Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (18)

18

Серафина тръгна обратно по билото през гъстата, прорасла по скалите растителност, след това надолу по склоновете на планината Грей Биърд, през дърветата сред по-ниските възвишения. Почиваше си, когато се наложи, но се опитваше да не спира често и да продължава да се движи. Беше твърдо решена да намери майка си и да научи всичко, което можеше, за тази тъмна сила, нападаща планините. Беше видяла страшния човек в гората с кучетата му и се бе изправила срещу Гратан в „Билтмор“. Не знаеше кои или какви са тези мъже, нито какви зловещи сили притежават, но бе сигурна, че трябва да се бори срещу тях. Майка й и нейните малки бяха напуснали леговището на полянката с ангела, така че единствената следа, която Серафина можеше да следва, бяха тайнствените думи, надраскани в пръстта.

ПОМОЩ НУЖНА ЛИ ТИ Е ОТ МЕН —

ЛЯТО, ПРОЛЕТ, ЗИМА ИЛИ ЕСЕН,

ПРИ СТЕНАТА, ЩО Е ПОД СЕГА,

А ДЪЖДЪТ СТЕНА Е, ТИ ЕЛА.

Представи си, че е загадка, нещо, което тя би могла да разреши, а враговете й не могат. Но това само я обърка още повече. Майка й бе искала тя да се върне в „Билтмор“, не да я последва, така че защо изобщо ще й оставя съобщение?

Щом слезе от планината. Фина стигна до мрачно място, осеяно с грохнали стари борови дървета с дебели прави стволове, обвити в черен мухъл. Долните части на дърветата бяха изсъхнали и изгнили, корените растяха в близост до земята като дълги коварни пръсти. Миризмата на влажна пръст и гниеща дървесина изпълни ноздрите на Серафина. Всичко около нея беше лепкаво от черната мъзга на боровете. Тук не растеше нищо друго — никакви фиданки или храсти не можеха да оцелеят в сянката на почернелите многогодишни борове. Земята бе покрита плътно единствено с тъмни кървавочервени борови иглички.

Смутена от това мъртвешко място, Фина се наведе и се опита да види напред през непрогледното покривало на нощта. Чудеше се дали има път през тази горичка, или трябва да намери начин да я заобиколи. Чуваше лепкавия сок, който капеше от клоните на дърветата. Обзе я бегло предчувствие. На земята, под усуканите стволове на боровете, видя тъмна, неестествена форма.

Инстинктът я подканваше да се обърне и да хукне в другата посока, да избяга възможно най-далеч от това място. Но любопитството не й позволи да си тръгне. Прокрадна се бавно към формата, като вдишваше дълбоко, за да напълни дробовете си с въздух.

Оказа се, че е плосък правоъгълен камък, а до него, заровена в земята, имаше тежка желязна клетка с издължена форма. Серафина преглътна сухо. Огледа клетката, за да разбере за какво е. Беше висока не повече от една-две педи.

В единия си край имаше малка врата с резе отвън. „За да бъде заключено нещо вътре“ — помисли си момичето. Явно бе клетка за някакво животно. След това откри и друга клетка, после още една. Докато се промъкваше из горичката безшумно, приведена плътно към земята, започна да й се гади. Доколкото виждаше, наоколо имаше стотици клетки.

Откри колиба от усукани клони и чепати лози. Виждала бе и преди дърварите да си правят навеси и заслони от клони, но това убежище изглеждаше странно — сякаш клоните не бяха отсечени и наредени от човешка ръка, а бяха прораснали и се бяха сплели сами в този вид, за да оформят стени и покрив. Лозите и клоните се преплитаха в неестествена тъкан, напомняща кожата на чудат и деформиран звяр. Мъзгата от боровете капеше от стволовете им върху покрива на колибата и я покриваше плътно с вонящата черна течност. Сиви останки от лагерен огън тлееха пред заслона. Черен железен казан бе оставен сред димящата пепел. Десетки мъртви врани и лешояди лежаха на земята, ноктите им бяха свити и сгърчени навътре.

Серафина се разтрепери. Сърцето й заби бясно. Страхуваше се какво ще открие на това мрачно място. Но трябваше да разбере. Трябваше да продължи.

Приближи до колибата. Наблюдаваше и се ослушваше. Стори й се, че не долавя никакво движение, никакъв звук, освен постоянното покапване на дървесния сок.

Шмугна се вътре.

В грозноватата колиба имаше снопове тел, но не и обитатели. Фина откри ножици за тел, ръкавици и други инструменти, но нищо не издаваше за какво е всичко това, с изключение на купчина животински кожи, проснати на мръсния под. Черни и кафяви кожи, сиви и бели. При вида на противната гледка Серафина стисна зъби и сбърчи нос заради гранясалата миризма на мъртва кожа. Имаше чувството, че по раменете и врата й плъзват стотици паяци.

Бързо се измъкна от колибата и огледа района за приближаваща опасност. Това място бе ужасно нередно и я объркваше. Обърна се, готова веднага да си тръгне. После чу звук, който я потресе, и застина.

Скимтене.