Нанси Теър
Изненади по Коледа (16)

15

Никол разтреби кухнята след закуската. Качи се горе и оправи всички легла. Зачуди се дали да не прибере дрехите, разхвърляни по пода в стаята на заварената й дъщеря, в коша за пране, защото на Кенеди сигурно й беше трудно да се навежда. От друга страна, принцеса Кенеди можеше да възрази, че Никол е пипала вещите й, затова ги остави. Мина набързо с прахосмукачката през цялата къща.

Докато работеше, копнееше за приятните егоистични неща, с които се глезеше като вдовица. Сега не можеше да се свие на дивана, да се тъпче с пуканки, да гледа „Думи на нежност“ и да реве толкова силно, че да се задави с пуканките. Себастиян беше твърде изискан дори да си представи, че тя може да се държи по такъв безвкусен начин, затова се въздържаше. Откровено казано, това й липсваше.

Тя звънна на Джили.

— Аз съм роб в собствената си къща.

— Горката. Ела при мама.

— Имам толкова много работа.

— Глупости. Щом те могат да излязат на обяд, и ние можем. Вали сняг, Никол. Погледни през прозореца! Можем да си направим дълга разходка по плажа и да оставим вятъра да издуха проблемите ни, а после да хапнем мидена супа в „Мет“.

Никол се поколеба.

— Какво, предпочиташ да си седиш у дома и да се цупиш ли? — подразни я Джили.

— В „Хъб“ след десет минути.

Настроението й се подобри още докато обуваше зимните си ботуши от кафяв велур с дебели гумени подметки, с бял пух и червено-зелени карирани връзки. Извади червеното си пухено яке и червената вълнена шапка, украсена с плетено листо от зеленика и червено плодче, преметна през рамо чантата си, пъхна ръце в червените си ръкавици и излезе навън на освежаващия въздух.

Джили вече я чакаше в „Хъб“, празнично облечена в зеленото си вълнено палто и с ръчно плетени млечнобели шапка и шал. Посрещна Никол с голяма прегръдка и целувка.

— Да се разходим до кея, а после до градския плаж.

— Добра идея. — Никол се огледа. — Хората пазаруват.

— Аз съм свършила тази работа. Имам два чувала, пълни с подаръци, които трябва да замъкна в Бостън, когато отидем за Коледа при внуците.

— Утре ли тръгвате? — попита Никол тъкмо когато минаваха покрай магазина „Прасковеното дърво“. — Страхотен пуловер.

— Знам. Не ме изкушавай. — Двете продължиха към морето. — Рано-рано.

— Ще ми липсваш.

— Ще се оправиш. Коледа е след два дни. Заминават си на 27. Все ще оцелееш дотогава.

Ободрена от присъствието на приятелката си, Никол си помисли, че наистина ще оцелее.

— Мадокс е прекрасно дете и Джеймс е мил човек. Много се старае да зарадва всички. Но се кълна, че Кенеди е подхванала кампания да ме накара да си изтърва нервите. Много е коварна, Джили. — Докато вървяха под нежно стелещия се сняг, тя й разказа за драмата с бекона и яйцата сутринта.

— Приписваш й твърде много умисъл — възрази Джили. — Кенеди е добро момиче, доколкото я помня. Не забравяй, че е бременна. Бременните не разсъждават трезво. Не искай много от нея.

— Права си — съгласи се неохотно Никол. — Само ми се иска Себастиян да ме подкрепя повече. Според него дъщеря му е безупречна.

— Типично за баща — отвърна компетентно Джили. — Не мога да ти опиша колко пъти с Боб сме се карали за нещо, което Стейси е направила или иска да направи. Винаги застава на нейна страна. Все аз излизам лошата. Но след няколко дни Кенеди ще си отиде у дома и Себастиян остава само за теб.

Никол въздъхна с облекчение, но спря по средата. От другата страна на улицата, на една пресечка от тях, Себастиян и Кенеди тъкмо излизаха от „Накитът на острова“. Себастиян държеше малко зелено пликче в ръка. Хванал дъщеря си под ръка, той внимателно я поведе към „Ийзи Стрийт“.

— Виж. — Тя смушка Джили с лакът. — Себастиян току-що е купил някакво бижу на Кенеди.

Джили проследи отдалечаващата се двойка.

— Коледа е, Никол.

— О, знам! Мразя да се чувствам така — като хленчеща, ревнива вещица от приказките. Дай да сменим темата. Кажи ми какво четеш в момента.

И двете жени обожаваха да четат. През останалата част от разходката си говориха за книги, както и през повечето време, докато обядваха в „Островът на мъглите“. Когато се разделиха, Никол си беше възвърнала обичайния оптимистичен дух и бистра глава.

Рано следобед Мадокс и Кенеди си подремнаха, а останалите се изтегнаха по леглата или диваните, за да почетат и да погледат телевизия. Когато Мадокс се събуди, Кенеди още спеше и Никол, която беше в кухнята, го пусна да си поиграе в задния двор и да си направи снежен човек.

— Правя лазаня с тиква за довечера — каза му тя. — Щом я сложа във фурната, ще дойда при теб.

Помогна му да се облече и го наблюдава известно време, докато той радостно тичаше навън в снежната привечер. После поръси лазанята с пармезан и я пъхна във фурната. Докато миеше и оглеждаше пресните боровинки за соса за патицата, в кухнята влезе Себастиян.

— Нещо мирише много апетитно.

— Радвам се. — Никол си изплакна ръцете и измърмори: — Ще ми се да имахме две фурни. Сега се чудя какво да сготвя само с една.

Себастиян изсумтя.

— Съжалявам, Никол. Готвенето никога не е било сред страстите на Катя. Една фурна й беше повече от достатъчна.

Никол прехапа устни. Не обичаше да чува думите „Катя“ и „страст“ от устата на съпруга си.

Сякаш отгатнал мислите й, Себастиян я притегли в обятията си.

— Надявам се, че знаеш колко съм ти признателен за всичко, което правиш. Не само за украсата и готвенето, но и че превръщаш къщата в толкова уютно място. Имаш дарба да радваш хората, Никол.

За част от секундата й мина през ума да каже, че определено не успява да зарадва Кенеди. Но това щеше да бъде грубо, особено в прегръдката му.

— Надявам се да радвам теб, Себастиян.

— Да се качим горе и ще ти покажа — прошепна той във врата й.

Никол се отдръпна с престорен ужас.

— Посред бял ден? Докато семейството ти е тук? — Тайно обаче беше поласкана.

Джеймс избра този момент да влезе в кухнята.

— Стана ли време за питие? — попита той. — Кенеди спи дълбоко.

— Мадокс е навън и се опитва да направи снежен човек — каза му Никол. — Обещах да отида да му помогна, но се забавих с готвенето.

Джеймс надзърна през прозореца.

— В предния или задния двор?

— В задния, разбира се. — Никол си погледна часовника и каза на Себастиян с игриво пламъче в очите: — Вечерята ще бъде готова след час.

— Ще си поиграя с него дотогава — каза Джеймс и излезе през вратата.

— Най-после сме сами — зарадва се Себастиян и отново притегли Никол към себе си.