Нанси Теър
Изненади по Коледа (32)

31

Дневната беше добре загрята. Никол сложи още дърва в огъня и го разбута с машата. Коледните лампички също излъчваха топлина, а печката, разбира се, бе включена.

Кенеди и новороденото момиченце лежаха сгушени на дивана, увити в одеяла. Катя правеше немислимото: пълзеше по пода на четири крака и събираше разпилените ядки в бронзовата купа.

Никол събра купчината окървавени хавлии.

— Ще ги занеса в пералнята.

— О, благодаря ти, Никол — каза Кенеди. — Не искам Мадокс да се изплаши, когато се прибере и види толкова кръв.

Катя се намръщи.

— По килима още има петна. И мирише — каза тя.

Изведнъж краката й се огънаха и тя се отпусна тежко на пода. Лицето й беше побеляло, а очите и зениците — разширени.

— Мамо? Добре ли си?

— Ти току-що роди — каза Катя и обърна лице нагоре към Никол. — Мили боже. Какво щяхме да правим, ако не беше тук? Никол, как бих могла да ти се отблагодаря? Толкова съм ти признателна.

Тя вдигна ръце към лицето си и раменете й се разтресоха. Издаде звук, който при всяка друга жена би бил сметнат за плач.

Никол се наведе и я прегърна през раменете.

— Ти си в шок. Най-добре да седнеш на стола. Ела, оттук ще можеш да виждаш Кенеди и бебето. Щяхте да се оправите и без мен — увери я тя. — Всичко е много драматично, нали?

Тя помогна на Катя да се изправи на треперещите си крака и да стигне до стола.

— Благодаря ти, Никол. — Катя я стисна за ръката. — Наистина. Благодаря ти. Възхищавам ти се.

— Няма за какво. Радвам се, че станах част от това. — Никол усещаше, че нещата стават малко по-сантиментални, отколкото Катя би могла да понесе с лекота. — Ей сега се връщам.

Тя излезе от стаята с тежките подгизнали кърпи. Дори след прането щяха да останат прекалено много петна за нормална употреба. Щеше да ги държи в антрето за бърсане на обувки. Натъпка ги в пералнята, сипа препарат и завъртя копчето.

После се облегна на бръмчащата машина, отпусна се и се помоли. Помоли се с признателност за това здраво бебе, за бързото и сравнително безболезнено раждане на Кенеди и егоистично благодари, че всичко е минало толкова добре с нейното участие. Ако нещо се беше объркало — а това беше напълно възможно, — щяха да обвиняват нея. Тя самата щеше да се обвинява. Винаги изпитваше трепетно очакване и тревожност, когато някоя майка раждаше, но това бяха извънредни обстоятелства. Беше останала без капка енергия. Можеше да легне още там, на пода, и да си подремне.

Вместо това отиде в кухнята да свари кафе и горещ шоколад.