Нанси Теър
Изненади по Коледа (9)

8

Фериботът от Хаянис до Нантъкет приличаше на блъскащите се колички, с които Мадокс се беше забавлявал веднъж на рождения ден на свой приятел. Големият кораб се издигаше, после рязко пропадаше надолу, а вълните се разбиваха в огромния му корпус и го разтрисаха. Мадокс смяташе, че това е страхотно.

Майка му обаче не мислеше така. Тя лежеше на една пейка, увита в палтото си и стиснала с ръце корема си.

— Да се качим горе, Мадокс — каза Джеймс и хвана сина си за ръката.

Това също беше страхотно. Мадокс рядко оставаше насаме с баща си, който постоянно работеше. Чувстваше се сигурен, когато малката му ръчичка беше пъхната в голямата топла ръка на татко. Двамата се качиха горе, като много внимаваха заради люлеенето, и застанаха до високите прозорци, гледащи към водата. Джеймс го вдигна на ръце, за да вижда по-добре, и Мадокс вдиша дълбоко мъжествената миризма на баща си, лосиона след бръснене, вълнения пуловер, памучното поло. Той уви ръка около врата му и лекичко се облегна на него, за да усети грапавата кожа на лицето му.

— Може да видим кит — каза баща му.

— Те как се топлят? — попита Мадокс.

— Животните и рибите, които живеят във водата, имат различни тела от тези на хората. Те могат да дишат във водата и никога не им става студено. Но пък не могат да дишат навън като нас и нашият въздух им е твърде сух.

Мадокс беше удивен. Той гледаше вълните, които бяха тъмносини, с пенливи бели гребени, и неумолимо се разбиваха в кораба, разтърсваха го и го заливаха със сребристи пръски.

Стисна още по-здраво баща си. Светът беше толкова голям и тази гледка в студения декемврийски ден го караше да се чувства съвсем мъничък. В една книжка в детската градина имаше картинка, на която Дядо Коледа пътуваше с шейна към някакъв остров. Шейната беше теглена от делфини, тюлени, моржове и китове и се носеше по вълните, докато Дядо Коледа държеше юздите.

Това обърка Мадокс. Дядо Коледа трябваше да лети във въздуха. Беше виждал такива картинки в други книжки. Какво правеха делфините, когато той използваше китовете? И ако прекосяваше водата с помощта на морските животни, какво ставаше, щом стигнеше до острова? Ако баща му беше прав, китовете не можеха да дишат на сушата. Как тогава Дядо Коледа стигаше до комините на къщите? Трудно беше да разбере как се случват нещата в света, особено на остров.

Мислите му бяха прекъснати от смешно джафкане. Погледна надолу и видя жълто кученце, което дърпаше връзките на маратонките на баща му.

Дотича възрастна дама със сива коса и обици във формата на елхички.

— Много съжалявам — извини се тя мило и гушна кученцето. — Това е Чипс. — Хванала лапичката му, тя я помаха за „здрасти“. — Водим го за подарък на внучката ни за Коледа. Искаш ли да го погалиш? — попита тя, като видя изражението на Мадокс.

Той кимна сериозно.

— Ще го оставя на пода. Можеш да си поиграеш с него. Но внимавай — хапе. Е, не точно хапе, гризка с бебешките си зъбки. Само на два месеца е. Не е лошо.

Джеймс остави Мадокс до кученцето. Детето протегна ръчичка. Чипс я облиза и завъртя дупе. Мадокс го погали и го почеса зад ушите. Чипс направи няколко кръгчета, а после легна по гръб и показа бялото си коремче. Мадокс го погали и Чипс се сгърчи от удоволствие, ритайки със задните си крачета, сякаш караше колело. Детето се разсмя.

— Вземи. — Жената му подаде късо въженце. — Много обича да дърпа.

В мига, в който Мадокс взе въженцето, Чипс го захапа в другия край с бебешките си зъбки и дръпна толкова силно, че го отскубна от ръката му.

— Ей! — извика Мадокс и се пресегна да хване въженцето, но Чипс избяга.

Макс се засмя и се спусна след него. След няколко крачки Чипс се спъна в собствените си крака и направи кълбо напред, без да пуска въженцето. Мадокс обаче го хана и двамата заедно задърпаха. Беше много забавно. Мадокс не спираше да се смее. Кученцето пусна въженцето и скочи върху коленичилото дете. Изправи в скута му бебешките си предни лапички и започна да го ближе по лицето, сякаш е нещо много вкусно. Мадокс падна по гръб, обезумял от щастие, докато розовият език на кутрето го ближеше по клепачите, бузите и веднъж дори по носа!

— Мадокс, скъпи, защо си на пода? — Майка му стоеше на стълбите, стиснала парапета, бледа и притеснена. — Добре ли си?

Възрастната дама бързо се наведе и вдигна Чипс.

— Здравейте — обърна се тя към Кенеди. — Извинявайте, позволих на Чипс да си поиграе с детето. Боя се, че съм твърде скучна за горкото кутре.

Майка му се усмихна.

— Много мило от ваша страна. Мадокс толкова иска кученце. Просто не съм сигурна, че сега бих могла да се справя… — Тя сложи ръка на корема си.

Жената кимна.

— Мъдро е да не избързвате. Винаги можете да си вземете куче.

Мадокс гледаше ту към възрастната жена, ту към майка си, която сякаш общуваше, без да изрича всички думи.

Джеймс вдигна детето на ръце.

— Виж — посочи той, — почти стигнахме. Вече виждам фара. Скоро ще бъдем на топло, а Никол ще ни нахрани вкусно.

— Довиждане — каза жената и помаха с лапичката на Чипс.

— Кенеди, ще ти помогна да слезеш по стълбите — каза таткото на Мадокс. — Не биваше да се качваш сама при това люлеене.

Хванал Мадокс с едната ръка, а мама — с другата, силният татко внимателно ги свали по стъпалата до главната кабина. Вече бяха почти на острова!