Нанси Теър
Изненади по Коледа (23)

22

Докато изхвърляше боклука, Никол се чудеше защо Себастиян звъни по хотелите вместо бившата си жена. Чувалът тежеше, но съпругът й беше твърде зает да помага на принцеса Катя. За бога, не можеха ли Джеймс или Кенеди, или самата Катя да вдигнат телефона? Да не би пръстите с нокти с френски маникюр на Катя да бяха твърде нежни, за да натискат копчетата?

„Ами, глупости“, спомни си Никол любимата фраза на киселия Скрудж, докато се качваше по стъпалата. Всичките й сънища за весела Коледа се бяха изпарили пред кошмара на прелестната уязвима Катя, която беше дошла да превземе къщата и празника й.

Като се върна в къщата, намери Джеймс да си шепне насаме с Кенеди в дневната, а Себастиян седеше с мрачно изражение в кухнята.

— Повечето хотели и къщи за гости са затворени през зимата. Малкото, които работят, са резервирани. Няма свободни стаи. — Видял разстроеното изражение на Никол, той се опита да я развесели: — „Няма място в хана“.

Никол знаеше, че вятърът е разрошил косата й във всички посоки. Беше се опитала да не обръща внимание на факта, че остаряващото й дупе е станало още по-голямо и закръглено, след като цял месец беше готвила лакомства за празника, но сега, в присъствието на слабичката и нагласена Катя, трябваше да признае, че прилича на селянка, застанала до кралица. Не, не селянка, а слугиня. Мекушавата скромна работна пчела, която готвеше всички ястия, миеше чиниите, оправяше леглата, бършеше праха и чистеше, така че семейството — семейството на Себастиян — да прелита през живота като аристократите, каквито Катя смяташе, че са.

Никол вдигна ръка и приглади косата си.

— Точно сега, в този момент, не съм в най-великодушното си настроение.

Себастиян се стъписа. Никол рядко говореше така.

— Извинявай, че не изнесох боклука. Знам, че чувалът беше тежък.

— Смазана съм — призна Никол.

И беше вярно. Нервите й бяха опънати до крайност, а това позволяваше на всевъзможни демонични фрази да обстрелват съзнанието й и да я изпълват с мрачни мисли.

„Ще си тръгна. Ще отида при Джили и ще те оставя да си прекараш чудесно с жена си и семейството си, всички отново заедно.“ Тези думи бяха на върха на езика й, но тя знаеше, че не са рационални, че просто в момента е твърде емоционална и разстроена. Себастиян не бе сторил нищо, с което да я накара да се съмнява в любовта му към нея. Беше се отдръпнал, когато Катя се бе опитала да го приласкае. Беше прегърнал Никол. Тя трябваше да потисне яростта си.

— Ще се кача да си полегна. Трябва да си почина.

Сърцето й се разтуптя силно, когато Себастиян отвърна:

— Ще дойда с теб.

Лежаха един до друг по гръб на леглото. Никол гледаше в тавана.

Себастиян се пресегна и улови ръката й.

— Съжалявам, че Катя се появи така. Никога не мисли за другите.

— Тя иска да си те върне — каза откровено Никол.

Себастиян се завъртя и я прегърна, придърпвайки я към себе си.

— Аз съм женен за теб. Влюбен съм в теб. — Той я захапа нежно по ухото. — Двамата с теб сме един отбор, Никол. След два дни всички ще се разотидат и ние с теб ще си върнем къщата и живота.

— Да, но когато Кенеди ражда, ти, Катя и Джеймс ще бъдете с нея, а аз ще бъда прокудена.

Себастиян си пое дълбоко въздух.

— Прокудена е твърде силна дума.

Никол не отговори.

— Какво да направя? — попита Себастиян. — Така ме помоли дъщеря ми. Освен това с Катя сме биологичните баба и дядо. — Той замълча за малко, после продължи: — Не се сърди на Кенеди. Дълбоко в себе си тя е добър човек. В момента не мисли с главата си. Струва ми се, че е от хормоните.

Никол се завъртя и се отдръпна от Себастиян. Откровено казано, беше й омръзнало да пазарува, да готви, да чисти, да украсява и на всичкото отгоре да се преструва, че малката сцена на Кенеди с фотоалбумите не я е наранила. А най-лошото тепърва предстоеше. Какво щеше да се случи, ако Катя останеше за Коледа? Всички бяха на страната на Кенеди, а Никол оставаше извън кръга. Ами готвенето и чистенето? Ако Катя не помагаше, Никол щеше да се чувства като нейна прислужница. Ако пък помагаше, болезнено щеше да й се натрапва мисълта, че Катя е готвила години наред в тази кухня.

В очите й напираха сълзи.

— Ис-исках да бъде една прекрасна Коледа — пророни тя.

— Какво да направя, за да помогна? — попита отново Себастиян. — Трябва да има нещо.

Защо Себастиян просто не можеше да разбере? Никол се мъчеше да намери отговор.

— Бъди с мен — каза му тя. — Не позволявай на Катя да те докосва. Не отвръщай на флирта й. Покажи й ясно, че сега това е нашата къща — твоя и моя.

Себастиян я притегли в обятията си.

— Ще го направя. И, Никол, не забравяй, че с Катя се бяхме отчуждили още преди развода. Тя си стоеше в къщата в Бостън, а аз предпочитах да живея тук. Изпитах облекчение, когато избяга с Алонсо… но съм ти казвал всичко това и преди.

Успокоена от топлината на ръцете и думите му, Никол каза:

— Добре. Ще се справя. Ако ти си до мен.

— Не се притеснявай, ще бъда. — Себастиян силно я прегърна.

Въпреки това Никол знаеше, че поне за нея Коледата е съсипана.