Рани Маника
Японският любовник (15)

Червеният лотос

Парвати си спомни, че един следобед мамите се възхищаваха на някакви бродирани калъфки за възглавници, когато Пади Мами спомена за индийската циганка танцьорка, която наскоро пристигнала от храма Пандарпур в щата Махараштра. Очевидно била толкова красива, че при всяко отиване до кладенеца някой младеж се влюбвал безвъзвратно в нея, но тя се отрекла от всичко и посветила живота си на танцуването в чест на бог Кришна.

— Всички тези храмови танцьорки са червени лотоси — отсече Кунди Мами, но по пътя към къщи Парвати реши, че много би искала да види изпълнението на танцьорката. Това можеше да е единственият й шанс да зърне наистина красива жена.

— Мая, какво означава, ако кажат за някого, че е червен лотос? — попита тя, докато седяха и сплитаха венци от рози.

Мая не вдигна поглед.

— Че е лека жена — кратко отговори тя.

— О! — възкликна Парвати.

— Как е твоето семейство гибони? — попита Мая. Клюките изобщо не й допадаха.

— Джил нещо не е добре. Мисля, че си е порязала дясното краче и раната се е инфектирала. Толкова е слаба, че едва се задържа за козината на майка си. Майка й често оглежда крачето, като винаги внимава да не докосне възпалената рана, но сигурно се влошава, защото вчера я покапа с малко слюнка и я разтърка с показалец. Много се надявам Джил да не умре. Толкова ми се иска да й помогна.

— Ще ти дам лекарство. Вземи го и нежно повикай майката. Ако е отчаяна, ще дойде.

По-късно на вечеря Парвати сподели:

— Една известна циганка танцьорка е пристигнала от Индия. Пади Мами и мъжът й са ходили на представлението й и казват, че е много добра. Ще отидем ли и ние?

— Защо не? Разбери кога е следващото представление.

За случая бяха отрязали две бананови дървета с плодове и ги бяха завързали от двете страни на входа на храма. Председателят на храмовия съвет излезе на улицата да ги поздрави и да ги закичи с венци, докато свещеникът се навърташе пред входа. Парвати си спомни думите на Мелахай Мами: „Помня как в доброто старо време в Цейлон свещениците отиваха при обикновените хора и им казваха: «Влезте, влезте. Седнете и хапнете». В днешно време ги е грижа само за хората с пари. Само към тях са мили“.

В храма светеха специални лампи. В дъното беше поставена пищно украсена синя статуя на бог Кришна с флейта в устата. На пода седяха много хора, разделени по пол. За Парвати бяха запазили място най-отпред в женската част. Тя се озърна, но никоя от жените от Клуба на черните чадъри не беше дошла.

В този момент се появи тя, изкусителката с боядисани очи и начервени устни. Публиката притихна. Без да обръща внимание на зрителите, тя направо отиде при статуята и се хвърли в краката й. След малко се подпря на ръце, драматично извила гръб, и с плавно, вълнообразно движение се изправи. Краката й затрополиха по пода и тя затанцува. Очите й се стрелкаха от страна на страна, а устните й се усмихваха и непрекъснато възпяваха името на нейния бог, сякаш беше изпаднала в екстаз на преданост.

Червен лотос! Нямаше нищо по-набожно или богобоязливо от танца на тази жена. Гривните на краката й не просто звънтяха — те се смееха, плачеха, говореха. Танцьорката нарисува с ръце във въздуха великите крака на Кришна. Защото тя беше Радха, която нервно се приготвяше за пристигането на Кришна. Костюмът й шумолеше и шепнеше. Макар да не беше сигурна дали той идва, сложи каджал^[1] на очите си, натърка гърдите си с паста от сандалово дърво и сложи цветя в косите си. Изведнъж спря с приготовленията и къносаните й крака затичаха в кръг — безпокойство. Тревожеше се какво задържа любимия й далеч. Парвати долови тревогата й. И когато танцьорката извърна лице към водите на река Ямуна и с мимики заплака, Парвати усети как собствените й очи парят.

Очите на танцьорката се разшириха, чинелите зазвъняха, веждите й се повдигнаха — изненада. Предаността й бе възнаградена — някой беше направил магия и тя вече можеше да види любимия си навсякъде — по стените, в пламъка на лампата, в небето, дърветата, на стола, в леглото. Навсякъде. Сипеше се върху нея като дъжд. Тя вдигна ръце да го хване. Лицето й засия от неподправена радост и тя се впусна във възторжен танц. Понесе се във вихъра му и усети докосването на Бог. Светлина, блаженство, благодат, всичко идваше при нея едновременно. Накрая тя спря пред статуята задъхана и напълно изтощена. Не погледна публиката, за да получи аплодисменти, а изтича зад една стена и изчезна.

Зад Парвати някаква жена каза:

— Само циганка може да танцува така.

Приятелката й изсумтя и отвърна:

— Само циганка би поискала да танцува така. Не трябва да допускат такова нещо в храма. Тук живее Бог.

Но Парвати седеше вцепенена от възхищение. Никога не беше виждала някой да танцува, камо ли толкова красиво и с такава енергия. Тази жена наистина обичаше всеотдайно. За такава любов мечтаеше Парвати. Де да можеше и тя да обича така. Хората се раздвижиха, за да си тръгват, а Парвати продължаваше да седи очарована, завладяна от неосъществимите си мечти.

Най-накрая мъжът й се приближи и я подкани:

— Да си вървим.

Тя се изправи и го последва. Пътуваха в мълчание, а когато стигнаха портика, каза:

— Ти се прибирай. Аз не съм изморена. Ще дойда след малко.

Сигурно я беше изгледал с любопитство, но тя отвори вратата на колата и се потопи в хладния нощен въздух. Въжетата на люлката намачкаха сарито й. Тя се отблъсна от земята, изпъна крака и отметна глава назад. Луната и звездите блещукаха между листата на дърветата.

По-рано сутринта Мери беше скочила върху плоския покрив. Първо застина на място и внимателно започна да разглежда Парвати. Но Парвати й заговори нежно и тя се приближи бавно и предпазливо. Седна, издърпа болното бебе от рунтавото си тяло и подаде меката топчица тъмна козина на Парвати. Тежеше не повече от един картоф. Под зоркото око на майката Парвати проми раната с течността, която й даде Мая. Бебето изскимтя веднъж и остана да лежи безучастно. Горкото същество беше толкова слабо, че приличаше по-скоро на умряло. Тя превърза Джил и я върна на майка й. Женската маймуна внимателно закрепи черната космата топка към тялото си и скочи от покрива.

Звездите и вятърът се спуснаха към Парвати. Ако успееше да се задържи достатъчно дълго, здраво опряла гръб на къщата, щеше да намери вечността в един миг. Късчето нощно небе стана целият й свят. Тя изгуби представа за времето и когато долови лек шум, се сепна. Обърна глава. Вратът я болеше. Въобще не беше усетила колко се е сковал.

— Влизай вече. Късно е — подкани я мъжът й.

Тя докосна земята с крака и започна да ги тътри.

— Мая ще ти сготви раци за утре — уведоми го тя.

— Чудесно.

Люлката спря да се полюшва.

— Знаеш ли как се казва танцьорката?

— Не, но мога да попитам свещеника, ако искаш да научиш — мило предложи той, сякаш я съжаляваше.

— Не, не, няма значение. Само ми мина през главата.

— Тогава ще се видим горе — каза той и й обърна гръб.

Парвати седна в леглото и отвори любимата си книга — „Красавицата и звярът“. Красавицата също като нея се беше пожертвала заради баща си. На илюстрацията красавицата имаше малко сърцевидно лице, почти като нейното, но косата й беше кестенява, а очите — огромни и изумрудени. Звярът беше нарисуван с подобни на лапи ръце и лъвско лице, но не беше отчайващо грозен. Нямаше картинки на красивия дворец, в който живееше звярът, но Парвати предполагаше, че прилича на Адари. Представи си го как казва: „Цял живот те чакам. Построих този обсипан със скъпоценни камъни дворец за теб. Единственото ми желание е да те направя щастлива“. Щом затвореше очи, чуваше как коридорите шепнат онова, което той не можеше да изрече: „Бъди моя. Освободи ме“. И после чуваше собствения си глас: „Обичам те. Твоя съм“.

Стана време Мадам Реджин да си тръгва. Беше се държала чудесно, но не можеше да скрие удовлетворението си, че се маха от жегата, лошо обучените слуги и липсата на цивилизован разговор.

Парвати още не можеше да запомни дали човек може да говори със сътрапезника си отдясно, докато ядат супа, риба или предястие, а с човека отляво, докато похапват печено месо, сладкиши или салата, или обратното. Но така или иначе Мадам Реджин информира Касу Маримуту, че съпругата му е готова да очарова и да бъде очарована от най-изтънчените кръгове хора. А той на свой ред уведоми съпругата си, че планира да организира градинско парти — нещо много характерно за англичаните.

Същата вечер Парвати седеше сама в леглото. Ровеше се из речника и откри новата си дума за деня: англофил — привърженик на Англия и всичко английско.