Рани Маника
Японският любовник (33)

Да промениш молитва

Тя коленичи и седна на кръстосаните си пети, а той сложи една плоча на грамофона и застана до отворения прозорец. Вятърът развя кимоното му. Писклив женски глас, пеещ под акомпанимента на един-единствен струнен инструмент, изпълни стаята. Странно и неприятно за непривикналото й ухо.

— Боя се, че нямам добро ухо за музика. Съпругът ми се видя принуден да вдигне ръце от мен.

Той се приближи към нея.

— Слушай, но този път не използвай ушите си. — Той пъхна показалеца й в устата си и после вдигна мокрия пръст над главата й. — Слушай с кожата си. Забрави как изглеждаш. Отвори уста и опитай музиката с език. В нея има драма. Влюби се в нея. Позволи й да те завладее. Бъди обладана. Слушай — прошепна той. — Чуваш ли този звук? Това е шамисен. Инструмент, който изисква голямо умение. Никоя майко^[1] не може да изсвири това. Само най-възрастните и най-опитните гейши могат да дърпат струните така.

Парвати се заслуша в дрънчащия звук. Глух. Тъжен. Самотен. Тук нямаше наситени акорди. Всеизвестната японска сдържаност?

— Направен е от котешка кожа. Използва се само кожата на женско, девствено коте, защото, ако някой котарак се е покачил дори само веднъж върху котката, ще остави по кожата й драскотини, които ще повлияят на съвършенството на звука.

Самотният звук продължаваше да дращи дори без помощта на котарака.

— Трябва да я чуеш в сърцето си или завинаги да се отдръпнеш от нея. — Той извърна лице към нея. — Чу ли я?

— Не — отвърна тя и той се върна при прозореца, застанал с гръб към нея.

— Почти свърши. На тайни преговори със САЩ с посредничеството на Ватикана през изминалата пролет императорът вече е договорил условията на капитулацията. Но Щатите протакат и разрушават Токио с бомбардировачи В-29. Предизвикаха ни първи да направим погрешен ход, като атакуваме Пърл Харбър, и сега си мисля, че искат да нахлуят в Япония. Да изпробват новото си атомно оръжие на жива мишена.

Тя не каза нищо. Какво можеше да каже?

И тогава той каза нещо наистина необичайно. Сепуку. Тя седеше вцепенена, като че ли й бяха нанесли физически удар. Тази изискана дума за харакири? Да забиеш кинжал в корема си, да го прокараш напряко и после да се свлечеш до собствените си пулсиращи органи? Тя стъписано зяпаше гърба му, докато той с равен и равнодушен глас обясняваше, че съдбата да умреш, е безкрайно по-добра от тази да се предадеш. По този начин многоуважаваният самурай в Япония падал чисто като черешово цветче. Да се държиш здраво за живота, вместо да избереш смъртта за велики идеали, се смяташе за страхлива буржоазна постъпка. Според древните правила за поведение, когато воинът се колебае дали да живее, или да умре, винаги е по-добре да избере смъртта. Нима самият той не инструктираше мъжете си: „Никакви половинчата мерки. Всички да се върнете мъртви“.

Имаше още една добра причина да избере смъртта. Тя остана безмълвна, докато той й говореше за гири — почитта, напълно сляпото и безкомпромисно задължение към семейството, общността, работодателя. Парвати научи още една нова дума — гири — нинджо. Задължението към съпругата, децата, родителите. В сравнение с него призивът на любовта не представляваше нищо. Двамата никога нямаше да могат да са заедно.

Последва пауза. И после: иска ли да се присъедини към него в извършването на двойно самоубийство? Шинджу. Като Хитлер и Ева, но не в израз на протест или противопоставяне, а като изкупление.

Тя беше виждала картина на двойно самоубийство, за каквото говореше той. Беше ужасно. Мъжът лежеше върху жената. От гърба му стърчеше меч, а тя беше разпрана от ухо до ухо, сякаш се хилеше отвратително, победоносно. Смачкани, напоени с кръв парчета плат около мъртвата двойка. Противна картина, но все пак всички обречени влюбени от най-хубавите легенди се самоубиваха.

Култът към благородното самоубийство беше характерна черта на неговата култура. Но тя, как можеше тя да отнеме собствения си живот? Какво щеше да стане с децата й? Никога нямаше да преживеят позора. Хубавите семейства нямаше да ги искат за снаха или зет. Щяха да кажат „лоши гени“ и после да поклатят глави. Ами душата й? Представи си я как се лута незнайно колко дълго — дух или дявол, загубена и страдаща.

Погледна го с умоляващи очи. Отвори уста и той като светкавица сложи ръка отгоре й. Очите й се разшириха от ужас. Реакцията му беше толкова бърза, толкова яростна. Пръстите му се отместиха, целуна я по бузата, нежно потърка кожата около устните й. Тя не сваляше поглед от него. Очите му излъчваха спокойствие, устните — непреклонност. Музиката спря и той дръпна ръката си.

— Не се притеснявай. В края на краищата това не е важно. Почини си. — Гласът му звучеше неуместно грубо, а в момента беше възможно най-нежен. Но той изрече последната си дума. Тя можеше да го последва или не, но той трябваше да умре. Това беше единственият възможен път за него. Усмихна й се, но тя не отвърна. Дори в ужаса си осъзна, че точно за това се беше молила. Нека поиска да скочи в огъня заради мен, нека с готовност да даде живота си за мен.

Богът змия й го даде.

И какво прави една жена, ако осъзнае, че не желае това, за което се е молила? Трябва ли все пак да се поклони и да приеме? Какво ще стане, ако си промени решението и не го приеме?

Тя лежа будна до него до зори и после се прибра в жилището си над магазина. Не знаеше какво да прави. Кожата й лепнеше от пот. Дълго време седя, подпряла чело на върха на пръстите си, и обмисляше. И тогава реши. Ако жената не приемеше даденото, се връщаше пред олтара. Погледна навитата змия и каза:

— Преди бях дете. Нямах представа какво искам. Прости ми. Сега съм жена и искам да бъде пощаден. Нека никоя от превръзките му не носи моето име. Нека да живее дори и без мен. Благослови го. Нека да живее.

Той легна при нея под боядисаната с къна мрежа против насекоми.

— Ако сега бях в Япония, щях да се потопя в сезона на хризантемите — тихо каза той.

Тя зяпна. Вече я беше оставил и се беше завърнал в родната земя? Книгата в ръцете й се изплъзна и тупна на земята. Студен бриз лъхна горещата й, влажна плът. Ръката й тежко се отпусна върху рамото му. Миризмата от газената лампа беше силна. Отвън се чу крясък на паун. Вятърът шумеше в дърветата. Генераторът мълчеше. В стаята се носеше силната миризма на газената лампа. Тя си спомняше всичко. И най-малката подробност, уловена като жива, дишаща снимка. Имаше хиляди такива. Всичките красиви, скъпоценни тайни, като заровено съкровище.

8 май 1945 г. Войната в Европа приключи и по радиото съобщиха, че Лондон е залят от изключително патриотични паради и празненства по улиците. Високо в небето американските бомбардировачи прелитаха на път за Сингапур. Мамите казаха: „Добре. Японците няма да стоят още дълго“.

6 август 1945 г. Би Би Си съобщи, че първата атомна бомба е ударила Япония. Генерал Хатори стоеше пребледнял на балкона и гледаше морето с невиждащи очи.

8 август. Падна втората. Град Нагасаки се превърна в море от разруха. Парвати си спомни сладкаря в Цейлон, който един ден съвсем внезапно полудя. Втурна се на улицата с разчорлена коса и започна да раздава шепи бонбони. Когато синовете му дойдоха, той седеше на прага, ядеше лук и се смееше без причина.

15 август. Император Хирохито беше принуден да отрече по радиото, че е Бог. Според думите му Япония беше „понесла непоносимото и изтърпяла нетърпимото“.

2 септември. Япония капитулира пред генерал Дъглас Макартър. Войната свърши, но на Малайския полуостров приключи едва на 13 септември 1945 година. Японските официални лица пристигнаха с бели знамена по колите. Хората им се присмиваха, но те не реагираха. Двете страни подписаха договора за капитулация. Когато извикаха имената им, офицерите изпълниха ритуалния акт по предаване на самурайските си мечове в знак на пълното разоръжаване на Японската имперска армия.

Мая посъветва жената, дошла при нея с оплаквания от предменструален синдром:

— Изхвърли григорианския календар от къщата си. Тялото ти е объркано, защото знае, че годината има тринайсет месеца, а не дванайсет. Просто следвай циклите на луната. Приеми новолунието за първи ден от месеца, пълнолунието за средата на месеца, а безлунието за последен ден. И никога повече няма да страдаш от болки или депресия преди, по време или след цикъл.