Рани Маника
Японският любовник (41)

Шри Нагавати

Дойде вест, че Купу е умрял, а заедно с нея и писмо за Парвати. Тя огледа изцапания, неадресиран плик, докосна отпечатъците от пръсти по него и се запита дали са неговите. Не го отвори веднага, а го остави на олтара и цял ден, докато си вършеше работата, изпитваше смътно удоволствие да си мисли как я чака. Сякаш я чакаше самият Купу, изпълнен със сладко доброжелателство. Накрая, когато всички заспаха, взе своята скръб в ръка.

Писмото беше написано на лист от тетрадка. Сигурно беше използвал подострена пръчица за писане. Тя огледа размазаното мастило. Но като се вгледа по-отблизо, си даде сметка, че не е мастило, а кръв. От животно? Неговата? Отне й доста време да разчете думите, защото почеркът беше детски, плътен, неразбираем, труден за разчитане, а правописът — ужасен. Но изумително, мъжът е можел да пише. Никога не беше предполагала. Но все пак тя беше видяла само една шеста от него, ако има и толкова. А имаше още много, много неща.

Парвати,

Моята богиня ме вика. Аз съм напълно изтощен, но исках да знаеш, че докато лежа тук и ту горя, ту треперя, копнея единствено за твоя глас. Да го чуя за последен път, преди да си тръгна. Мисля си дали все още е като първите слънчеви лъчи, които се процеждат през листата. Непременно посети моя храм бързо, защото той няма да издържи дълго. За мен ще е облекчение да позволя на треската да ме победи този път.

Купу

— Какво има предвид, като казва, че храмът му няма да издържи дълго?

— Не знам — отвърна Мая замислено, — но знам, че той беше изключително мъдър човек, дошъл да изпълни много важна мисия, и щом казва, че няма да издържи, значи е така.

— За какво му е на някого да строи временен храм?

— Или ще е изпълнил целта си дотогава, или самото разрушение ще донесе жизненоважна промяна.

Парвати искаше да пътува с Мая, но Рубини беше категорична — не можеха да предприемат такова пътуване сами.

— Вие двете изобщо знаете ли пътя дотам?

Мая се усмихна смирено.

— Не, права си. По-добре ти да ни заведеш. Вече сме две старици.

И така трите пътуваха до Бату Туджу^[1]. Когато пред тях се ширна стоманеносивото море, вече беше обяд. Парвати затвори очи и за миг си представи, че е в ролс-ройса на Касу Маримуту, че пътува към Адари за пръв път и че когато отвори очи, ще види едно великолепно бижу да блести на слънцето.

— Ау! Вижте! — извика Рубини и Парвати отвори очи.

Лъскав хотел на единайсет етажа.

Рубини остави колата на служителя на паркинга, след което минаха през летящите стъклени врати и се озоваха в едно безлично място от лъскав хром и мрамор.

В стаята им имаше климатик, две еднакви легла и едно сгъваемо метално легло, което Мая избра за себе си. Парвати излезе на балкона. Всичко се беше променило, даже плажът. Бяха усвоили земя от морето, за да направят U-образна синьо-зелена лагуна, обградена с палмови дървета. Плажът беше пуст, но около басейните долу чужденци се припичаха на слънцето в шезлонги, а децата цамбуркаха във водата. Отправи поглед навътре в морето и изведнъж се озова назад във времето. Колко пъти беше стояла точно тук, съзерцавайки морето и очаквайки, винаги очаквайки голямата любов? И един ден това се случи.

Парвати прегледа няколко лъскави брошурки, подредени като ветрило, и видя храма на Купу. Отдолу имаше кратко описание на мъжа, съвременен Тарзан, който след божествена намеса, появила се като седем блестящи топки светлина, възстановил древен храм, разрушен през войната.

Джунглата беше значително смалена и имаше табели, които упътваха посетителите към храма. Той беше ограден от висока тухлена стена и жените с изумление минаха през портите. Купу, събирачът на мед, говедарят, беше изградил такава внушителна постройка! Какво може да са означавали думите му, че няма да издържи дълго? Изглеждаше изключително солидна и камъните толкова плътно си пасваха, че беше невъзможно да си представиш, че някога са били част от различна структура.

Парвати изкачи ниските стъпала, мина през откритото пространство към вътрешния вестибюл и там намери неговия бог. Двуметрова кобра, изправена върху навитото си тяло и с човешко лице в разтворената й качулка.

— Шри Нагавати — прочете на глас Рубини издълбания надпис над входа на преддверието на богинята, след което отиде до старото дърво, където някога живееше семейството на гибоните. Но там вече нямаше гибони. В основата на дървото имаше много оброци от мляко, яйца и кукли, оставени от хора, които се молят за рожба.

Парвати сбърчи вежди. Лицето на богинята й се струваше много познато. И изведнъж проумя — това бе нейното лице, същата дълга шия, раздалечените очи, дори обицата за нос със синьо камъче. Слисано се извърна да погледне Мая и видя, че и на нея приликата не й беше убягнала.

— Дали Купу е заблудил всички с фалшива богиня?

— Тихо, дете — сгълча я Мая и многозначително погледна към Рубини.

Жената махна с ръка и Парвати я последва към една от многото колони, изградени от белите камъни на първоначалната кула. Отскубна кичур коса от главата си. Камъните си пасваха толкова добре, че дори и косъм не можеше да влезе в процепа. Пробва на друго място. И още едно. Същият резултат. Обърна се към Парвати:

— Наистина ли смяташ, че Купу е направил това съвсем сам?

Парвати бавно поклати глава.

— Точно така — продължи Мая. — Всичко, което е видял или преживял, се случи, но запомни, чудното трябва да живее заедно с обикновеното. Така е с всички създадени от хората религии. Когато божественото мине през човешкото съзнание, част от него бива белязана от земните спомени, обичаи, вярвания и най-съкровените желания на създателите на религията и така се превръща в полумит — полуистина. Раят на една религия в пустинята говори за дървета, прохладна сянка и сладкия ромон на течаща вода. Раят, създаден от принц, който се е отказал от всичко, за да стане просяк, е изцяло покрит със скъпоценни камъни. Един мургав народ ще срещне бог с тъмна кожа, а белият човек ще го види в същество със сини очи. Само покварата на личния егоизъм разделя религиите, но същността винаги е една и съща. Всяка религия казва: Аз съм Бог, аз съществувам. Ето още едно от лицата ми. Красива е, нали? Купу просто е видял бог в любимата си. И преди съм ти го казвала, нали? Ти не си божия рабиня. Ти си бог.

Парвати пак погледна богинята и си спомни как Купу в ефирната мъгла с цивета на рамото облизва солта от пръстите си.

— Трябва да отида в джунглата да потърся едно растение, което, надявам се, не е изчезнало както толкова много други неща. Ще се видим по-късно в стаята — каза Мая.

Парвати кимна и Мая тръгна.

Слаб мъж на средна възраст, уредник на мястото, се приближи към Парвати.

— Изглеждате ми много позната. Сигурен съм, че сме се виждали, но не мога да си спомня къде — сбърчи вежди той. — Не сте оттук, нали?

— Не, от Куала Лумпур сме. Тук сме само за уикенда. Познавах Купу преди много време.

Мъжът се свлече на земята и опря чело в краката й. Парвати много се смути и го накара да се изправи. Той стана и избърса сълзите си.

— Бил е толкова велик, че за мен винаги е чест да срещна някого, който го е познавал. Сигурно сте го познавали като млад? Какъв беше? — нетърпеливо попита той.

— Нежен, добър, честен, способен да общува с всяко същество, което срещне.

Мъжът закима одобрително, като чу прекрасните думи, които се сипеха от устните й.

— Какво е това? — Тя посочи една стена, отрупана, с най-различни неща.

— Дарове от хората, чиито молитви са били чути. Тази богиня е изключително силна и с всеки изминал ден храмът става все по-известен и все повече хора идват от цяла Малайзия да се помолят за благополучие. Веднъж дойде дори и мюсюлманка, защото нямала деца. Златните обици на богинята са от нея. Донесе ги на първия рожден ден на детето си. А тази голяма верижка е от китаец, който се помолил за числата от лотарията и спечелил втора награда.

— Ще ми разкажете ли нещо повече за храма и за Купу?

— Ами, сигурно знаете, че е построил всичко с голи ръце за седем дни, без да спре да си почине или да яде. Освен оградните стени, които са издигнати от хотела.

— Но защо собственикът на такъв голям хотел си е направил труда да построи тази стена, да рекламира храма в брошурите и да води гостите си дотук по павирана осветена пътека? Това едва ли е туристическа атракция.

— В началото собственикът, един китаец, бил бесен, че не може да откупи Купу, въпреки че вдигнал цената десет пъти в сравнение с първоначалното предложение. Мисля, че планирал да направи голф игрище, а това парче земя попадало точно в средата. Местните не смеели да пипнат храма, затова довел работници от Джохор. Започнали да секат дърветата. Купу ги предупредил да не режат ето това дърво. — Мъжът посочи бившия дом на гибоните. — Казал, че в него живее свещен дух. Но те дошли през нощта, докато той се къпел в потока. С първия удар на брадвата обаче от дървото започнала да се стича кръв и работниците побягнали с писъци. На следващия ден бизнесменът дошъл да се срещне с Купу. Купу му казал, че ако не пипа храма, хотелът му ще преуспее. И нали знаете какви са китайците? Обещайте им печалба и те ще направят всичко. Мъжът веднага изградил тази стена в знак на подкрепа и разкаяние. Мисля, че бизнесът върви много добре.