга“, една от първите и най-красиви национални гори.

Когато видя неповторимата красота на имението „Билтмор“ и околните градини и дървета, винаги се удивлявам на идеите и силата на човешкия дух, особено когато те са посветени на добри и благородни цели.