Нанси Теър
Изненади по Коледа (10)

9

Кенеди беше затрупана с толкова блаженство, че се чувстваше нещастна.

При пристигането им предния следобед баща й помогна на Джеймс да внесе багажа. За нейна изненада, стаята в задната част на къщата зад кухнята беше превърната в спалня. Така, обясни Никол, на Кенеди нямало да й се налага да се качва по стълбите. Едно време, когато къщата била построена — някъде през XIX век — тази стая се наричала „родилна“, понеже била близо до кухнята и лесно се отоплявала. Когато родителите й още бяха заедно, стаята беше „телевизионна“.

Кенеди се притесняваше, че Мадокс ще се страхува да спи на втория етаж, толкова далеч от родителите си, но Никол беше украсила стаята за гости на космическа тема, с плакати на ракети и завивка с комети. По целия таван бяха налепени малки лепенки на звезди, планети и метеори, които светеха ненатрапчиво в мрака. На рафта за книги бяха наредени кубчета, детски книжки, трактори, камиони и пожарни. Мадокс се влюби във всичко това. Веднага каза, че това е „неговата стая“.

Вечерта Никол поднесе вкусно ястие, въпреки че калорийната му стойност стигаше до небето. Свинско филе с ябълки и лук, ризото, броколи, цвекло с портокалов сос и пресен, домашно приготвен пълнозърнест хляб с масло. Беше купила от зеленчуковите бургери, за които Кенеди беше помолила, и ги беше приготвила за Мадокс, който ги излапа всичките заедно с броколите и цвеклото.

Сутринта Никол и Себастиян заведоха Мадокс на закуска в града, като оставиха двамата с Джеймс да се наспят до късно и да си полежат гушнати в леглото — нещо, което не бяха правили от месеци.

После, тъй като денят беше слънчев и изненадващо мек, баща й и Никол бяха предложили да си направят пикник на Грейт Пойнт, където Мадокс можеше да гледа фара и големите, тлъсти тюлени, които се излежаваха на брега, грухтяха, търкаляха се и пухтяха.

Последното, за което имаше желание Кенеди, бе да се друса в джипа по песъчливия крайбрежен път. Кръстът бездруго така я болеше, че самата тя се чувстваше като грухтящ тюлен.

Когато помоли да не ходи, за нейно огромно учудване Никол изгука:

— Разбира се, че можеш да си останеш у дома. Защо не се изтегнеш на дивана? Ще накарам баща ти да запали камината. Имам купища списания и леки книжки, които може да ти харесат. Хайде, вдигни си краката. Настани се удобно.

Кенеди отпусна туловището си на дивана и вдигна натежалите си крака върху възглавница. Мигновен екстаз. Преди да излезе, Никол донесе табла с чиния със сандвичи, купичка с нарязани на лентички моркови и червени чушки и, за детинска радост на Кенеди, домашно приготвени коледни курабийки. Джинджифилови мъже и жени с лица от бяла глазура. Прекрасни захарни курабийки във формата на еленчета, венци и ангелчета, с бяла глазура, посипана с цветни пръчици. И накрая, от бялата каничка, изрисувана със зеленика и червени плодчета, вдигаше пара гъст млечен домашен горещ шоколад, който чакаше да го налее в чаша със същите цветове.

Бащата на Кенеди, Джеймс и Мадокс замъкнаха кошницата за пикник, няколко вълнени одеяла и два термоса до джипа.

— Чао, мамо — извика Мадокс.

Никол се върна в дневната. Беше облечена в джинси и зелен коледен пуловер със снежен човек и беше обута в туристически обувки.

— Всичко наред ли е? — В ръцете си държеше червено-зелено карирано одеяло, поръбено със сатен. — Само да те завия с това. — Тя метна завивката върху краката на Кенеди и я подпъхна под ходилата й. Примъкна масичката по-близо, за да може да я стига. — Нещо друго?

— Всичко е чудесно — призна намусено Кенеди. — Благодаря ти.

— Чао тогава. Ще се видим след няколко часа. — Никол помаха с пръсти и излезе.

Няколко часа? Няколко часа сама в къщата с курабийките, горещия шоколад, спокойствието и тишината? Кенеди едва не заплака от облекчение.

Макар че… в завиването с одеялото имаше нещо смущаващо, което й навя спомени от далечното минало и я изпълни с меланхоличен копнеж. Сега тя беше тази, която се грижеше детето й да бъде завито, но смътно си спомняше, като в мъгла, че някога и собствената й майка го бе правила за нея.

Катя никога не се бе интересувала особено от майчинството. Имаше бавачки и разбира се, домашни помощници. Бащата на Кенеди вечно работеше. От малка Кенеди беше насърчавана да бъде добро момиче, „голямо момиче“, което значеше да не вдига шум, да не тича, да не хленчи.

Кенеди се притесняваше, че й липсват майчински инстинкти. Така и не беше почувствала онзи прилив на радост при раждането на Мадокс, за който бе чела при другите майки. Вярно, че беше родила с епидурална упойка, както Катя я беше посъветвала, за да избегне болките, които според майка й щели да я съсипят. Но дори с упойката Кенеди се чувстваше разнебитена дни наред, които се разтеглиха в седмици и месеци. Когато Мадокс стана на около седем месеца, започна да спи по цяла нощ и тогава Кенеди почти се почувства като нормално човешко същество. Но когато пропълзя и проходи, страховете й за него, нуждата от постоянна бдителност, писъците му, когато паднеше, отново я смазаха.

Обичаше го повече от живота си. Той беше нейната радост, нейното ангелче, нейното скъпо момченце. Когато свикна да стои по-стабилно на краката си, за нея и него започна нещо като меден месец, през който така се забавляваха! Той беше нейният безценен приятел.

През този вълшебен период тя подхвърли на Джеймс идеята за още едно дете. Молеше се за момиченце, но ултразвуковото изследване показа, че пак ще бъде момченце. Кенеди се опита да се почувства доволна. Това определено караше Джеймс да се чувства по-мъжествен, като че ли всяка клетка в тялото му е мъжка.

Тази бременност се оказа също толкова трудна, колкото и първата. Сутрешното прилошаване започна рано и продължи с месеци, а гаденето не спираше ни денем, ни нощем. Макар почти да не се хранеше, бебето растеше в нея така, сякаш пъпната й връв е огромно бобено стъбло, свързано с великан. Чувстваше се тромава, тежка и пъпчасала, ходеше като патица и трудно сдържаше мехура си. Гадост.

А сега я чакаше една отвратителна седмица, която трябваше да прекара с баща си и сантименталната му жена. Никол нямаше деца и вероятно представа си нямаше колко трудно е да забавляваш и контролираш четиригодишно дете. Кенеди се ужасяваше, че Никол ще натъпче Мадокс с толкова захар, че той няма да може да спи. На всичкото отгоре тези украси — огромната елха, играчката със сцена от Рождество, чорапите на камината — така щяха да превъзбудят бездруго активния й син, че той щеше съвсем да подивее.

Кенеди искаше да се прибере у дома. Искаше цялата тази суетня около Коледа да свърши веднъж завинаги. Искаше Мадокс да се върне в градината и дните й отново да станат тихи и спокойни, за да може да се наспи и да си почине за идването на бебето.

Въпреки това, призна тя пред себе си, докато си наливаше чаша горещ шоколад и дъвчеше курабийка, тук не беше толкова зле. Всъщност си беше доста хубаво.

Е, добре. Никол очевидно много се стараеше. Това не означаваше, че Кенеди трябва да я харесва или да се радва, че баща й се е оженил за нея.

Защо баща й не можеше да разбере, че и жените имат кризи на средната възраст също като мъжете? Катя се бе отегчила от съпруга си, с когото живееше от трийсет години, и просто имаше нужда от някакво вълнение. Може би беше започнала да се чувства… не стара, Катя никога нямаше да остарее, но по-малко привлекателна отпреди. Все пак дъщеря й вече беше пораснала и се беше омъжила, а самата тя беше станала баба с по някой бял косъм в кока и отпусната кожа на ръцете. Кенеди знаеше, че майка й е избягала с Алонсо, за да си докаже, че все още е желана. Вместо да се развежда, баща й трябваше да тръгне след нея, да я ухажва и да си я върне обратно. И все още би могъл да го направи, ако не се беше оженил за тази проклета Никол.

Какво толкова намираше в нея? Беше хубава, но не красива като Катя, и да, не беше дебела, но определено беше закръглена. Нямаше класа, не можеше да играе тенис, не плаваше с яхта, не познаваше приятелите на Себастиян. Защо не можеше просто да пофлиртува с нея, а после да се събере отново с Катя?

Може би все още можеше.

Може би тази седмица щеше да му просветне колко ужасно е да бъде без красивата си, изискана, предразполагаща съпруга.

Може би Кенеди щеше да успее да покаже на баща си колко трудно й е да бъде в тази къща — в къщата на майка си — заедно с Никол Натрапницата и Себастиян щеше да се почувства виновен, че се е оженил за нея, да се разведе и да се ожени отново за Катя!

Е, щеше да бъде нужна известна хитрост от страна на Кенеди.

Тя си взе още една джинджифилова курабийка и допи горещия си шоколад. Пресегна се за списание, отпусна се на възглавниците и се зачете в любовните истории на холивудските знаменитости и бременностите на принцесите, докато очите й се затвориха и се унесе в спокойна дрямка.