Нанси Теър
Изненади по Коледа (19)

18

Метеорологичната прогноза предвиждаше буря в деня на Бъдни вечер с усилване на вятъра вечерта, така че след закуска Никол и Себастиян се отправиха към хранителния магазин. Трябваше да заредят къщата с провизии, със закуски за бързо приготвяне и разбира се, с деветкилограмова пуйка. Тази вечер Никол щеше да ги гощава с телешко „Уелингтън“ с много зеленчуци и тиквен пай за десерт.

Първо оставиха Джеймс и Мадокс на кея, за да гледат прибирането на фериботите. Течението беше толкова силно, че блъсна огромния ферибот „Орелът“ в дока и се разнесе тътен като от гръмотевица. Рибарските лодки, вързани в бушуващото пристанище, подскачаха като играчки във вана.

В „Спри и купи“ Никол и Себастиян разтовариха пълната си количка за пазар и тръгнаха с множество пликове към автомобила си.

— Взехме ли сметана? — сети се Никол на излизане от паркинга.

— Да, отметнах я в списъка. Всичко взехме — успокои я Себастиян. — Имаме храна за цяла седмица.

— Надявам се. Ако бурята действително се окаже толкова силна, колкото казват, фериботите няма да зареждат продукти дни наред.

Себастиян я хвана за ръката.

— Бурята може да ни пропусне и да се разрази в морето. Но ако все пак ни удари, къщата ни е устояла повече от сто години. Преди двайсет и пет имахме проблем с тока, но монтираха подводен кабел, така че всичко ще бъде наред.

— Божичко, дори не се бях сетила за тока.

— Прекалено много се тревожиш — каза Себастиян.

„Не те чакат петима души, които да храниш по три пъти на ден“, понечи да му напомни тя, но не искаше да прозвучи така, сякаш се оплаква. И не се оплакваше. Обичаше да готви. Обичаше празниците. Обожаваше Мадокс, харесваше Джеймс… и се гордееше с хладнокръвието, с което понасяше Кенеди. Ала беше необяснимо нервна, като че ли женската й интуиция я предупреждаваше за предстоящи неприятности. Без съмнение причината беше падналият барометър, усилващият се вятър и пощурелите йони или протони, или каквото там се блъскаше във въздуха.

Взеха набрулените от вятъра Джеймс и Мадокс и се прибраха у дома. Джеймс помогна на Себастиян и Никол да внесат покупките.

Мадокс изтича право при майка си. Кенеди седеше на един стол край камината в дневната.

— Беше страхотно, мамо! — изписка детето и се хвърли в скута й.

— Ох. — Кенеди се сви, тъй като синът й буквално й изкара въздуха, но като видя тревогата, изписала се на лицето му, тя се пресегна, вдигна го на колене и силно го прегърна. — Добре съм, миличък. Разкажи ми сега за океана. Колко високи бяха вълните?

— Ето толкова! — Мадокс гордо вдигна ръка над главата си.

— Леле! — Кенеди отвори удивено очи. — Надявам се, че си държал татко за ръката.

— Да, мамо, държах го. А големият ферибот се блъсна в… — Той се намръщи, несигурен в думата.

— Дока? — предположи Кенеди и приглади с обич косата на сина си.

— И… — Мадокс подскачаше от вълнение, докато й разказваше за приключението си.

Тананикайки си, Никол си съблече палтото и разопакова покупките. Хубаво беше да види Кенеди щастлива. Пусна си коледна музика в кухнята, а проблясващите ръкави на празничния й пуловер още повече повишиха настроението й. Това беше любимият й пуловер — отпред беше Дядо Коледа в шейната, а еленчетата препускаха и обикаляха по дрехата, така че Рудолф с черешовия си нос искреше на гърба й.

Тя приготви лесно обяд от доматена супа и сандвичи със сирене на скара (с пълнозърнест хляб, разбира се).

Мадокс още беше възбуден от разходката и едва не подскачаше на стола си.

— Стой мирно, Мадокс — скастри Кенеди сина си. — Ще си разлееш супата. — Изглеждаше уморена. — Джеймс, ще му помогнеш ли? За четиригодишно дете е много трудно да яде супа.

Сърцето на Никол се сви. Тя бързо стана от масата и взе купичката на Мадокс.

— Знаеш ли какво? Ще ти налея супата в чаша и ще можеш да си я пиеш.

— Добра идея — съгласи се Джеймс.

Кенеди мълчеше, докато Никол преливаше супата в коледна чаша.

— Снегът натрупва — отбеляза Себастиян, насочвайки разговора към гледката през прозореца. — Обикновено не вали толкова рано — обясни той на Джеймс. — На трийсет мили в морето, вече сме в Гълфстрийм и се радваме на по-топло време, отколкото на континента.

— Идеално за Коледа — рече Никол, като остави чашата пред Мадокс и седна отново на мястото си. — Всичко става толкова красиво.

Кенеди завъртя очи и въздъхна.

Джеймс сви подразнено устни и стрелна жена си с очи.

— Добре ли си, Кенеди?

— Всъщност не — отсече тя. — Май ме хваща грип. Или не ми е понесло нещо, което съм яла снощи.

Себастиян се наведе напред и загрижено каза:

— Може би трябва да си легнеш.

— Бъдни вечер е — възрази Кенеди, — не искам да съм на легло точно сега.

Никол си пое дълбоко въздух. Не каза нищо. Нека мъжете се оправят с Кенеди. Бездруго каквото и да направеше или да кажеше, нямаше да помогне.

— Искаш ли да почетеш на Мадокс до камината? — предложи Себастиян.

— Добра идея — веднага се съгласи Джеймс. — Той добре се разходи тази сутрин…

Думите му бяха прекъснати от силно тропане по вратата. Никол скочи.

— Аз ще отворя. Може да са подаръци от някого!

Тя забърза бодро по коридора и отвори вратата, при което вътре нахлу студен въздух и сняг.

Жената, която стоеше на прага с палто и шапка от норка, мина покрай нея, тръшна вратата след себе си и отърси снега от раменете и ботушите си с високи токчета на изтривалката. Държеше се така, сякаш влиза в собствената си къща.

И донякъде беше точно така.

Никол никога не беше припадала, но в този момент отлично разбра какво е усещането.

— Катя? — Беше мяркала нейни снимки, но не я беше виждала с очите си в целия й блясък.

— Навън е отвратително — каза Катя. После свали кожените си ръкавици от дългите си ръце и ги остави на масичката в коридора. — Преместили сте стола — обърна се тя към Никол. — Сега къде ще седна, за да си събуя ботушите?

Никол беше изгубила ума и дума.

— Мамо? — Кенеди излезе бързо в коридора с широко отворени очи. — Мамо! Какво правиш тук?

— О, Кенеди. — Катя обърна гръб на Никол и протегна ръце към дъщеря си. — Миличка, слава богу. — Тя прегърна силно Кенеди.

Себастиян също дойде при тях, а на лицето му беше изписано озадачено изражение.

— Катя?

— Себи. — Катя протегна ръка и я сложи на гърдите на бившия си съпруг. — Извинявам се, че идвам така, но просто трябваше да бъда със семейството си. Двамата с Алонсо се скарахме много лошо. — Тя сведе изящно глава като лале. — С нас е свършено.

Лицето на Кенеди грейна.

— С Алонсо сте скъсали? — Погледът й се стрелкаше между майка й и баща й.

Никол се отпусна леко назад, за да се подпре на стената. С усилие си наложи да диша.

Себастиян се дръпна от ръката на бившата си съпруга.

— Защо дойде тук? — попита той с хладен глас и Никол му беше признателна за това.

Катя се усмихна престорено.

— Прекарала съм на практика всички Коледи в живота си в тази къща. Кенеди е тук. Внукът ми е тук. Къде другаде да потърся утеха?

— Постъпила си съвсем правилно, мамо — увери я Кенеди.

Лицето на Себастиян помръкна.

— Не намираш ли, че се държиш твърде безчувствено?

Катя го погледна невинно с кристално сините си очи.

— Какво имаш предвид?

Сърцето на Никол биеше толкова силно, че тя се боеше, че може всеки момент да припадне и да се свлече по стената на пода.

С три крачки Себастиян се озова до Никол и я прегърна през раменете.

— Сега тази къща е на Никол, не е твоя.

— Татко! — извика Кенеди.

— О, несъмнено… — понечи да възрази Катя.

— Бабо! — Мадокс дотича и зяпна от изненада към Катя.

— Катя — поздрави я Джеймс, последвал сина си. — Какво правиш тук?

— Джеймс, скъпи. И съкровището Мадокс, моят внук! — Катя коленичи, за да прегърне детето. — Баба дойде да прекара Коледа с теб, Мадокс. Не е ли чудесно?