Нанси Теър
Изненади по Коледа (6)

5

През онази кошмарна нощ в началото на септември Сникс тича като див толкова бързо и толкова далеч, че накрая стигна до края на блатата. Тук, по възвишенията, бяха наредени огромни къщи, гледащи отвисоко на света наоколо. Стопаните на много от тях ги зазимяваха и почистваха хладилниците, като изхвърляха съдържанието им в контейнери за боклук, които лесно се отваряха. Няколко седмици Сникс успяваше да надуши достатъчно храна, за да не гладува.

Скитайки се така, той се озова по-близо до струпването на населението, където къщите бяха подредени нагъсто една до друга по виещи се улички. С времето листата си смениха цвета и окапаха, а някои от тези къщи също опустяха. В много обаче хората продължаваха да си живеят. Сникс го разбираше по миризмите. Някои кучета дори си имаха домове: големи масивни постройки с дворове, в които влизането беше забранено от препикаването за маркиране на територия. Той избягваше тези места.

Обикновено си намираше удобен плетен стол на някоя задна веранда, където да прекара нощта. Претърсваше центъра на града за храна и удари джакпота на кея за фериботите и лодките. Там контейнерите за боклук бяха винаги пълни.

Дърветата се оголиха. Температурите паднаха. Светлините в летните вили угаснаха. От глада не го болеше толкова, колкото от самотата. Никой не го галеше, никой не го прегръщаше, никой дори не го поздравяваше. Тътреше се по улиците като призрак, когото никой не познава, към когото никой не се доближава. Скоро забеляза, че всички други кучета държат стопаните си на повод, и той не ги винеше. Ако си имаше човек, който го обича, и той щеше да иска да бъдат постоянно свързани.

Денем, докато търсеше нещо — какво да е — за ядене, не можеше да не забележи един образ във витрините на магазините, който определено беше неговият собствен. Беше мършав, с щръкнали под оплетената, сплъстена козина ребра. Срамуваше се от това.

Нищо чудно, че момичето го беше изоставило.

Малко се окуражи, когато местните започнаха да кичат къщите си с лампички, а по улиците наредиха ароматни зелени дръвчета, обсипани с малки блестящи светлинки. Над острова духаше студен вятър, но продължаваха да прииждат хора, които стискаха горещите си чаши с кафе, дъвчеха сладки рулца с божествено ухание и изпускаха по някоя и друга троха, която Сникс се опитваше да излапа, след като се отдалечат, преди да долетят чайките.

Оцеляваше. Положението се влоши, когато започнаха дъждовете и снегът. Задните веранди не бяха добър заслон и той се гушеше треперещ в храстите и под колите. През деня, колкото и кратък да беше сега, тичаше по улиците и търсеше храна и по-топло местенце.

Беше много самотен.