Нанси Теър
Изненади по Коледа (13)

12

Никол се върна в кухнята, потрепервайки леко. Беше излязла без палто и шапка, а денят беше мразовит.

Себастиян се надигна от масата.

— Ще се обръсна и ще се облека, а после ще донеса още дърва — каза той и я целуна по устните.

Никол си наля втора чаша с кафе и застана до прозореца, за да държи под око Мадокс, който тъкмо влачеше една възглавница на цветя от бараката към крепостта. После чу шумолене и като се обърна, видя Кенеди да влиза в кухнята, загърната в пухкав розов халат, който не успяваше да скрие изцяло корема й.

— Добро утро, Кенеди — поздрави я бодро Никол.

Кенеди се отпусна на един стол.

— Надявам се да имаш яйца с бекон за закуска. Умирам от глад.

Никол зяпна. Преброи до десет. Спомни си дългите години в болничните отделения, когато някои пациенти бяха твърде болни, за да проявяват учтивост, и едва измрънкваха по нещо. Кенеди не беше болна, само бременна, но все пак това беше състояние, което Никол никога не бе познавала, затова реши да бъде мила.

— С удоволствие ще ти направя.

Кенеди захлупи лице в шепите си.

Никол разтревожена се приближи до масата.

— Кенеди, добре ли си?

— Казах ти. Гладна съм — отговори Кенеди, без да вдига глава.

Без да каже и дума повече, Никол се зае да подгрява бекон на микровълновата фурна и да бърка яйца. Настърга в тях малко чедър и добави щипка босилек. Изстиска портокали и сложи чаша пресен сок пред Кенеди. После добави салфетка и прибори.

Трябваше да й признае упоритостта. Никол никога не би могла да седи в такова мълчание, докато друга жена й готви.

Уф. А може би Кенеди наистина беше болна? Тревога стегна гърдите й.

— Добро утро, прекрасна моя! — Джеймс излезе от стаята за гости, миришещ на сапун и афтършейв. — Добро утро, Никол.

— Здрасти, Джеймс. Искаш ли яйца и бекон? Тъкмо приготвям за Кенеди.

За радостна изненада на Никол, Джеймс я прегърна с една ръка.

— Отговорът е „да“. — Той си наля чаша кафе. — Къде е момчето чудо?

— Погледни през прозореца.

— Ха! Крепост! Спомням си, че и аз си правех такива като дете. Нямаш ли против, че ти разхвърля двора?

— Не, разбира се. Той се забавлява.

— Къде е Себастиян?

— Тук съм. — Себастиян влезе в кухнята, напълно облечен. — Здрасти, Джеймс. Здрасти, Кейби. — Той се обръщаше към дъщеря си с името на някогашния си домашен любимец.

Кенеди вдигна грейнало лице към баща си.

— Здрасти, татко.

— Как се чувстваш?

— Като количка, натоварена с картофи.

— Не изглеждаш така — излъга Себастиян и седна до нея.

Никол постави чинията с яйца и бекон пред Кенеди.

Кенеди изгледа печално храната.

— Мама винаги поднасяше здравословна храна — каза тя жално. — Плодове за закуска, овесени ядки, стафиди и сушени боровинки.

Никол замръзна. Умът й препускаше. Защо Кенеди й правеше такива очевидни номера? Беше помолила за яйца с бекон, а сега, след като ги получи, искаше плодове и овесени ядки? Очевидно проблемът не беше в храната. Нямаше да захапе стръвта.

Усмихна се насила и попита:

— Кенеди, искаш ли плодове и овесени ядки? Имаме и двете.

— Не искам да те притеснявам — нацупи се Кенеди.

— Изобщо не ме притесняваш — измърка Никол. Пресегна се и премести чинията с яйцата и бекона към Джеймс. — Заповядай.

— Страхотно, благодаря. — Джеймс взе ножа и вилицата си.

Плавно, но бързо, като Марта Стюарт на кънки за лед, Никол извади купичка, кутия с овесени ядки и лъжица. Сложи ги пред Кенеди. Наля каничка с обезмаслено мляко и я постави до купичката.

После взе един банан от купата с плодове в средата на масата и го подаде на младата жена.

— Искаш ли да ти го нарежа върху овесените ядки?

„Първият рунд е за мен“, помисли си тя.

Кенеди едва не се разтрепери от сподавено възмущение. Очите й се плъзнаха към съпруга й, който доволно тъпчеше чудните яйца в устата си.

— О — изстена Кенеди и притисна корема си, — чувствам се ужасно.

— Може би трябва да си легнеш? — предложи Себастиян.

— Опитай да хапнеш малко — подкани я Никол с меден глас. — Кръвната ти захар пада сутрин.

Кенеди въздъхна тежко, наля си мляко, разряза банана и изяде овесените ядки.

— По-добре ли си сега? — поинтересува се сладко Никол.

Кенеди не й обърна внимание.

— Татко, ще ме заведеш ли на пазар, както когато бях малка?

— Разбира се, миличка, но на острова май няма магазини за бременни.

— Не ми трябват дрехи за бременни, глупчо — засмя се Кенеди. — Мисля си за хубави зимни ботуши, може би чанта… пък и бижутата никога не са излишни, разбира се.

— Кенеди, малка хитрушо — подразни я Джеймс, — защо не почакаш да видиш какво ще получиш за Коледа?

— Защото искам да се разходя с татко — изгука тя.

— Обличай се тогава, принцесо — рече Себастиян. — Ще те заведа, където поискаш.

Кенеди го прегърна.

— Благодаря ти, татко. А може ли и да обядваме заедно? Само двамата?

Себастиян погледна очарователната си дъщеря с оглупели от обич очи.

— Разбира се. Къде?

— Няма значение. Където и да е, стига да има топла храна в изобилие — каза тя и се надигна тежко от стола си, за да се завлече в стаята си да се облече.

— Имаш ли нещо против, че ще обядваме сами с Кенеди? — Себастиян попита тихо Джеймс.

— Шегуваш ли се? Така ще имам възможност да прекарам малко време насаме с Мадокс. Пък и в момента съм нещо като персона нон грата за Кенеди — смигна му той.

— Така ли? Защо?

— Защото тя е бременна, а аз не съм.

Двамата мъже се разкискаха заговорнически.

Никол си намери работа на мивката, мъчейки се да преглътне пристъпа на самосъжаление. Всички в тази къща познаваха отблизо бременността и раждането. Джеймс го беше споделил с Кенеди. Себастиян — с Катя. Никол никога не бе забременявала. Като сестра беше виждала много бебета да идват на този свят, но никога не бе имала, свое.

— Благодаря ти, Никол — каза Джеймс, като й донесе празната си чиния и приборите си. — Беше много вкусно.

Дружелюбното му отношение я заля като вълна от топлина. Джеймс се отправи към антрето и задния вход.

— Мадокс! — извика той. — Познай какво!

Никол видя през прозореца как той кляка, за да надникне в крепостта. След миг ръцете на Себастиян я обгърнаха през кръста. Усети дъха му в косата си.

— Нали нямаш нищо против? — прошепна той. — Мисля, че Кенеди ще започне да се държи по-добре, като види, че не заставаш между нас.

— Разбира се, че нямам против — излъга тя.

Искаше й се да избухне в сълзи. Да тропне с крак като дете и да извика: „Никой не ме иска!“. Ала само се завъртя в обятията му, притисна се в него и се потопи в сигурността на любовта му.

— Готова съм, татко! — Кенеди влезе в кухнята. Изглеждаше много шикозно в палтото си от камилска вълна и вълнената си шапка с пискюли.

— Ще си взема палтото — каза Себастиян и излезе в коридора.

— Ще изляза да кажа довиждане на Мадокс и Джеймс — отвърна Кенеди. — Ще се видим навън.

Тя мина покрай Никол, без да каже и дума, сякаш изобщо не съществуваше.