Робърт Бийти
Серафина и магическият жезъл (50)

50

Когато Серафина и Брейдън тръгнаха към коледното парти, той я поведе надолу по коридорите към пушалнята. Тя бе пищно декорирано убежище с тъмносини кадифени столове, изящни сини тапети и лавици с множество книги, чиито кожени подвързии бяха украсени със златен варак. Господата се оттегляха там след вечеря да пушат пури и да си поговорят насаме. Стаята бе празна в момента, но Серафина предполагаше, че Брейдън има причина за това отклонение.

— Искам да ти покажа нещо, което според мен ще те заинтересува — заяви той. Хвана я за ръката и я въведе в стаята. — Един от горските пазачи намерил нещо в гората. Не бил сигурен какво да прави с него, така че го дал на препаратора.

Фина влезе в стаята и се огледа. На изваяната мраморна лавица над камината върху специална стойка бе поставена препарирана птица. В къщата имаше и други препарирани животни, така че това само по себе си не бе необичайно. Но птицата не беше някой фазан или яребица. А забулена сова, обвила острите си нокти около крива пръчка, с разперени нагоре криле, сякаш някой я е стреснал внезапно. Изражението й бе особено шокирано.

— Ах! — възхити се Серафина. Не беше сигурна дали совата е мъжка или женска, но реши, че прилича на старата й приятелка и съперница. Поклони се тържествено на птицата. — Добър вечер, Роуина. Извини ме… толкова съжалявам… лейди Роуина.

— Е — обади се Брейдън, — леля Едит ни помоли да й помогнем да се почувства като у дома си.

Фина се усмихна и погледна отново совата.

— Роуина, ти винаги ще имаш дом тук, в „Билтмор“.

Беше доволна, че са победили англичанката, но истината бе, че бащата на клетата девойка бе покварил сърцето й. Направил го бе черно и злобно като неговото по същия начин, по който жезълът му бе объркал умовете на клетите животни. За миг Серафина се запита какво ли би станало, ако Роуина бе успяла да се откъсне от желанието си да впечатли своя баща, ако бе отказала да осъществи неговото отмъщение и бе поела по друг път.

След като оглежда птицата известно време, се обърна към Брейдън:

— Само една птица ли е намерил горският?

— Опасявам се, че да. Но го помолих да събере екип от няколко души, да се върнат там и да продължат да търсят както в гората, така и по брега на реката. За всеки случай.

— Добре. Но бих се чувствала много по-добре, ако имахме две сови на камината, а не една.

Напуснаха стаята и се запътиха към банкетната зала.

Преди да влязат, Брейдън спря на вратата и се взря в Серафина. Тя също поспря и се загледа в меката светлина на свещите, които озаряваха коледното парти в пищната зала. Блестящи дами в дълги официални рокли и красиви господа в черни жакети говореха и се смееха, докато отпиваха от високи кристални чаши с шампанско. Освен изтънчените гости, тук бяха и повечето хора от персонала на имението. Излъчваха спокойствие и ведрост и изглеждаха много различно от обикновено, облечени в най-хубавите си дрехи. В тази специална вечер всички формалности бяха забравени.

Много от децата на служителите кръжаха около коледната елха и чакаха развълнувано да отворят подаръците си. Серафина си спомни как някога, като малка, седеше свита на топка в края на мрачното стълбище, което водеше към мазето, и се вслушваше в звуците на коледното парти горе. Спомни си как копнееше да види какво става, да сподели радостта на другите деца, да се смее заедно с тях. И ето, това бе първата й Коледа на горния етаж. Колкото и познато да й беше всичко, то бе и някак абсолютно странно и ново. Но това бе нейният свят. Това бе нейният дом. Това бяха нейните хора, нейната глутница — едновременно далечни и близки. Застанала до Брейдън на прага, Серафина видя отражението им в едно от огледалата на стената. И то я хипнотизира.

Брейдън носеше черен жакет, бяла вратовръзка и бели ръкавици — обичайният аксесоар за млад джентълмен с неговото положение. Ожулванията и натъртванията му бяха почистени, косата му бе сресана спретнато. Лицето му грееше от щастие, а кафявите му очи блестяха, отразяващи светлината в стаята.

Серафина бе с красивата златисто кремава сатенена рокля, която Брейдън й бе подарил за Коледа. Дрехата бе с впит корсет, пищно извезан с перли и поръбен с ширит, както и с дълъг, влачещ се на вълни шлейф. Фина носеше сатенени оперни ръкавици в тон и лъскави обувки на краката, както бе обичайно за младите дами. Но за разлика от другите момичета в залата, чиито коси бяха вдигнати и подредени във високи и сложни прически с букли, тя бе решила да носи гарвановочерната си коса свободно пусната по раменете. Очите й бяха жълти като на пантера.

Преди няколко нощи Брейдън я бе поканил да се включи във вечерното парти на семейство Вандербилт. Тогава тя му каза, че не е готова.

Сега момчето отново й зададе въпроса.

— Готова ли си да вървим? — попита тихо.

— Готова съм — отвърна Фина и влязоха заедно в залата.