Рани Маника
Японският любовник (30)

Подаръкът

Адари, януари 1943 г.

Намери го да стои на балкона и да се взира в морето с изправен гръб. Тя дълго стоя, загледана в него. Накрая го повика и той се обърна, ожесточен и пълен с омраза.

— Ще убием много американци — изръмжа мъжът, но гласът му издаваше невероятна вътрешна умора. Сигурно и той усети изтощението, защото повтори казаното и този път ушите й доловиха единствено хладното изявление, което всеки военен генерал, спазващ аристократичната проста политика на „господарска“ раса, може да направи. Вече се бяха справили успешно в Корея.

Той разпалено вдигна ръце към нея, обърна длани нагоре и разпери пръсти.

— Вече съм убил ужасно много.

Тя съвсем нежно започна да бърше напрегнатите ръце с крайчеца на сарито си, сякаш махаше петно. В началото той я гледаше свирепо, а след това тъжно. После отпусна чело на лявото й рамо.

— Имам подарък за теб.

Беше в обикновена, неопакована кутия.

Гневът беше мигновен, неконтролируем. Никога не беше изпитвала подобно нещо. Кутията падна на земята, докато обвиняващите й очи трескаво търсеха неговите.

— Откъде я взе? Открадната е, нали? Нима не знаеш, че съм имала далеч повече от това и изобщо не ме интересуваше? — разяри се тя. Запрати огърлицата към стената и тя се счупи.

— Разбира се — тихо каза той. Но тя съзря огромната болка, която беше причинила, и на момента обви ръце около врата му.

— Съжалявам, много съжалявам. Просто не искам да се опетняваш заради дрънкулки. Не ставай като останалите. — Тя плъзна ръка под твърдия плат на униформата и намери пулса му. — Ето това, донеси ми това. Нищо повече — пламенно прошепна тя.

Хвана го за ръка и заедно изтичаха до плажа. И двамата тръпнещи от желание да изтрият случилото се. И двамата имаха нужда да се изгубят един в друг. Да усетят как удоволствието пак се разстила по телата им. Да знаят, че нищо не се е изгубило при размяната. Искаха пак да се слеят в едно.

Плуваха в тъмното, телата им се носеха едно срещу друго. Смехът им беше приглушен, ръцете им разсичаха водата като гребла тихо в мрака.

Въздухът стана хладен, а телата им — топли и приятни. Любиха се под проливния дъжд, върху водораслите по брега. Дъждът спря. Небето се обсипа с хиляди звезди и сред тях почти пълна луна.

По-късно, когато бяха затоплени и сухи в леглото, тя лениво се обърна към него:

— Добре ли си?

— Аха. — Гласът му винаги беше твърд, но тя знаеше, че това е неговият начин да е суров даже в леглото. Веднъж, само веднъж каза: „Суки десу“. Но то означаваше само „харесвам те“, слаб израз на обич. И даже това признание го накара да се чувства неловко и неудобно. Предпочиташе да изразява чувствата си с тяло.

Тя гледаше в тавана.

— Иска ми се да можеше да видиш Мая.

— Виждал съм я.

Тя се надигна на лакът. По лицето й се четеше изненада.

— Срещал си я! Кога?

— Първата вечер, преди да дойдеш. Бях излязъл за малко и когато се върнах, тя ме чакаше зад вратата. Първата ми реакция беше да насоча меча към корема й. От цялата случка най-добре си спомням, че я раних, защото по острието имаше кръв, но тя даже не мигна. Каза ми: „Ако я нараниш, ще те убия, докато спиш“. Кой знае как на тази неграмотна, безразсъдно смела жена й е хрумнало да заплашва японски войник? Ако беше някой от колегите ми, щеше да й отреже главата на място. След като изрече странната си закана, бавно се отдръпна назад, без да сваля очи от мен. Доста страховито наистина.

Парвати онемя. Замисли си за Мая, която кротко седеше на кухненския под, изваждаше костния мозък от овнешките кости с фиба и синът й отваряше уста да лапне тъмночервения дар, който се поклащаше от фибата й. От каква стомана беше направена тази жена? А беше виждала забитите на колове гниещи глави из целия град и беше чувала за безмилостната жестокост на японците.

Когато се върна в апартамента, разпита Мая за случката.

— Какво е един меч в корема ми? Смъртта е нищо. Аз не съм свързана с това тяло. Тя е само превозно средство, от което душата има нужда, за да стигне по-високи нива на съзнанието и светлината. Всички човешки същества грешат — ако я няма смъртта, как безсмъртната душа ще продължи пътуването си?