Нанси Теър
Изненади по Коледа (34)

33

Бебето спеше, но Кенеди беше кипящ гейзер от емоции, които заплашваха всеки момент да изригнат.

Имаше дъщеричка. Радост!

После я прониза ужас. Мадокс. Малкото й момче.

Мадокс беше избягал, защото тя се бе държала отвратително с него. Срам, мъка, майчина вина от най-мъчителния вид.

Беше родила без Джеймс. Разбито сърце, разочарование, още вина — толкова ли не бе могла да почака?

Майка й беше присъствала. Никол беше помогнала. Добре де, повече от помогнала. Никол беше поела отговорността и беше дирижирала цялата бъркотия с такава вещина, за която всеки би могъл да си мечтае. И беше внимателна. Още вина, защото Кенеди се беше държала отвратително с нея.

Майка й беше на пода и попиваше с кърпи естествените, но все пак противни следи от раждането. Това само по себе си не беше за вярване. Катя не обичаше домакинската работа. Но ето че сега си тананикаше коледна песничка и изглеждаше ликуваща. Кенеди беше объркана.

Но най-важното беше къде е Мадокс. Не трябваше ли баща й и Джеймс вече да са го намерили и върнали у дома? Не искаше синът й да си мисли, че тя нехайно го е забравила или, още по-зле — че го е изхвърлила с думите „Ти си лошо момче!“, след което си е родила друго детенце. Сърцето й се свиваше от тревога. Радваше се, че има дъщеричка, но беше много уплашена за Мадокс.

Това ли беше в крайна сметка семейният живот в най-чист вид? Врящ казан от постоянно менящи се чувства? Кенеди с изумление осъзна, че цял ден е имала контракции, без да ги усети, понеже беше толкова заета с напрегнати и често неприятни емоции. Как беше успявала майка й да лавира през семейния живот с такова спокойствие, като лодка в безветрено море? Как щеше Кенеди да оцелее в собствения си семеен живот, ако беше толкова егоцентрична и късогледа, както с малкия Мадокс?

Малкото й сладко момче, скъпото й дете, с неговия смях и невинност, и големи очи, вперени в мама. Сърцето й се разкъсваше, като си помислеше за лицето му, което сияеше от доверие, докато я гледаше. Знаеше, че напоследък се е държала дръпнато с него, защото се чувстваше неспокойно и неудобно в собственото си тяло. Беше се опитала да му го обясни, но как би могло четиригодишно дете да разбере проблемите на бременната жена? Трябва да е била луда да си го мисли. И беше толкова ужасно от нейна страна да го нарече лошо дете. Толкова беше изгубила ума си, че дори не беше разбрала, че ражда.

Кенеди беше уплашена до смърт. Лежеше тук, завита, с новороденото в ръце, стоплена и дарена с грижи, а милият й син беше навън, в разлютената буря в нощта. Трябваше да го потърси. Помъчи се да седне. Лоша идея.

— Мамо? — каза тя с треперещ глас.

— Да, миличка? — откликна незабавно Катя.

— Можеш ли да помогнеш на Джеймс и татко да потърсят Мадокс? Много ме е страх. Трябваше вече да са се върнали.

Катя се поколеба.

— Разбира се, че ще отида. Но някой трябва да стои при теб. Искаш ли Никол да го потърси, а аз да остана?

Думите й не звучаха изпитателно.

— Предполагам, че понеже Никол е сестра и бебето е току-що родено, а аз още не ставам за нищо… — Кенеди млъкна.

— Права си. — Катя стана. — Ще си облека палтото и ще отида да търся Мадокс. Не се тревожи, скъпа. Ще го намерим.

— Благодаря ти, мамо.

Кенеди се разплака. Ами ако не го намереха? Ако се беше скрил в тъмния гараж на някоя безлюдна вила? Ако се разболееше от пневмония или измръзнеше?

А ако си мислеше, че никой не го търси? Ако беше решил, че тя вече не го обича, щом му е казала, че е лош? Представи си сина си премръзнал, изгубен и уплашен и от гърдите й се откъснаха ридания, които събудиха новороденото бебе. Но тя не можеше да ги спре.