Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (29)

29

— Гидиън все още е слаб, но се възстановява много бързо — заяви Брейдън.

— Никога не съм виждала нещо подобно — додаде Роуина.

— Това е добра новина — каза Серафина с облекчение, но долови объркването на приятеля си.

— Когато го видях да лежи на пода, сред цялата тази кръв — продължи момчето, — кълна се, мислех, че е мъртъв или на прага на смъртта. Тялото му беше потрошено. Очите му бяха затворени. Паднах на колене и се наведох към Гидиън, за да се сбогувам с него. Когато сложих ръце върху тялото му, той бе така тих, така безжизнен. Мислех си, че е твърде късно, че никога няма да чуе думите ми, че вече си е отишъл. Но почувствах как сърцето му започва да бие. И след няколко секунди отвори очи и ме погледна с такова вълнение!

Фина преглътна сухо.

— Как е възможно?

— Не знам — призна Брейдън.

Полазиха я тръпки и Серафина погледна нагоре към дърветата точно навреме, за да види как совата разперва криле и изчезва в мрака.

— Помниш ли какво се случи преди с черния плащ, Брейдън… Мисля, че се повтаря, макар и не със същия предмет. Пак се сблъсках с брадатия мъж. Той е нещо като магьосник. Местните планинци го наричат Стареца от гората. За чероките е просто Мрака. Мисля, че Гратан е неговият шпионин тук, в „Билтмор“. Или е един от неговите демони или чираци. Не съм сигурна. Но те работят заедно. Трябва да следим детектива и да разберем как можем да го победим.

Момчето кимна.

— Ще разберем в коя стая е настанен и когато сме сигурни, че не е там, ще я претърсим.

— За детектив Гратан ли говорите? — намеси се лейди Роуина. — Настанен е в Стаята на Ван Дайк^[6], на третия етаж.

Серафина и Брейдън я погледнаха, изненадани, че знае нещо за техния враг, което не им е известно.

— Случайно го чух да казва на персонала, че ще излиза тази вечер и няма да се върне до сутринта — добави англичанката.

Брейдън се усмихна, очевидно впечатлен.

— Може да съм много по-полезна, ако знам за какво говорите — изтъкна Роуина.

— Ако това, което казваш, е вярно, значи вече си ни полезна — увери я момчето.

— Почакай — обади се колебливо Серафина. — Казваш, че ще излиза тази вечер?

— Да — отвърна уверено девойката.

— Но защо му е да излиза през нощта? Къщата е заобиколена единствено от гори и градини, докъдето ти стига погледът.

— Каза на прислугата, че ще ходи с каретата си до града. Но, разбира се, аз разбрах, че лъже.

— Така ли? — изненада се Фина. — Как?

— Беше с неподходящи обувки. Носеше старите си напукани кални ботуши. Ужасно противни. Никой, който е с акъла си, не би обул подобно отвратително нещо, ако отива в града.

Серафина се усмихна, все повече харесваше тази префърцунена девойка.

— Какво друго забеляза?

— Е, той е изключително лошо облечен човек, това е очевидно. Палтото му е страшно износено и изобщо не отговаря на модните тенденции. Някой трябва да му каже, че вече сме 1899 година!

Фина кимна. Очакваше се забележките на момичето да са свързани с модата, но после лейди Роуина продължи:

— Вчера този противен мъж ме последва в градината с розите. Навярно мислете, че не съм го забелязала, но една дама усеща, когато я преследва мъж, независимо дали е изтънчен джентълмен, или обикновен гражданин като мистър Гратан. Освен това той следи много внимателно и Брейдън. Търсеше и теб, Серафина, знаеш ли? По време на вечеря преди две нощи ме попита дали според мен наистина си напуснала „Билтмор“. Държи се встрани от мистър Вандербилт и мисис Кинг, но постоянно тормози слугите с въпроси за някой си мистър Торн и за някаква скулптура на каменен ангел в гората. Не знам защо е всичко това, но по време на вечеря постоянно придърпва ту един, ту друг гост и буквално ги подлага на разпит.

Фина се втренчи смаяно в лейди Роуина. Девойката бе ходеща енциклопедия на клюките и интригите в къщата.

— Е… — обясни англичанката в отговор на видимата изненада, изписана по лицето на Серафина. — Тук съм съвсем сама и ми е доста скучно. Трябваше да си намеря някакво хоби, нали?

— А мистър Олмстед?

— Какво общо има той с всичко това? — обади се Брейдън.

— Какво си видяла, Роуина? — настоя Серафина.

— Той обикаля из градините късно следобед. След вечеря прекарва безкрайни часове в библиотеката, разглежда стари снимки и скици, сякаш копнее за отминали времена. Всяка сутрин на закуска мистър Вандербилт го пита къде ще се разхожда през този ден и той му отговаря, че просто ще броди без конкретна цел, където го отвее вятърът. Но лъже, също като мистър Гратан.

— Лъже ли? — сепна се момчето.

— Мистър Олмстед лъже мистър Вандербилт? — повтори невярващо Фина.

— О, да. Определено. Казва, че отива просто да се разхожда, но всеки ден се насочва в една и съща посока, сякаш има някаква мисия в гората.

— Тя, изглежда, е неизчерпаем източник на наблюдения — заяви Брейдън, развеселен от внезапния обрат.

Серафина се замисли върху информацията, която им бе дала Роуина. После обмисли следващата стъпка.

— Брейдън, помниш ли четирите жребци, за които ти разказах?

Младежът кимна:

— Отидох в конюшнята и проверих, но бяха изчезнали. Конярите ми казаха, че са били тук само за кратко и после не са ги виждали.

Фина се намръщи.

— Можеш ли да разбереш на кого са?

— Обикновено бих попитал мистър Риналди, лека му пръст. Но ще отида да проверя собствениците на конете в неговия дневник.

— Добре, направи го, моля те — кимна Серафина. — Така можем да открием улики за цялата тази история.

— А аз? — обади се другото момиче. — Щом Брейдън има задача, и аз трябва да имам.

Фина я погледна. Беше трудно за вярване, че това е същата Роуина отпреди малко, но тя явно наистина искаше да помогне и да бъде част от тяхната група.

— Ако е нужно да се шпионира, аз съм вашето момиче — увери ги англичанката. — Какво искате да разберете?

Серафина не беше сигурна доколко могат да й се доверят, но реши да й постави задача, за да я изпита.

— Искам да направиш списък на всички гости, отседнали в „Билтмор“, и в кои стаи са настанени. Всяка спалня си има име, така че го научи, както в случая с детектива. И ако пристигне нов гост, на всяка цена трябва да разберем. Важно е и да знаем всичко, за което се говори на вечеря, особено ако е намесен мистър Гратан.

— Абсолютно — кимна доволна Роуина. — С удоволствие ще го направя. Това е много по-интересно от висенето със старите баби и пиенето на чай. Ще си имаме ли тайно ръкостискане?

— Какво? — попита Фина.

— Нали знаеш, като истинските шпиони.

— Не разбирам.

— А тайни кодови имена?

Брейдън погледна развеселен приятелката си и се усмихна:

— Да, какво мислиш за тайните кодови имена, Серафина?

— Вижте какво — каза тя. — Ако някой види нещо необичайно, като пристигането на непознат гост или необяснима сянка в градината, трябва веднага да ме намери и да ми каже.

— Разбрах — кимна момчето.

— Можеш да разчиташ на мен — заяви Роуина.

— А, лейди Роуина — сети се Серафина, — нещо важно. Не трябва да говориш с никого за това, което правим. С никого. Разбираш ли?

— Да.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се — увери я момичето.

— И нещо, което трябва да важи за всички ни по всяко време: ако нещо се случи, ако има извънредна ситуация, спрете часовника майка^[7]. Другите двама ще го видят и ще разберат.

Брейдън хареса плана й и кимна.

— Как, за бога, се предполага да го направим? — попита с недоумение Роуина.

— В двора на къщичката на конярите има голям часовник — обясни момчето. — Работи с помощта на зъбни предавки и контролира четиринайсет други часовника из цялата къща, така че всяка стая е по стандартно време, точно както е било някога на гарите на моя прадядо.

— Какъв прекрасен начин да сте сигурни, че слугите нямат оправдания да закъсняват! — възкликна Роуина.

Серафина поклати глава.

— Е, как да дам този сигнал? — попита англичанката.

— На третия етаж на къщичката има малка стая, в която се намира основният механизъм — обясни Брейдън. — Просто дръпни лоста за спиране на часовника. Но не чупи нищо, защото ще отвориш огромна работа на бащата на Серафина.

— Да не говорим колко ще се ядоса чичо ти — добави Фина. — Ако някой подаде сигнала, всички трябва да се срещнем веднага на покрива. Но използвайте сигнала само в краен случай.

— На покрива? — ахна лейди Роуина. — Как да стигна дотам?

— Качи се до четвъртия етаж, премини по коридора, отиди до дъното вляво и излез през втория прозорец — обясни Брейдън, сякаш бе най-простото нещо на света.

— Не забравяйте, че не бива да спирате часовника, освен ако не е наистина крайно наложител… — Преди да довърши изречението си, Серафина чу, че някой се задава по тъмния път. Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— Наведете се! — издърпа тя лейди Роуина и Брейдън в храстите.

— Какво правиш? — оплака се англичанката. — Роклята ми може да се скъса на магарешки бодил!

— Шшшт… — каза Фина, повлече момичето към земята и закри устата му с ръка.

Забеляза, че по листата на околните дървета трепти светлина от факла и се приближава към скривалището им. Чу шум от стъпки — някой тътреше по земята тежките си ботуши.

Тъмна фигура се носеше към тях по пътеката. Сърцето на Серафина се сви, щом видя дългото, износено палто на мъжа. След това зърна и спираловидния бастун и тъмната му коса. Пулсът й се ускори бясно. Той беше! Плъхът демон-Гратан. Роуина се бе оказала права. Не бе възнамерявал да прекара нощта в града. Идваше право към тях!

Докато крачеше бързо по пътеката, на белязаното му лице бе изписана убийствена решителност. Сякаш беше открил нова важна информация. Вече не идваше да разследва, разпитва или шпионира. Решен бе да убива. Стискаше бастуна в ръка, сякаш всеки момент щеше да го превърне в жестоко оръжие.

Серафина погледна Брейдън, който се бе привел ниско към земята, вперил очи във врага им. Лейди Роуина започна да се гърчи от уплаха, дишането й се ускори, но Фина я държеше здраво. Опитваше се да се овладее, ала паниката завладя и нея, мускулите й затрептяха, сякаш тялото й се готвеше за битка.

Гратан бе на десетина крачки и се движеше бързо. Чуваха шумоленето на дрехите и трополенето на краката му. Шест метра…

Серафина знаеше, че ако се стигне дотам, може да бяга достатъчно бързо, за да му се изплъзне, но това не важеше за Роуина, с нейната дълга пола. Три метра…

Реши, че ако Гратан забележи някого от тях, трябва незабавно да атакува.

В момента мъжът бе точно над тях.

Фина се приведе, готова да се метне напред.

За момент не се случи нищо. Тя си помисли, че врагът ще ги подмине, без да ги види в храстите. Но тогава в далечината изрева звяр.

Брейдън и лейди Роуина се стреснаха, и двамата разтвориха очи широко и диво. Серафина хвана ръцете им и ги задържа на място, сякаш казваше:

Не.

Се.

Движете.

Щом чу воя, Гратан рязко спря. Сега Фина чуваше единствено дишането му и съскането на пламъка на факлата. Взря се нагоре през папратите и нарочно забави дишането си, докато напълно застина. Не помръдваше изобщо. Но спътниците й шаваха нервно. Дори търкането на дрехите им създаваше твърде много шум.

Мъжът се загледа към пътеката в посоката, от която идваше воят. Белезите по лицето му приличаха на следи от нокти на диво животно.

Когато видя отразения в очите му блясък от факлата, Серафина усети как страхът плъзва из тялото й.