Нанси Теър
Изненади по Коледа (25)

24

— Пух! — Мадокс газеше през снега в задния двор, следвайки неравната пътечка към гаража. — Пух! Къде си?

Снегът стигаше до ръба на ботушите му. Вятърът го брулеше, а снежинките влизаха в носа му. Сърцето му пареше от страх, а коремът го режеше от срам. Трябваше да занесе храна на кученцето още сутринта. Ако Пух е избягал, защото си е помислил, че Мадокс го е изоставил… Детето заплака на глас. Звукът полетя в бурята.

Още не беше съвсем тъмно. Прозорците на къщата осветяваха двора. Когато детето заобиколи гаража, сърцето му подскочи от радост. Ето го! Малкият териер стоеше изправен на задните си лапи и се мъчеше да отвори тежкия капак на контейнера за боклук, който се поклащаше, но не падаше.

— Пух!

Кученцето се обърна, видя Мадокс и с ликуващо джафкане прескочи разстоянието от няколко крачки, което ги делеше, за да се хвърли възторжено върху Мадокс. Момчето го прегърна. Пух трепереше, но скимтеше от радост и ближеше с леденото си езиче лицето на Мадокс.

— Идваш вътре с мен — каза му момчето.

Опита се да го вдигне и успя, но от тежестта на кучето едва не политна назад. Героично тръгна напред, стъпка по стъпка, през белите планини от сняг. Кученцето отпусна глава на рамото му. Това беше най-прекрасното чувство. Следвайки зигзагообразната пътека, която си беше проправил на идване, Мадокс успя да стигне до стъпалата на къщата и се свлече на тях, останал без дъх.

— Пух — изпъшка той и остави кутрето до себе си.

Пух се притисна колкото можеше по-близо до детето. И двамата трепереха от студ.

Мадокс стана. Ботушите му бяха топли, но натежали. Щеше да се радва да ги събуе. Той решително изкачи дървените стъпала.

— Хайде, Пух! — Кученцето взе стълбите на подскоци редом с детето.

Мадокс протегна ръка към дръжката и отвори вратата. От антрето лъхна топлина.

— Хайде, Пух! — извика той отново.

Без да се колебае, Пух скочи в къщата. Момчето затвори вратата. На ярката светлина видя, че всяко косъмче от козината на кутрето е заскрежено. Нослето и връхчетата на ушите му също бяха замръзнали. Мадокс взе синьото си яке с червената карирана подплата и уви кученцето с него.

— Мадокс! — Изведнъж на вратата застана баба Катя със сърдито, дори някак жестоко изражение. — Какво е?