Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (48)

48

На следващата сутрин, когато се събуди в работилницата в човешката си форма и излезе навън, в двора на имението, Серафина погледна към планините и осъзна нещо. Именно заради мрака на тъмната нощ бе обикнала яркостта на изгряващото слънце.

Скоро мистър Вандербилт и Брейдън събраха работни групи от близо стотина мъже от конюшните, фермите и нивите на имението и отидоха до клетките с животни. Серафина и баща й тръгнаха с тях.

Този път не срещнаха никакви трудности по пътя си.

Когато навлязоха в боровата гора, мистър Вандербилт и другите ездачи слязоха от конете и продължиха пеша.

Намериха животните все още в клетките, но лагерът бе изоставен, а огънят — студен. Не бе останало нищо, освен сива пепел. Серафина огледа внимателно гората за следи, защото искаше да е сигурна, че Юрая не е оцелял в битката от предишната нощ. Не откри нищо. Изглежда, наистина си бе отишъл.

Брейдън коленичи пред една от клетките, отвори я и помогна на червената лисица да излезе от нея. Тя го разпозна, веднага отиде при него и се покатери в скута му. Момчето я прегърна и започна да я успокоява, като я галеше нежно с ръце.

— Вече всичко е наред — заговори й тихо.

След няколко секунди лисицата явно възвърна сили и хукна към гората.

Брейдън премина към следващата клетка и освободи бобъра от затвора му. Когато отваряше клетките, някои от животните веднага се втурваха към гората. Други се нуждаеха от грижите му. Той се отпускаше на колене до тях и ги държеше в скута си, докато съберат достатъчно сили, за да поемат по пътя си. Освободи миещите мечки и рисовете, видрите и елените, гъските и лебедите, невестулките и вълците.

Серафина бе неописуемо щастлива от гледката на свободните животни, които тичаха живи и силни покрай нея.

— Бъдете дръзки! — прошепна им.

Докато Брейдън освобождаваше животните едно по едно, таткото на Серафина и останалите работници използваха лостове, длета и чукове, за да унищожат напълно клетките. Така никой вече нямаше да може да ги използва.

В края на деня, когато всички потеглиха обратно към „Билтмор“ и вървяха между дъбове и кестени, брястове и смърчове, Серафина си помисли, че атмосферата в гората като че ли се е променила. Летящи катерици подтичваха нагоре-надолу по стволовете и скачаха от дърво на дърво. Видри играеха в потоците.

— Виж там, Серафина! — възкликна Брейдън и размаха ръце въодушевено.

Тя погледна нагоре и видя хиляди птици, ято след ято, да заливат цялото ясносиньо небе. Гъски летяха в ята под формата на латинската буква V, лебеди и патици се точеха в дълги линии, облаци от пърхащи копринарки, кардинали и сойки изпълваха висините.

— Не е ли прекрасно? — попита момчето с почуда. — Много се радвам, че си тук, за да видиш това с мен, защото никога не бих успял да го опиша само с думи. Мислила ли си, че някога в живота си ще видиш подобно нещо?

Серафина стоеше до него, загледана в птиците, и се усмихна.

— Не и по този начин.