Нанси Теър
Изненади по Коледа (38)

37

Бъдни вечер мина като в мъгла за Кенеди.

Баща й отиде да вземе с колата своя приятелка лекарка, а Джеймс й помогна да отиде в стаята си, за да си вземе душ и да облече нощницата си. Доктор Морис се оказа възрастна жена, по-спокойна дори от Никол, и с внимателни ръце, която си тананикаше, докато преглеждаше Кенеди. Тя не само заяви, че родилката е в превъзходно състояние, но за голямо нейно облекчение тази нощ, когато всички аптеки в града бяха затворени, й подари кутия превръзки, които беше донесла от болницата. Завладяна от емоциите и драматичността на изминалата вечер, Кенеди си помисли, че този скромен, обикновен подарък значи повече от злато и сребро.

Доктор Морис прегледа и бебето и го обяви за съвършено здраво. Намаза с антибиотичен крем очите му, след което, видимо доволна, че може да бъде полезна, подари на Кенеди пликче, което беше приготвила в болницата. Вътре имаше еднократни пелени, малки памучни ризки и няколко гащеризончета с памучни ръкавички, с които бебето нямаше да може да драска лицето си.

След като Себастиян откара доктор Морис у дома, Никол нареди шведска маса в трапезарията: нарязано телешко „Уелингтън“, зеленчуци, топъл хляб. Никой не седна на масата — всички ходеха напред-назад с чинии и чаши в ръце, присядаха тук-там и все повтаряха: „Удивително! Не мога да повярвам, че се роди. И то на Бъдни вечер!“. Бяха възбудени и развълнувани и постоянно надничаха към бебето, сякаш да се уверят, че е истинско.

След известно уговаряне Джеймс помогна на Мадокс да вдигне съненото кученце и да го изведе в задния двор, където то бързо се справи с физиологичните си нужди, а после се втурна обратно в къщата. Джеймс и Кенеди се разбраха, че тази вечер Пух може да спи на пода в стаята на Мадокс. В крайна сметка, помисли си Кенеди малко виновно, ако кучето свършеше някоя беля на килима, нямаше тя да чисти.

След като родителите му позволиха Пух да спи в стаята му, Мадокс лесно се съгласи да си легне и заспа на мига след всичките премеждия от вечерта. Кутрето, както разказа Джеймс на Кенеди, се свило на килима до леглото му, защото се възприемало като пазач на детето.

Кенеди беше благодарна, че Мадокс ще има кученце поне за няколко нощи. Така нямаше да се чувства пренебрегнат в суетнята около бебето. Може би дори щеше да му позволи да го задържи.

Тя беше изцедена до краен предел. Главата й се въртеше от разговорите на семейството. Хората се носеха наоколо като кораби в мъгла.

— Как е тя? — обади се Себастиян, а може би Джеймс или Катя.

— Още ли спи? — попита Катя, а може би Себастиян или Джеймс.

— Искаш ли да я подържа, за да хапнеш? — попита Джеймс, а може би Катя или Себастиян.

Никол й се притече на помощ.

— Кенеди, не се напрягай толкова. Време е да си лягаш.

— А къде ще спи бебето? — притесни се младата жена.

— В чекмедже в скрина, като всички бебета векове наред.

Кенеди потръпна от тревога.

— Ще й бъде много твърдо.

Никол поклати глава.

— Постлала съм одеяло. Освен това вероятно скоро ще се окаже в леглото при двама ви с Джеймс.

Никол й показа как да увива бебето, за да се чувства доволно и сигурно, сякаш още е в корема на майка си.

— Сега си легни да поспиш. Ние не сме толкова изтощени. Доста сме превъзбудени даже. Така че, докато си легнем, някой тук ще гушка бебето ти — успокои я тя.

— Искам аз да я гушкам — призна Кенеди. — Не искам да я пускам.

— Най-доброто, което можеш да направиш за нея сега — увери я Никол, — е да поспиш.

— Ще се видим сутринта, скъпа. — Катя целуна дъщеря си по челото. — Преди да отпътувам за Бостън.

Кенеди никога не беше усещала нещо толкова меко като матрака, на който се отпусна. Пухът в завивката стопли изнуреното й тяло. Сънят веднага я надви.

И това беше хубаво, защото, когато тихият плач на бебето я събуди в четири сутринта, всички останали спяха. Джеймс хъркаше силно на леглото до нея като верижен трион, който заглушаваше рева на дъщеря му.

Кенеди взе момиченцето от чекмеджето и го занесе в дневната. Смени му пелената и отново го пови. Реши да си полегне на дивана, прегърнала бебето.

Прозорците бяха черни в дълбоката нощ. Бурята беше отминала. Вятърът беше утихнал. Тишина цареше в къщата и на целия остров. Огънят беше догорял, но стаята още бе топла. Кенеди включи лампичките на елхата, за да й правят компания, докато си почива с бебето на ръце.

Не можеше да повярва на щастието си. Ето че сега имаше син и дъщеря, и съпруг, който ги обичаше. Майка й заминаваше на сутринта за Бостън, при Алонсо. Освен това сега тя най-после можеше да признае: никога не беше виждала баща си толкова щастлив, колкото с Никол.

Що се отнася до самата Никол, цялата враждебност на Кенеди се беше стопила, заменена от насърчителната увереност, че новата съпруга на баща й ще я съпътства в майчинството с уверена ръка и вещина. Искаше й се да намери начин да й благодари, да изрази огромната си признателност за всичко, което тази жена беше направила. Как можеше да го направи?

На сутринта, реши сънено Кенеди, щеше да каже как иска да кръстят новата си дъщеричка.

Никол Катя Ноел.