Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (32)

32

Серафина се изкачи през прозореца на четвъртия етаж върху покрива на „Билтмор“ и забърза по медния купол над парадното стълбище. Мина между полегатите плочи, високите комини, извисяващите се кули и изваяните каменни гаргойли, които обитаваха този „горен свят“. Билата на покрива бяха с медно покритие, богато украсено с релефни модели на дъбови листа, жълъди и позлатените с варак инициали на Джордж Вандербилт, които пламтяха ярко в лунната вечер.

Щом Фина стигна до ръба на покрива, пред нея се разкри невероятен изглед — като от птичи поглед — към стъкления покрив на зимната градина и множеството вътрешни дворове и градини на имението. С блестящите в небето звезди и с гористите планини в далечината покривът й предоставяше спираща дъха гледка към целия свят, който познаваше.

Чу силно трополене и се завъртя рязко.

— Часовниците са спрели — каза задъхано лейди Роуина, докато се опитваше да се изкачи през прозореца на покрива с пищната си рокля.

Серафина отиде да й помогне. Дрехата на англичанката бе украсена с изобилие от рози от копринена тафта и бе толкова дълга и тежка, че когато девойката пробва да се покатери през отвора, се заплете в краката й. Двете заедно се опитаха да избутат плата настрани, като се стараеха да не настъпват осеяната с цветя пола и да я издърпат през прозорчето, без да скъсат нещо.

— Почти успяхме — простена Роуина. — Още съвсем малко.

Най-накрая се измъкна през отвора и падна върху покрива.

— Тук съм — изрече, веднага скочи и се изпъна като войник на пост. — Някой спря часовника!

— Аз го спрях — обади се Брейдън, докато се промъкваше с лекота през прозореца, за да се присъедини към тях.

— Какво се е случило? — попита Серафина. — Видя ли нещо?

— Гидиън и Седрик липсват — отвърна момчето с пресипнал глас.

— Какво искаш да кажеш? Как така липсват? — не разбра Фина.

Някои кучета бяха естествени скитници — бродеха, после се връщаха, но да изгубиш следата на ранен доберман и на гигантски санбернар й се струваше почти невъзможно.

— Претърсихме цялата къща и околностите. Седрик рядко изоставя чичо ми, а Гидиън никога преди не е изчезвал, но не можем да ги открием никъде — обясни паникьосан Брейдън.

Серафина обмисли чутото. Приближи се до ръба на покрива и погледна надолу — първо към градините с многобройните им статуи и пътеки, после към гората.

Спомни си какво бе видяла в тъмните сенки на боровете последния път, когато бе ходила там.

Не искаше да мисли за станалото.

Не искаше да е вярно.

Но спомените не напускаха съзнанието й.

— Мисля, че знам къде са…

Повдигаше й се, докато изричаше думите. Това бе последното място на Земята, където би искала да отиде.