Рани Маника
Японският любовник (6)

Добрият самарянин

Касу Маримуту се събуди легнал по корем, без колан и обувки, но все още облечен във вчерашните си дрехи. Явно Гопал, личният му прислужник, и някое от момчетата го бяха качили горе и са го сложили в леглото. Господи, главата му щеше да се пръсне. Протегна се към тоалетката и пипнешком потърси цигара. Обърна се, запали я и смукна бавно и дълбоко. Докато димът се издигаше на кръгчета, се замисли за досадния проблем със съпругата, с която се сдоби и която не искаше да задържи.

Замисли се за нея — дребна, мургава, обикновена, заблудено момиче — и се загледа в стелещата се пелена от дим. Мисълта да я представи като своя съпруга на отбраното общество, в което се движеше, го накара да настръхне. Напсува брачния посредник. Идиот. Глупак. Тъпак. Как може да се върже на такъв изтъркан номер? Но това, което наистина го караше да скърца със зъби от гняв, беше мисълта, че някакъв си нещастен селянин мошеник е сметнал, че може да прати Касу Маримуту за зелен хайвер.

Касу Маримуту насила спря потока на мислите си. Вчера цял ден се гърчи от яд и безсилие. Стига толкова. Днес не само че беше по-спокоен, но и абсолютно сигурен какъв ще е следващият му ход. Не я харесваше, затова най-разумното нещо беше да накара този, който я е довел в страната, да я придружи по обратния път. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

Той не само че се ползваше с неотменимото право на измамен мъж, но и не беше (а можеше — защото имаше тази привилегия) вкусил съмнителните прелести на новата си жена. Затова не виждаше никакви спънки за ясния си план за действие. Разбира се, това щеше да предизвика скандал в цейлонската общност, но какво го интересуваше? Нека да говорят. И преди беше устоявал на клюки. Касу Маримуту отдавна беше установил, че всичко може да бъде поправено, ако човек има достатъчно пари.

Той дръпна едно дебело въженце с пискюл до леглото и след няколко минути Гопал се появи с каничка кафе и сребърна чашка върху поднос. Прислужникът даже не направи опит да заговори господаря си, а мълчаливо напълни набраздения съд с кафе и го остави на тоалетката. После изчезна зад една облицована врата и след малко се чу шумът на течаща вода.

Кафето помогна. Главата на Касу Маримуту се проясни малко и мислите му се насочиха към някои делови въпроси. Но скоро той пак се върна към личния си проблем. Даде си сметка, че не знае кое ще е по-правилно — да избере някого, който да отведе нежеланата булка обратно при хората, при които беше отседнала преди сватбата, или сам да я отведе. Но в крайна сметка реши, че въобще не го интересува кое ще е правилно, и се спря на решението сам да я остави на път за работа.

Гопал спря кранчето и излезе от банята. Затвори вратата на спалнята след себе си и напусна стаята все така мълчаливо, както се беше и появил. Когато пак остана сам, Касу Маримуту предпазливо докосна челото си. Усещаше туптене в средата и като че ли мястото пламтеше. Алкохолът. Нощите, които беше прекарал облян в студена пот, знаейки, че напълно е загубил контрол над себе си, се завърнаха — огромни, ясни, сякаш бяха вчера. Той поклати глава. Тогава беше покосен, при това смъртоносно. А сега не беше. Вече нямаше празнота за запълване. Развратницата беше прогонена, а той възстановен. Беше сигурен в това. Реши повече да не близва алкохол.

След като взе тези две решения, Касу Маримуту изгаси втората цигара за деня, измъкна се от леглото и също като Гопал влезе в малкото преддверие, украсено с фин японски лак и маркетри, което служеше за съблекалня. Небрежно остави пътека от дрехи след себе си, мина покрай внушителната каменна вана, внос от Кайро, и се запъти към нещо, което на пръв поглед изглеждаше най-обикновена стенна ламперия, но всъщност представляваше скрита врата към облицована с плочки кабина. Касу Маримуту смяташе за неуместно изтънчените му гости да виждат тази част от банята му. Влезе вътре и затвори вратата.

В малкото помещение имаше само едно кранче и голям съд под него, който Гопал беше напълнил догоре. По повърхността на водата се носеше дървено канче, съвсем същото като онова, което Касу Маримуту използваше, когато беше малко дете в Цейлон. Той загреба малко от вледеняващо студената вода и я изсипа върху главата си. Главоболието изчезна на момента. Касу Маримуту довърши къпането с огромно задоволство и много плискане.

Излезе и енергично започна да се трие с груба памучна кърпа, каквато баща му, а преди него и неговият баща бяха използвали. Декоративните пухкави неща, които минаваха за кърпи в останалите бани в къщата му, не бяха за него. Избръсна се над мивката, след което влезе в преддверието и облече чиста бяла риза с дълги ръкави и широки светлокафяви панталони. Намаза косата си с брилянтин и я среса на път през средата. Ето, Касу Маримуту беше готов за всичко, което светът щеше да му поднесе.

На път към Лавандуловата стая, докато минаваше през балкона с изглед към двора, хвърли поглед надолу и видя една едра жена да се качва по ниските стъпала, които водеха към кухненските помещения. Знаеше, че е готвачката, но защо, при положение че никога не бяха разговаряли, видът й му внушаваше смътното обезпокоително усещане, че пътищата им се бяха пресичали или пък че са си разменяли по някоя и друга дума? Наведе се, за да я види по-добре или може би, за да помогне на късчето спомен да изкристализира, но тя вече беше изчезнала в мрачната ниша, която водеше към кухнята.

Смръщи вежди от усилието, което направи, за да събуди спомена, но той беше изчезнал и тъй като вече стоеше пред вратата на Лавандуловата стая, изхвърли недовършената подробност от главата си. Влезе в стаята, без да си направи труда да почука, и намери булката си да седи на пода с приготвен багаж и очевидно готова да тръгне. Тя се сепна и за миг се озова изправена на краката си. Мили боже, бездомно дете, ако изобщо беше виждал такова някога през живота си.

Кафяво, отвратителен цвят за нея. Огледа тесните й рамене, които имаха нужда от храна, после силно опънатата й назад коса и си даде сметка, че момичето идеално покриваше представата му за прислужница. Мисълта, че той, който можеше да избира сред най-красивите жени в Джафна, се е оженил за това нищожно същество, го накара отново да се сгърчи от отвращение. С какво облекчение щеше да й види гърба.

— Сложих всички бижута в кутията и я оставих ей там. — Тя посочи тоалетната масичка.

Добре, тъкмо се канеше да я помоли да го направи.

— Готова ли си? — попитай той сърдито.

Тя кимна.

Той отвори уста да й каже да го последва, но за негово изумление във въздуха между устните му и широко отворените й очи се изплъзнаха думи, които никога не бе имал намерение да изрича.

— Добре, добре, но има малка промяна в плана. Човекът, който трябва да ти запази билет за пътуването, не може да се справи със задачата веднага, затова, ако искаш, можеш да прекараш следващите няколко дена тук, до морето. Приеми го като малка почивка.

Удивлението й от предложението му беше очевидно, но дългото й и енергично кимане явно показа желанието й да остане.

— Изглежда, имаш нужда от хубава храна. Закуси и после помързелувай на плажа или разгледай къщата и околностите.

Тя се усмихна срамежливо. Той не отвърна на усмивката й, но решително отиде до звънеца отстрани до леглото и го дръпна.

— С това нещо се вика прислужник — обясни той. — Помоли, който дойде, да ти покаже как се ползва тоалетната. Няма да ти е ясно. Това е система с автоматично измиване. — Той внимателно докосна челото си. Беше топло и пулсираше леко. — А сега те оставям — отсече той. В този момент, след като думите, които въобще не бе имал намерение да изрича и които не можеха да се върнат назад, бяха излезли, той беше изключително ядосан на самия себе си. Отиде до тоалетната масичка и почти грабна кутията с бижута. Какъв дявол го накара да направи това?

Но докато слизаше по стълбите, недоволството му от необмислената покана лека-полека отшумя. Със сигурност, когато момичето се върнеше у дома, щяха да го гледат като злочеста нещастница, която не е успяла да задържи съпруга си. Защо трябва да я наказва? Не беше виновна, че е родена обикновена, в семейството на един безскрупулен негодник. Нека остане няколко дни. Какво щеше да навреди? В края на краищата той почти нямаше да я вижда. Докато връщаше бижутерийната кутия в сейфа, мярна двойничката й, кутията на първата му жена. Машинално извърна очи. Но докато затвори тежката вратичка, втората кутия вече беше напълно забравена и той излезе от кабинета, преливащ от задоволство от собствената си щедрост. Направи едно добро дело.

Седна на задната седалка в колата и набързо обмисли варианта да изпрати съобщение до роднините на момичето за намерението му да я отпрати след няколко дни, но даже и на него му се струваше, че не е редно — щяха да се учудят защо се е забавил и накрая щяха да решат, че той нечестно се възползва от ситуацията. Не, щеше да изпрати телеграма на онзи глупак, брачния посредник. Неподходящо момиче, точка, връщане обратно, точка, уведоми баща й, точка. И мисълта за хаоса, който телеграмата щеше да предизвика, накара Касу Маримуту да се облегне на удобната седалка на ролс-ройса и да се усмихне за пръв път от сватбата насам.