Нанси Теър
Изненади по Коледа (4)

3

На връщане с колата от коледното парти на фирмата Кенеди не говореше, само се опитваше да изпусне яда от тялото си, сякаш беше прегряла тенджера под налягане — всъщност точно така си беше.

— Кенеди — умоляваше я Джеймс, — кажи нещо. Наистина ли си прекара толкова зле?

— Прекарах ужасно. Дебела съм, лицето ми е цялото на петна, не мога да дишам, а всички секретарки се въртяха около теб с обувките си на десетсантиметрови токчета и сладките си тесни роклички с дълбоки деколтета.

Джеймс въздъхна шумно.

— Кенеди, миличка. Ти си бременна почти в седмия месец. Полудяваш от хормоните. Никой не е флиртувал с мен. Плюс това, видях няколко секретари и адвокати да спират, за да си говорят с теб.

Джеймс беше прав, но от това не й стана по-добре.

— Чувствам се толкова грозна — проплака тя.

— Знаеш, че си красива — увери я Джеймс с отегчен глас. Напоследък често му се налагаше да го повтаря.

Кенеди затвори очи и отпусна глава на облегалката. Защо не можеше да бъде винаги перфектна като майка си?

Последния път, когато отидоха на гости при майка й, Катя извади албумите си със снимки, за да покаже на Кенеди как е изглеждала като бременна. Не ще и питане, че Катя беше великолепна и сияеща, енергична и в достатъчно добра форма за още един сет тенис.

Кенеди приличаше на Шрек.

Гинекологът й я бе уверил, че очакваното бебе е с нормални размери, но тя имаше чувството, че носи огромен футболист с все корите и шлема.

— В Нантъкет ще се почувстваш по-добре — успокои я Джеймс. — Баща ти и Никол ще те глезят.

— Но аз не харесвам тази жена — възрази Кенеди.

— Ти почти не я познаваш — напомни й мъжът й.

— Искам родителите ми да бъдат заедно — изхленчи тя.

Джеймс издиша, губейки търпение.

— Това няма да стане. И преди сме го обсъждали.

Хубаво. В такъв случай Кенеди искаше да бъде с майка си. Но Катя беше твърде заета да играе тенис с любовника си Алонсо и да обзавежда новия си апартамент в Бостън. Фактът, че майка й не я искаше при себе си, разпалваше омразата на Кенеди към новата съпруга на баща й. Някак си знаеше, че в това няма логика, но кой казва, че емоциите са логични, особено при бременните?

Кенеди погледна към решителния профил на мъжа си на уличното осветление. По стиснатата му челюст виждаше, че го е изкарала от равновесие. Не можеше да го вини. Сигурно сърцето го болеше да я слуша понякога, но пък нея всичко я болеше! Искаше това дете, но цялото бреме се падаше на нея. Буквално.

Джеймс не разбираше стреса да бъдеш родител. Да избереш правилната детска градина, да предпазваш детето от злините на захарта, мазнините и пълните с пестициди храни. Да се опитваш да пазиш света, като не купуваш пластмаси, но в същото време се стремиш да осигуряваш забавни играчки на детето си. Да държиш четиригодишния си син далеч от вредите, които телевизията нанася на невинното му съзнание, да го закриляш от гледки на чудовища, мечове и оръдия… Списъкът беше безкраен. Всичко зависеше от нея, защото Джеймс беше твърде зает да издържа семейството.

А сега беше Коледа! Мадокс молеше за кученце, но щяха да имат бебе. Как можеше да се справи едновременно с чистенето на кутрето и на новороденото?

Понякога просто й се искаше да заплаче на глас.

— Хайде, Кенеди. — Джеймс натисна дистанционното, за да отвори вратата на гаража, и плавно вкара беемвето вътре. — Прибрахме се. Можеш да си лягаш.

Да. Поредният проблем: лягането. До Джеймс. Не бяха правили любов от цяла вечност. Защо Джеймс да иска авантюра с някоя от онези слабички млади секретарки в тесни рокли?

Кенеди избухна в сълзи.