Нанси Теър
Изненади по Коледа (22)

21

В детската градина всички говореха за Коледа като за празник, изпълнен с вълнения, подаръци, вкусотии и забавления. Само че Коледа беше утре, а всички вкъщи бяха намусени. Мадокс усещаше тягостната атмосфера. Знаеше, че е само дете и че не разбира всичко, но също така знаеше кога хората се суетят, подсвиркват си и си пеят, а сега къщата беше тиха и се чуваше само дрънченето на тенджерите и тиганите на Никол в кухнята.

Нещо не беше наред. Никол винаги пърхаше като пеперуда из кухнята и си тананикаше. Сега изражението й бе мрачно. Баба се беше скрила в спалнята. Мама и татко бяха в дневната и говореха с понижени гласове. Дядо седеше в кухнята и звънеше на хотели.

Прозорците дрънчаха, блъскани от бурята. „Пух!“, сети се Мадокс. От вчера не му беше носил храна, понеже постоянно някой възрастен го водеше насам-натам. Горкото кученце сигурно беше измръзнало и изгладняло.

Сега може би беше идеалният момент да се измъкне навън с нещо за ядене. Мадокс беше изял целия си сандвич със сирене, но възрастните не бяха. Никол тъкмо изхвърляше коричките в чувала за боклук при бекона, яйцата, препечените филийки и другите остатъци от закуска. Това щеше да бъде същинско пиршество за четирикракия му приятел!

Как да отмъкне чувала от Никол? Вече изглеждаше твърде тежък, за да може да го вдигне, но можеше да го влачи… ала не и пред погледа на възрастните. Докато обмисляше въпроса, Никол бързо върза чувала, вдигна го и се насочи към антрето и задната врата.

Разочарование обзе Мадокс. Знаеше, че не е достатъчно силен да вдигне капака на контейнера за боклук. Но трябваше да бъде находчив, трябваше да намери сили, трябваше да нахрани Пух. Той бързо огледа кухнята и откри кутия със зърнена закуска на плота. Е, кучетата може и да не ядяха зърнени закуски, но все беше по-добре от нищо.

Мадокс се промъкна като шпионин в антрето, обу си ботушите и бързо се скри под пейката, където хората сядаха, за да се събуят или обуят. Вратата се отвори, вътре нахлу сняг върху невидимо килимче от студен въздух и краката на Никол минаха покрай него, като се изтръскаха от снега. Тя влезе в кухнята.

Мадокс се измъкна изпод пейката. Протегна ръка, завъртя дръжката и открехна леко вратата. Промуши се през тесния отвор и затвори плътно вратата след себе си.

Светлината от кухнята падаше върху верандата и задния двор. Оттук виждаше как вятърът блъска крепостта, удря картона в дървото и вее краищата на одеялата. Въпреки всичко укреплението бе устояло. Значи на Пух му беше топло вътре.

Мадокс бързо слезе по стъпалата. Вятърът разрошваше косата му и засипваше лицето му със снежинки, но на него му беше добре с вълнения коледен пуловер, който Никол беше изплела специално за него.

Той коленичи и пропълзя в крепостта.

— Пух! Тук съм. Тук съм, Пух. Донесох ти нещичко за хапване.

Ала Пух го нямаше.