Нанси Теър
Изненади по Коледа (7)

6

— Знаеш ли какво, мамо? — измърмори Кенеди. — Мразя тези празници.

— И аз никога не съм ги харесвала — отвърна съчувствено Катя.

— Толкова грижи.

Кенеди гостуваше на майка си за следобеда и се беше изтегнала на дивана в дневната. Алонсо беше завел Мадокс на площадката, за да си поиграе, което я накара почти да го хареса, въпреки че майка й беше избягала с него. Всъщност тя още се надяваше с цялото си сърце, че майка й ще се опомни и ще се върне при баща й.

— Всички тези ужасни тържества — съгласи се Катя. — Много е трудно да запазиш килограмите си.

Кенеди хвърли скептичен поглед към майка си, която не беше напълняла с нито грам след двайсет и петия си рожден ден.

Катя се беше научила да поддържа тялото и живота си фини, да не ги изпуска от контрол. Винаги избираше съвременни мебели с елегантни, изчистени линии. Мразеше натруфеността. Презираше „джунджуриите“. Дрехите й също бяха класически. Без дипли, дантели и изкуствени материи. Бели ризи и панталони в цвят каки през лятото, бели кашмирени пуловери и панталони в цвят каки през зимата. Черни рокли за вечерно облекло. Истински перли. Декоративни бижута — пфу. Само истински, големи, но не безвкусни, диамантени обици на ушите. Русата й коса винаги беше подстригана точно до брадичката и с път настрани.

— Как успяваш да останеш толкова слаба? — попита Кенеди.

— С упражнения и воля. Теглото ти трябва да бъде най-важният приоритет в живота ти. Искат се много усилия. Признавам, че понякога съм страдала.

— Но си струва, нали, мамо? Виж се само.

— Благодаря ти, скъпа — възгордя се Катя.

— Ще отслабна след раждането.

— Разбира се, че ще отслабнеш.

Кенеди направи физиономия.

— Само дето другата неделя трябва да отидем при татко за цялата седмица!

— Ще бъде хубаво — увери я Катя. — Хайде. Така цялата работа покрай Коледа ще е на плещите на Никол. Тя ще се занимава с готвенето и чистенето. Ти няма да правиш нищо. Себастиян ще се грижи за Мадокс. Двамата с Джеймс могат да се забавляват по мъжки, а ти ще си починеш.

— Надявам се, защото нали знаеш — Никол ще тъпче Мадокс с бонбони и сладкиши. Ще стане хиперактивен като маймуна.

— Какво ще подариш на Никол за Коледа? — Катя отпи от зеления си чай без захар и се настани по-удобно в стола си от хром и кожа.

Кенеди сви рамене.

— Нямам представа. Виждала съм я само веднъж. Не знам какво харесва тази жена.

— Вземи й шоколадови бонбони. — Катя се усмихна злобно над чашата си.

Кенеди се изкиска.

— Много си лоша.

Никол не беше точно дебела, но нямаше стройната гъвкавост на Катя.

— Защо? — попита майка й с широко отворени невинни очи. — Всички жени обичат шоколадови бонбони.

— Никол — със сигурност — изсумтя Кенеди.

— Не бъди зла, Кенеди. Моите източници ми казват, че Никол е много мила жена, а баща ти изглежда доволен от нея.

— О, мамо! — Кенеди се напъна да седне. — Защо трябваше да напускаш татко?

— Скъпа, вече сме го обсъждали. Двамата с баща ти бяхме много отегчителни заедно. С Кайл сте големи, имате семейства. Имах право да сложа СЕБЕ СИ на преден план.

Кенеди се отпусна отново на възглавниците.

— Под „себе си“ имаш предвид Алонсо. Секса.

Катя завъртя очи и върна разговора обратно към празниците.

— Е, можеш да поръчаш бонбони за Никол по интернет. Пробвай с „Годива“, най-лесно е. Изпрати й най-голямата кутия. Ще й я увият като подарък. Готово. За баща ти поръчай пак по интернет няколко от най-новите биографии. Знаеш, че само чете. — Катя се прозина. — ТОЛКОВА скучно.

— Мамо. — Кенеди не обичаше родителите й да се критикуват един друг.

— Какво си взела на Джеймс?

— Още нищо. — Кенеди смушка огромния си корем. — Може да му поръчам голяма надуваема кукла, с която да прави секс.

Катя се направи, че не чува.

— Има ли нужда от нова чанта за голф? Или от тенис екип?

— За Коледа? В Нова Англия? Да ти напомня, че не можем да ходим никъде, защото това бебе идва през януари. Никаква Флорида, никаква Аруба, само сняг.

— Да гледаме позитивно. Какво ще кажеш за ски за Джеймс и Мадокс? Могат да ходят да карат заедно.

— Добра идея. Поръчала съм шейна от „Ел Ел Бийн“ за Мадокс. — Кенеди огледа стаята. Нямаше елха, нямаше украшения над камината, нямаше подаръци. — А ти какво ще правиш за Коледа?

— Казах ти вече, Кенеди. Къде ти е умът тези дни? С Алонсо заминаваме на пречистващи спа процедури в Швейцария за десет дни. Без мазнини, алкохол и захар. Много упражнения и чист въздух. И тенис на закрито, разбира се.

— Каза ми, че ще ходите на спа, но не спомена, че ще бъде в Швейцария! — Кенеди се изправи и седна разтревожена. — Мамо, ами бебето?

— Кенеди, терминът ти е чак в средата на януари. Аз ще се върна на 30 декември. Има много време.

— Гледай да се върнеш! — Кенеди прекара ръце по корема си. — Имам нужда от теб и от татко, и от Джеймс.

— Ще направим всичко по силите си.

— Знам. Но…

— Шшт. Всичко ще бъде наред. — Катя си погледна часовника. — След половин час съм на йога…

— Знам. Бездруго трябва да прибера Мадокс за вечеря. — Кенеди се подпря на ръце, мъчейки се да стане от дивана.

Катя наблюдаваше преценяващо дъщеря си.

— Обещах да ти дам пари за бавачка.

— Знам, мамо, и съм ти благодарна. Но толкова много искам да се сближа с бебето, макар да е момче.

— Жалко. Дрешките за момиченца са толкова по-сладки. Но няма значение, Кенеди, Мадокс ще се радва да си има братче, с което да си играе.

Кенеди беше успяла да седне.

— Ще ми се Джеймс да си вземе една седмица отпуск и да го прекара с мен и бебето, и най-вече с Мадокс. За Мадокс ще бъде чудесно, ако баща му му обърне специално внимание, когато се роди бебето.

— Джеймс има важна работа в брокерската фирма, Кенеди. Твърде идеалистично гледаш на тези глупости за сближаването. Вземи си бавачка, остави я да се грижи за бебето и ти прекарвай повече време с Мадокс. Аз ползвах бавачка за теб и ти се разви чудесно.

Кенеди прекоси стаята и излезе в коридора. Натисна интеркома и поръча на Алонсо да доведе Мадокс.

— Мадокс иска кученце — каза тя през рамо на майка си. — Обясних му, че не може. Не мога да се справя едновременно с куче и бебе. Освен това съм алергична към животни.

— Така ли, скъпа? Не знаех.

Кенеди я изгледа.

— Мислех, че затова никога не сме имали домашни любимци.

— Така ли? Забравила съм. — Катя отвори вратата на килера и извади черното палтенце на Мадокс и вълнената му шапка. Подаде ги на Кенеди. — Сигурна съм, че си права.