Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (46)

46

Серафина се носеше през гората нагоре по хълма, направо към скалистия край на високата трийсетина метра канара, на която бе застанал Юрая. Тичаше почти невидима в нощната тъма в черната си котешка форма и не откъсваше очи от изплъзващия се магьосник. Точно както тя се надяваше, мъжът изведнъж изчезна с вихрено замъгляване и се преобрази в сова. Сетне полетя към Роуина и Кес.

На този инстинкт бе разчитала. Предположила бе, че Юрая няма да устои на възможността да се преобрази и да се бие редом с дъщеря си, за да си върне откраднатия жезъл. Фина знаеше, че няма как да се защити от него, докато магьосникът е в човешката си форма и може да използва ръцете си, за да прави заклинания. Но когато той полетя над реката в преследване на сокола, Серафина се затича така, както никога не бе тичала в живота си, без да откъсва жълтите си очи от Юрая.

Мощните й крака я носеха със светкавична скорост по гористия терен. Щом видя ръба на скалата пред себе си, се хвърли напред с един последен, решителен изблик на енергия. И после скочи.

Бе подбрала времето идеално. Прелетя десетина метра от ръба на камарата. Докато падаше свободно във въздуха, протегна лапи и нанесе мощен удар на Юрая. Заби смъртоносните си нокти в птицата. Разхвърчаха се пера. Разкъсаната сова се превъртя от силата на нападението.

Серафина успя.

Победи Стареца от гората.

Уби своя враг.

Сърцето й се изпълни с облекчение и щастие, но в същия миг радостта отстъпи пред друго усещане. Свободното падане. Земята я привличаше към себе си и Серафина падаше с все по-голяма скорост. Изви гръбнак, за да се изправи, и в същото време успя да зърне Брейдън, който се бе добрал някак до ръба на канарата и сега се взираше в нея със затаен дъх, уплашен, осъзнал, че е скочила от скалите.

Фина падаше и падаше.

Трийсет метра бяха прекалено много, за да оцелее, независимо дали ще се приземи на крака, или не. Имаше една-единствена надежда: че е скочила достатъчно надалече.

Стовари се във водата, която избухна мощно около нея. Почувства огромния сблъсък, после реката я обгърна и повлече надолу. Едрото й черно тяло потъна дълбоко в тъмните течения на Френч Броуд. Силата на бързеите веднага започна да я помита.

Знаеше какво трябва да направи и бързо започна да гребе. Издигна се на повърхността сред вихрушка от мехурчета, пое си дълбоко въздух, изтръска мустаците си и загреба уверено към брега, като се насочваше с помощта на дългата си черна опашка.

Забеляза окървавеното бяло пернато тяло на Юрая да се носи по реката. Искаше да захапе птицата, да я схруска, да се увери, че врагът й е мъртъв, мъртъв, мъртъв, но бързеите го отнесоха, преди да го хване. Трябваше да се задоволи с поражението, което му бе нанесла.

Преплува през бързеите и се добра до скалистия бряг. Уейса бягаше бързо по протежението на брега, за да я посрещне във формата си на дива котка. Жизнерадостната му походка показваше ясно, че е доволен от себе си, сякаш казваше: „Знаех си, че един ден урокът ми по плуване ще ти спаси живота.“

Двата дивокота се затичаха заедно към върха на скалата, където ги чакаше Брейдън. Той се усмихна с облекчение, когато видя Серафина, но после посочи с ръка към небето.

Тя погледна и видя Роуина, все още във формата си на сова, да атакува с хищните си нокти сокола скитник. Нанасяше удар след удар в тялото на Кес. Фина не знаеше дали англичанката е видяла смъртта на баща си, но в атаката й имаше нова ярост.

Обикновено соколът би изправил нокти, за да посрещне с тях такова нападение, но Кес държеше жезъла и не можеше да се защити, затова просто летеше и понасяше ударите, доколкото й бе възможно. Роуина бе безмилостна и нападаше отново и отново. После впи нокти в жезъла и се опита да го издърпа. Двете грабливи птици се преплетоха в жестока хватка — дращеха се, дърпаха се и падаха надолу, без да спират битката си.

Изведнъж соколът се издигна рязко в небето с мощен замах на крилете си, повлякъл нагоре и жезъла, и совата.

— Какво прави? — попита Брейдън, докато се взираше в пернатия си приятел.

Кес летеше все по-високо и по-високо, без да обръща внимание на ноктите на совата, на кълвящия клюн и биещите й криле. Двете птици се изкачиха толкова високо, че вече дори Серафина не успяваше да ги види.

— Какво стана? — попита смаяно Брейдън. — Къде отидоха?

Но Фина не можеше да му отговори.

Чуваше само как двете птици се бият в небето. Чуваше съскането на совата и пронизителното как-как-как на сокола, а след това всичко утихна.

Вдигна поглед към небето и си пое въздух. Една от птиците най-накрая се показа. Летеше сама и стискаше прокълнатия жезъл в ноктите си. Сърцето на Серафина се сви, когато видя, че е совата. Роуина. Продължаваше да гледа, но нямаше и следа от Кес. Явно соколът бе загубил битката.

Совата летеше право към тях. Фина се уплаши какво ще се случи. След като Роуина се преобрази, можеше да използва жезъла, за да започне битката отначало, да призове бог знае какви животни срещу нея и съюзниците й. Беше ясно, че Юрая е обучил дъщеря си добре. Може и да не бе имал високо мнение за нея, но Роуина се бе превърнала в могъщ млад магьосник.

— Какво стана? — попита Брейдън, обезумял и объркан, като се оглеждаше наоколо. — Кес мъртва ли е? Роуина уби ли я?

Серафина си помисли, че навярно е станало точно така. Но после забеляза точица високо в небето, на стотици метри над гората. Кес се бе издигнала по-високо, отколкото можеше да лети забулената сова, и размахваше могъщо криле.

Запита се какво ли прави там. После соколът направи пълно завъртане и със стремителен пикиращ полет се насочи към земята.