Нанси Теър
Изненади по Коледа (3)

2

Защо им беше на родителите му друго бебе, постоянно се чудеше Макс. И то щяло да бъде момченце, така му каза майка му. Нима той не беше достатъчно добро момче за родителите си?

Стараеше се да бъде добро момче. Ядеше си зеленчуците, макар понякога да му се гадеше от тях. Всеки ден отчаяно се напрягаше да разбере странните драскулки на страницата, когато майка му се опитваше да го научи да чете, и вече беше усвоил изкуството да използва гърнето. През повечето време.

Мадокс беше виждал бебета. Те изобщо не можеха да използват гърне. За какво им беше такова на родителите му?

— Ще имаш с кого да си играеш — обеща му майка му.

Но децата не могат да си играят с бебета. Бебетата не могат да хвърлят топка. Те не могат дори да си вдигат главата.

Пълна загадка.

Много пъти им беше предлагал вместо това да си вземат куче. Мадокс искаше куче с цялото си сърце. Можеше да му хвърля пръчка, да си играят с топка, да се гушкат в леглото… а може би не. Майка му казваше, че кучетата носят мръсотия и паразити в къщата.

Никол беше подарила на Мадокс плюшено козле и макар мама да казваше, че Никол е дърта вещица, той много обичаше животинчето, което можеше да пее… докато мама не му махна батерията. Кръсти го Йодел и го гушкаше, преди да заспи вечер, галеше коприненото му езиче между палеца и показалеца си. Помагаше му да се унесе.

Знаеше, разбира се, че ако беше истинско козле, нямаше да има копринено езиче, че въобще нямаше да може да го пипа по езика и че то щеше да олигави цялото му легло. Бездруго не искаше истинско козле, то беше много голямо. Искаше кученце, което да може да прегръща и да усеща топлата му козинка с тялото си. Много би искал.

Когато беше малък, майка му често го прегръщаше. Сега, когато беше натъпкана с това бебе, й беше трудно да прегръща Макс. Вече нямаше скут, в който да сяда, и постоянно се оплакваше, че Мадокс я ръга с лакти и колене. Той се опита да внимава, но сега пък мама казваше, че се задъхва, защото дупето на бебето притискало дробовете й.

— Обичам те, Мадокс, но идваш твърде много на мама.

Така му каза вчера. Идваше й твърде много, когато бръмчеше с количките си. Идваше й твърде много, когато отказваше да си яде аспержите.

Пфу, аспержите бяха толкова гадни — като дълъг сноп конци, които засядаха в гърлото му. Мадокс потрепери само при мисълта за тях.

Надяваше се, когато отидат в къщата на дядо и Никол за Коледа, да му предлагат други неща за ядене. Може би торта или пай. Никол беше мила с Мадокс, въпреки че не му беше истинска баба. Беше изпратила коледна картичка специално за него, със сладко кученце, подаващо се от коледен чорап.

— Тази жена само се мъчи да създава неприятности — каза намръщено майка му, като видя картичката на Никол.

Мадокс не разбираше какви неприятности може да създава една картичка. Скри я под матрака си, за да не я изхвърли мама.