Рани Маника
Японският любовник (7)

Лъжата на добрия самарянин

Парвати съзерцаваше затворената врата. Снощи беше напълно решен да я отпрати при първа възможност. Защо се бавеше? Но при мисълта за кратката почивка я обзе неудържим прилив на вълнение.

Някой почука на вратата. Парвати изправи рамене и извика:

— Влез.

Една жена влезе, събра длани под брадичката си и се представи като Камала. Имаше широк ханш и тънки крака, които се подаваха изпод сарито, вързано високо на кръста й за по-голяма свобода на движенията. Едва ли беше на повече от трийсет години, но устните й бяха хлътнали като на старица.

— Ъъъ… Господарят поиска да ми покажеш как се ползва тоалетната. Спомена, че били различни…

— Да, Ама, в тази къща са различни — съгласи се жената сериозно. — От Англия са. Нали разбирате, белите хора ги използват. Не е нужно да клякате, а сядате върху чиния и когато свършите, дръпвате един лост и водата шурва от резервоар над нея, изсипва се вътре и някак си, вместо да прелее от чинията, засмуква всичко, урина, мръсотия, надолу през една тръба, която ги отвежда в морето. Удивително нещо наистина.

Тъй като беше от Индия, Камала говореше тамилски без характерните вибрации на думите и Парвати, която познаваше единствено мелодичния, напевен акцент на сънародниците си, трябваше да се съсредоточи добре, за да разбере какво й говори.

— Оттук, Ама. — Камала бутна една скрита врата в облицованата стена, преведе Парвати през съблекалнята и я въведе в баня от сив мрамор. Парвати изрече благодарствена молитва наум, че няма да й се наложи пак да ползва външната тоалетна близо до джунглата през нощта. Междувременно Камала отвори един шкаф под мивката и извади малко дървено канче.

— Белите хора може да са умни, но не са толкова чисти. Не използват вода да се измият като нас, ами късат парчета хартия от една ролка, която правят специално за тази цел, и се бършат с нея. Но аз установих, че хартията може да влезе в добра употреба дори и за хора като нас. Ако пуснеш малко в чинията, когато мръсотиите паднат вътре, водата няма да подскочи и да ти оплиска задника — обясни тя, кимайки важно на Парвати. След това се обърна към ваната и посочи кранчетата. — Можете да използвате водата оттук. — Тя подаде малкото канче на Парвати. — Добре, Ама, ще ви чакам отвън.

На рафтчето имаше пухкави кърпи, а в една чинийка — ароматен сапун. Парвати приклекна във ваната и се изкъпа, като наливаше вода в канчето и я изсипваше върху главата си. Облече се, отвори вратата и намери Камала да седи на пода, подпряла лакът върху повдигнатото си коляно, а другият й крак стоеше сгънат под тялото. Жената стана, като подпря ръце на пода и повдигна задните си части, преди да се изправи. Точно по същия начин се изправяше и майка й. Мрачна меланхолия изпълни гърдите й.

— Елате, Ама. Ще ви покажа къде е трапезарията.

— Благодаря. — Освен потопеното в мляко парче банан, което изяде зад платното, Парвати не беше хапвала нищо от вчера насам. Едва се стърпя да не нападне един голям буркан, пълен със сладки ладу^[1], който стоеше до леглото, но не посмя да го отвори от страх някой да не влезе и да не й се скара. Камала я поведе покрай стълбите, където Парвати разговаря с Касу Маримуту в ранните часове на деня, и се озоваха до друго стълбище на срещуположната страна.

— Добре ли пътувахте от Цейлон, Ама?

— Да, чудесно.

— Наистина ли? Аз като идвах, беше ужасно. Морето беше толкова бурно, че чак на мъжете им прилоша, а после един човек умря, увиха тялото му в бяло платно и го хвърлиха зад борда. Няма да повярвате. И аз нямаше да повярвам, ако не го бях видяла с очите си. Изведнъж се появиха огромни акули и се спуснаха към тялото още преди да е докоснало водата! Всички жени пищяха. Някои изпаднаха в истерия. Честно да си кажа, даже аз се уплаших малко, а поначало съм смела. Никога няма да го забравя. Оттук, Ама. — Завиха по коридора, който водеше към северното крило.

Трапезарията беше първото помещение в крилото. Камала се отдръпна почтително, за да направи път на Парвати. Утринните лъчи нахлуваха през множество високи прозорци. Отсреща две двойни врати водеха към безупречно поддържана тревна площ, която по-нататък преминаваше в бял пясък. Върху дългата маса в средата на стаята имаше бяла покривка, порцеланов сервиз, сребърни прибори и всякакви чуждестранни храни. Парвати се обърна колебливо към Камала.

— Какво е всичко това?

— О, Ама, не ви виня, че не знаете. И ние в Индия нямаме такива неща, но това е храната на белите хора. — Тя приближи масата и махна капака на един сребърен съд. — Вижте, това тук е хлябът им. Много е хубав наистина. Всяка сутрин го доставят току-що изпечен от една хлебарница на господаря в града. А вечер донасят всички непродадени кифли и ние ги ядем. Най-много обичам тези с кокос. Честно, Ама, нямам думи да ви опиша колко съм щастлива, че живея в тази къща.

Тя спря да говори, докато сгъваше салфетка в една малка кошница, след което прехвърли няколко филии от сребърния съд.

— Знаете ли, Ама — продължи тя, — преди да дойда тук, бях толкова бедна, че веднъж изблъсках едно куче, за да докопам парче развалена храна в кофата за боклук. Мъжът ми беше много жесток човек. Той изби всичките ми зъби. Биеше ме даже като бях бременна. Повече не исках да си лягам с него и да създавам още и още деца на този свят, но на всеки няколко месеца болките започваха и трябваше да си тръгвам от полето, за да родя. Три пъти пих отрова. Да, Ама — подчерта тя, — три пъти. Бог ми е свидетел, че бях толкова нещастна, че даже не си и помислях за децата. Болката беше неописуема. Целите ти вътрешности изгарят като в огън. Вече не мога да ям подправки. Поболявам се от тях. Но животът тук е рай. Всички имаме отделни стаи, повдигнато легло за спане и шкаф за нещата ни. Не мога да ви опиша, Ама, какъв лукс е това. А господарят е толкова добър, че нареди да сложат един голям гюм с мляко на огнището до кухнята, за да има топло мляко за прислугата през целия ден. Никога преди не съм срещала, даже не съм чувала за такава щедрост. Бих си дала живота за него. А сега той отиде и се ожени за вас, Ама. Мога да кажа, че и вие сте добра. Никога не греша за хората. Толкова съм щастлива, че чак ще се разплача.

Тя подсмръкна шумно, повдигна края на сарито си и го притисна към сухите си очи.

— Както и да е. Това тук е сладко от ягоди. Направено е от плодовете на дърво, което расте само в Англия — погрешно я информира тя. — Това другото е мармалад, а това е направено от някакъв горчив портокал, който мисля, че расте само на студени места. В кафявия съд ще намерите мед, който Купу, говедарят, носи от джунглата, а под този капак има масло. Ей там има сирене, но трябва да ви предупредя, че е за бели хора и вкусът му не е като на нашия панир^[2] — Тя посочи един сребърен съд. — Тук вътре има кафе, а в тази кръгла кана — чай. Но и двете са без мляко и захар. Трябва да си сложите сама, зависи колко бели или сладки ги обичате. Ммм… Какво друго? А, да, ако искате яйца, кажете ми как ги предпочитате и Мая ще ви приготви.

— Не, не — поклати глава Парвати. — Това е предостатъчно.

— Добре тогава, Ама, ще отида да кажа да ви препекат този хляб. Ще отнеме само минутка. — Тя понесе кошницата.

Парвати си избра място с лице към плажа. Погледна искрящото на слънцето море и разбра, че всичките й големи и красиви мечти за любов са отвратителен гущер на тавана на нечия къща. Беше време да остави детинските си фантазии за страст и любов, защото сега осъзна, че такава любов не спохожда недораслите пауни. Не се беше сетила, докато женихът й не й го каза. Смяташе, че е като всички останали. В селото й нямаше прочута красавица. Всички бяха просто обикновени.

Замисли се как ще се прибере у дома и ще се изправи пред гнева и срама на баща си. Потръпна от ужас. Да имаше начин Касу Маримуту да й позволи да остане дори само като прислужница като Камала. Всъщност би останала само заради храната и подслона. Но знаеше, че той няма да отстъпи. От изражението на лицето му стана ясно, че даже мисълта за нея като негова съпруга го отвращава.

Камала се върна с две скари препечен хляб. Парвати си взе една филийка. Още беше гореща и ухаеше толкова хубаво, че стомахът й закъркори от глад. Сложи я в средата на чинията и в полукръг около нея нареди лъжичка сладко, малко мед и бучка масло. Отчупи къшей хляб с пръсти и тъкмо щеше да го потопи в сладкото, когато не само чу, но и усети преднамереното мълчание на Камала. Вдигна поглед. Жената я гледаше така, сякаш всеки момент ще експлодира, ако не каже какво мисли.

— Какво? — попита Парвати.

— Ама, тази храна не се яде така.

— О!

— Първо трябва да намажете масло върху филията с нож и чак след това сладко. Медът се слага направо върху хляба. Първата жена на господаря си намазваше само тънък слой масло. Нали разбирате, грижеше се за фигурата си. И после придържаше филията между пръстите ето така… — тя изискано вдигна палец и показалец пред полуотворената си уста — и отхапваше малки, симпатични хапки. Хранеше се както вършеше всички останали неща, красиво. И винаги, абсолютно винаги държеше устата си затворена, докато дъвчеше. Явно всички бели хора правят така. Даже не говорят, когато имат храна в устата. Нали разбирате, смятат, че това е признак на лоша култура. А тази сгъната кърпа до чинията ви се нарича салфетка. Първата господарка леко докосваше от време на време ъгълчетата на устата си с краищата й. И знаете ли какво още не се прави на масата? Нищо не се излива направо в устата. Трябва да се отпива на малки глътки от ръба на чашата. Представете си какво ще стане, ако човек прави така в Индия. Всички касти ще започнат да си носят собствени съдове за пиене навсякъде, където отидат, нали?

Докато Камала се смееше от все сърце на собствената си шега, Парвати започна да се храни, както й казаха. Дъвченето със затворена уста беше малко странно и неудобно, но не чак толкова лошо и тя реши, че масло и сладко върху западняшки хляб е най-вкусното нещо, което някога е вкусвала.

— Да ви налея ли малко кафе?

— Да, благодаря. Искаш ли и ти една чашка?

— О, колко великодушно от ваша страна. Дано Бог ви дари с дълъг живот. Ще отида да си взема чашата.

— Използвай някоя от тези — побърза да я спре Парвати.

— Ооо, Ама, сигурна ли сте?

Парвати кимна.

— Много сте мила, Ама. Първата жена на господаря никога нямаше да предложи, камо ли да ми позволи да пия от тия скъпи чаши. — Тя разбърка две чаени лъжички захар в кафето си. — Чух, че била от лошо семейство и когато се преместили в нова къща, всички цветя, които не цъфтели от години, изведнъж разцъфнали. Тя беше англо-индийка, много горда и безбожна. Докато живееше тук, нито веднъж не я видях да стъпи в молитвената стая и… — Камала повдигна брадичка, уверена в собствената си безукорност. — Видях я да яде говеждо от консерва. Ако не го бях видяла с очите си на една от прочутите й танцови забави, никога нямаше да повярвам. Срамота!

— Прочути танцови забави?

— Наричаше ги балове. Големи събирания, на които хората идват да ядат, да пият и да танцуват в големия салон в дъното на това крило. И как пиеха само! До края на вечерта изпразваха стотици бутилки с вино и алкохол. Аз сядах в храстите и гледах как гостите пристигат пременени. Понякога носеха маски, чудесни неща, обсипани със скъпоценности и пера. Първата жена на господаря винаги носеше атлазена маска на вълк и червена кадифена панделка около врата. Веднъж чух един от гостите да казва, че нейните балове били най-хубавите в цяла Азия. Даже кралските особи идваха. Когато бяха тук, никой не можеше да е облечен в жълто или бяло, и винаги идваха с големи антуражи, които поглъщаха всяка тяхна дума.

Жената направи пауза да сръбне шумно от кафето си.

— Само тогава я виждах засмяна и истински щастлива, през останалото време беше отегчена. Сутрин не слизаше долу преди десет часа. Честно казано, мисля, че просто нямаше какво да прави през деня, освен да си лакира ноктите и да прелиства западни списания в търсене на модели, които й харесват, за да каже на Раму, шивача, да й ушие такива, но не абсолютно същите като на снимките. Мразеше някой да има същото нещо като нея. Знаете ли, че най-скъпото сари в света е било направено за нея? Имаше нишка от истинско злато и беше украсено с толкова много скъпоценни камъни, че са трябвали повече от петнайсет хиляди жакардови кукички да ги закрепят. Десет момчета са работили ден и нощ в продължение на три хиляди часа, за да го направят. Чух, че едно от тях даже ослепяло заради него. Какъв грях да носиш такова сари! — Камала печално поклати глава. — Не че тя имаше нужда от такава украса. Беше светла като бенгалка и много, много красива. Всички дрехи й отиваха. Няма да ми повярвате, ако ви кажа, че сутрин слизаше, облечена в домашна роба, и така сияеше, че човек би си помислил, че вижда самата богиня Лакшми да слиза по стълбите. Можех да седя и да я съзерцавам часове наред. Но каква полза от такава красота, питам аз? Тц, тц, горкият господар. Не заслужаваше това. Изобщо. Случилото се едва не го уби, но сега всичко това няма значение. Да ви изчакам отвън, нали така, Ама?

— Чакай. Ъъъ… искаш ли да закусиш?

— О, Ама, колко хубаво от ваша страна! Наистина сте много мила. Обикновено не ям сутрин, но добре, щом предложихте, мисля, че мога да си взема само една филийка обикновен хляб да си топя в кафето. — Тя се пресегна към една филия хляб. — Всъщност ще е по-вкусна с малко масло отгоре, нали така? — Тя щедро намаза филията. — Маслото е много вкусно — въодушеви се тя и небрежно взе още една филия и я намаза с масло. — Много ми харесва. Мисля, че може да ми стане любимото ядене. Предполагам, че е като нашето гхи, само че е по-солено.

Парвати покани Камала да седне при нея на масата, но тя енергично поклати глава, искрено ужасена от предложението.

— О! Не бива! И без това не седя на маса. Свикнала съм да ям на пода. Така ми е по-добре. — Тя се отдръпна на едно слънчево местенце до високия прозорец, приклекна на пода, сгъна една филия през средата и лакомо я напъха в устата си.

Разбира се, не беше редно да клюкарства с прислугата, но…

— Ъъъ… какво е това нещо, което спомена, че едва не убило господаря?

— Ау-у, Ама, защо питате? Такъв скандал се вдигна, всички научиха. Честно казано, тя стъпка честта на господаря в калта. Що за жена прави това, питам аз? Не го виня, че изгори всичките й снимки и забрани на всички да споменават името й в негово присъствие. Но след това, Ама, той започна да пие. Всяка вечер се напиваше. Понякога пресушаваше всичкия алкохол в къщата и посред нощ отиваше в избата да търси още. А понякога, Ама, крещеше проклятия като обладан от дявола. Чувахме го чак от нашите стаи. Много се притеснявахме за него. И тогава един ден Мая тайно започна да слага лекарство в храната му и след около половин година той изведнъж спря. Сега има толкова силна воля, че позволява всички бутилки с уиски да останат в къщата. И на градинските партита, а в тази къща се провеждат много такива забави, предлага алкохол на гостите, но самият той не близва. Но Мая каза, че ако някога пак се върне към пиенето, тя няма да може да стори нищо.

Парвати седеше, без да помръдне. Някои от думите, които Камала използваше, й бяха непознати, а други, както стана ясно, имаха малко по-различно значение, но дали цейлонската дума за „напускам“ означаваше „умирам“ в Индия?

— Какво точно се случи с първата му жена?

Устата на Камала заприлича на зееща кухина, пълна със сдъвкана храна.

— Никой ли не ви каза? — невярващо попита тя.

Парвати поклати глава.

— Аууу, Ама, тази жена, може ли изобщо някой да я нарече жена, избяга в Аржентина с един играч на поло. Чух, че дошъл да тренира отбора на принца, но знам, че се срещнаха на един от баловете й. Висок и много красив мъж. В началото идваше на партитата на господаря, а после започна да идва през деня, когато господарят не си беше вкъщи, и двамата ходеха на плажа заедно. Учеше я да плува. Много се смееха. Но ако тя ме беше попитала, Ама, щях да й кажа да внимава. Белите мъже не са като нашите. Лесно е да ги спечелиш, но също и да ги изгубиш. Знам всичко за тях. Преди работих за едно бяло семейство в Делхи. Бях там почти един месец. Един ден излязох да простра дрехите и паднах в басейна. Едва не потънах. За щастие, градинарят беше наблизо и ме издърпа с един дълъг прът. След това господарката му нареди да източи водата от басейна и да го почисти. Когато господарят се прибра, ми даде цялата надница за месеца и ми каза да напусна. Мисля, че се страхуваха, че може пак да падна и да се удавя в басейна им. — Тя внезапно се ухили. — Но благодарение на тях сега мога да говоря английски. — И тя се впусна в разпокъсан монолог от чуждестранни звуци. — Махни това глупаво изражение от лицето си. Вдигни това. В тази страна е ужасно горещо. Бъди така мила и ми приготви джин с тоник.

Парвати остави филията и спокойно потупа ъгълчетата на устата си, но вече не слушаше. Жената на Касу Маримуту не беше умряла от мистериозна тропическа болест. Избягала е с бял мъж!

— Камала — прекъсна внезапно бръщолевенето на жената. — Какво е изба?

— Голяма стая под къщата, където държат всички бутилки със скъп алкохол.

— Как смяташ, дали мога да сляза да я видя?

— Тя винаги е заключена, но мисля, че Мая има ключ. Защо не я попитате?

Парвати кимна.

— Добре. А коя е Мая?

— О, Мая е готвачката. Но тя е повече от готвачка, много повече. Лечителка е.

— Наистина ли?

Камала кимна сериозно.

— Нямам думи да я опиша. Трябва да я видите с очите си — отвърна тя и изпадна в необичайно мълчание.

Когато Парвати приключи с втората си препечена филийка, Камала вече беше изсърбала две чаши кафе и измляскала пет филии хляб — три с масло и две с мед и сладко. Парвати се плъзна от стола и Камала скочи на крака.

— Какво искате да правите сега, Ама?

— Ще поразгледам малко.

— Да ви разведа ли из къщата?

— Не, тръгвай и си върши работата. Ще се оправя сама.

— Сигурна ли сте? Защото аз съм тук по-отдавна даже и от Мая и знам всичко за тази къща. Даже най-дребните подробности. Например че цветното стъкло е от Англия, а архитектът и строителите от Индия. Както и че архитектът е трябвало да подпише договор, че няма да запази копия на плана на къщата, така че нито той, нито семейството му да не могат да използват проекта на друго място в света.

— Благодаря, но ще се помотая сама — каза Парвати и се обърна.

— Ама.

— Да?

— Няма да кажете на никого, че съм говорила за първата жена, нали? Повече не бива да я споменаваме, но просто си мислех, че трябва да знаете.

Парвати се усмихна.

— Не се притеснявай. Няма да кажа на господаря. Между другото, знаеш ли с какъв бизнес се занимава той?

— Да, разбира се, има хлебарница и универсален магазин в града, както и каучукови плантации из цяла Малайзия. Също така знам, че има огромни площи земя в Цейлон и Индия. Веднъж даже се говореше за вложения в Англия и Америка. И Гопал казва, че голяма част от доходите му идват от монополен договор със султана за производство и разпространение на тоди * из цялата страна.