Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Nantucket Christmas, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Нанси Теър
Заглавие: Изненади по Коледа
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2013 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Прозорец
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-794-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14148
История
- — Добавяне
34
Никол влезе в дневната и намери Катя с ръце, пълни с мръсни дрехи и кърпи.
— Подсуших, доколкото мога — каза тя, гледайки жално изцапания килим.
— Няма нищо — увери я Никол, — от топлината на огъня ще изсъхне, а отгоре ще метнем декоративно килимче. Даже се сещам кое: едно коледно килимче, което баба ми оплете: със снежни човеци и украси.
Катя, която видимо се беше окопитила от сантименталностите, изглеждаше ужасена.
— На Мадокс ще му хареса — напомни й Никол. — Ще реши, че е коледна украса, и няма да се сети какво се крие отдолу.
— Мама ще излезе да потърси Мадокс — обади се Кенеди от дивана, без да спира да плаче. — Трябваше вече да са се върнали.
Никол остави таблата с топли напитки на масата. Приседна на дивана до Кенеди, вдигна ръката й и сложи пръсти на китката й, за да измери пулса й.
— Ти си добре, Кенеди. Сигурна съм, че и Мадокс е добре. Не може да е отишъл далеч. Трите имаме нужда от малко почивка. Станахме част от паметно събитие. Да пийнем по кафе и горещ шоколад за теб, Кенеди. Ако не са се върнали, докато изпием напитките, аз или Катя ще излезем да го търсим. — Тя раздаде чашите.
Катя беше доволна, че Никол държи положението в ръце. Отпи от плътното и ароматно кафе с нотка на „Бейлис“.
— Алкохол?
Никол кимна.
— За медицински цели — отвърна тя и не се шегуваше. После също отпи съживителна глътка кафе.
Катя надникна към внучката си, сгушена сигурно в обятията на Кенеди.
— Какво прави?
— Спи — отвърна Кенеди и погледна към Никол. — Това е хубаво, нали?
— Разбира се. Вероятно и тя е уморена. Току-що се роди. Топло й е, усеща миризмата на мама и си я прегърнала до сърцето си, така че да чува ударите му. Точно там й е мястото.
— Само и Мадокс да беше тук — изхлипа Кенеди. — Днес беше такъв хаос. Имам чувството, че всичко обърках. Не мога дори да обичам бебето колкото трябва, защото съм толкова уплашена за Мадокс.
Катя се засмя.
— Майчини страхове. Най-страшните. Ужасявах се, когато ти ходеше на гимнастика. Редовно си излизах, за да повърна.
— Не съм знаела.
Катя сви рамене.
— Смятах, че няма да бъде полезно за теб да знаеш за емоционалните ми терзания.
— Имала си емоционални терзания? — зяпна невярващо Кенеди.
Никол скри усмивката си зад чашата с кафе.
Катя завъртя очи. Кафето явно й беше помогнало да възвърне самообладанието си.
— Благодаря ти за съживителната напитка, Никол. — Тя изпусна елегантна, фина въздишка. — Аз ще помогна. Обещах на Кенеди да се включа в търсенето на Мадокс.
Никол стана.
— Аз ще отида. Ти трябва да останеш с дъщеря си.
— Ти си сестра — възрази Катя. — Трябва да си с нея, в случай че стане нещо.
— Нищо няма да стане — увери я Никол.
В същото време я обля топлина, която не можеше да се припише изцяло на ликьора и кафето. Катя й поверяваше дъщеря си и новородената си внучка. Катя беше слязла от пиедестала си. Вероятно никога нямаше да станат приятелки, но навярно двете с майката на Кенеди, бившата съпруга на Себастиян, можеха да бъдат съюзнички.
Катя погледна през прозореца, почти целият заледен от вятъра и снега.
— Може би ще остана тук… — потрепери леко тя — с дъщеря си.
— Разбира се — съгласи се без всякакво колебание Никол и излезе в коридора да вземе палтото си.