Нанси Теър
Изненади по Коледа (11)

10

Никол се вози отзад при Мадокс в джипа по неравния път. Гранд черокито на Себ с лекота газеше през дълбокия пясък, а пътниците в него подскачаха, което караше Мадокс да пищи от удоволствие. Имаше вятър, вълни и облаци, преминаващи пред слънцето, което хвърляше танцуваща ярка светлина по плажа и в очите им.

Себастиян спря джипа близо до фара. Само на няколко метра от тях на пясъка лежаха множество тюлени.

Мадокс се засмя.

— Искам да погаля някой — каза той на баща си.

— Те хапят, миличък — предупреди го Никол. — Не можеш да ги доближиш. Това са диви животни.

Разходиха се по плажа, събирайки миди, като стояха далеч от зимните вълни, разбиващи се в брега. Наблизо група тюлени с издължени муцуни скачаха във водата като банда мокри горили. Джеймс вдигна Мадокс на раменете си, за да може да види рибарската лодка, пуснала котва в далечината, сред разпенените вълни.

— Гладен съм! — обяви Мадокс.

— Тогава да хапнем! — отвърна весело Никол.

Седнаха на одеялото и задъвкаха обяда, загледани в тюлените, които сумтяха и грухтяха като морски свинчета. По едно време два тюлена се скараха: комична сцена, на която всички се засмяха.

След обяда се разходиха по дюните до двайсетметровия варосан каменен фар. После се върнаха в джипа и се задрусаха по пясъка до местността Коската, където за голяма радост на Мадокс видяха полярна сова — чисто бяла и невероятно нахална, кацнала на нисък дъб. Прекосиха гориста полянка, за да видят любимото дърво на Никол — стар бук с клони, протегнати като слонски бивни. Беше идеално за катерене и Мадокс побърза да се качи на един от ниските клони, а Себастиян го снима. Продължиха по тясната пътечка, докато стигнаха до езерце, където бяла птица рибар дебнеше плячка сред мочурливите треви. Мадокс помогна на Никол да напълни кофичка с миди, които събраха от брега, и се покатериха на дънера на паднало дърво. Себастиян ги заведе до един кьокенмединг — могила от натрошени миди, оставени там много отдавна от индианско племе. Разказа на Мадокс как са живели индианците тук, как са се хранели с риба и диви плодове и са пиели вода от езерата, как са се мажели с гъша мас през лятото, за да се пазят от комарите. Детето слушаше с разширени от удивление очи.

Късно следобед, когато слънцето започна да залязва, Себастиян изкара джипа от пясъка и потеглиха по павираното шосе към града. Той се прозя. Джеймс, който седеше до него, го последва. На задната седалка Никол и Мадокс се заразиха и се прозяха толкова силно, че изписукаха.

— Затвори очи — каза Никол на Мадокс, — поспи си.

Момчето не чака втора покана. То се отпусна в столчето за кола под наем и веднага заспа.

Толкова много чист въздух и движение. Никол облегна глава и също затвори очи, като мислено се поздрави, че вече е приготвила основното ястие за вечеря. За първо щеше да задуши мидите с масло, но това щеше да й отнеме само няколко минути. Надяваше се Кенеди да си е починала и да е останала доволна от усилията й.

Себастиян спря до двете помпи за въздух, разположени отстрани на пътя до бунгалото на организацията „Попечители на природата и историята“. Извади манометъра от жабката. Беше изпуснал въздуха от гумите, за да може да кара лесно в пясъка, и Мадокс беше останал запленен от начина, по който дядо му накара въздуха да свисти, като натискаше с камъче вентила. Никол не се учуди, че сега малкият се събуди от леката си дрямка.

— Искаш ли да ми помогнеш да върнем въздуха? — попита Себастиян внука си.

Мадокс нетърпеливо откопча колана си и скочи от колата. Джеймс напомпа двете гуми от дясната страна, а Себастиян и Мадокс — от лявата. После си сложиха отново коланите и продължиха към града.

Когато влязоха в къщата, Никол с радост откри Кенеди с румени бузи и светнали очи.

— Благодаря ти, татко. — Кенеди се приближи с патешката си походка до Себастиян и го прегърна. — Това беше най-хубавата ми почивка от седмици.

Никол очакваше да благодари и на нея, но вместо това Кенеди приклекна, подпирайки се с една ръка на стената, и прегърна Мадокс.

— Забавлява ли се, зайче?

— Мамо, видях тюлени! И зайче! И сова! И помпах гуми! — Мадокс почти заекваше от вълнение.

— Ще ми разкажеш всичко в банята — предложи Кенеди. Тя протегна ръка и съпругът й я вдигна на крака. — Ще заведа Мадокс горе за една хубава, дълга баня. Вие, момчета, можете да се насладите на питиета преди вечеря.

Кенеди бавно се качи по стълбите, повела сина си, който не спираше да бъбри.

Никол занесе кофичката с миди в кухнята, като се стараеше да не се разстройва от обстоятелството, че Кенеди дори не си направи труда да й каже „здрасти“. Остави кофичката в мивката, изми си ръцете и отиде в дневната, за да прибере чинията с курабийките и горещия шоколад. Забеляза, че курабийките са изчезнали. Списанията бяха пръснати по пода. Одеялото беше смотано на топка и висеше от дивана. По дивана и килима бяха посипани трохи, имаше смачкана салфетка и няколко използвани кърпички.

Като видя кърпичките на пода, Никол седна с въздишка и се опита да се овладее.

„Наистина ли?“, запита се тя. Нима Кенеди очакваше Никол не само да приготвя храната, но и да ходи подире й като слугиня? Вярно, че Кенеди беше в напреднала бременност, но когато се прибраха у дома, беше права. Би могла да си занесе използваните кърпички до кошчето в банята. Себастиян й беше споделял колко е вманиачена Катя на тема подреденост и Никол беше сигурна, че тя е предала това си качество на Кенеди. Значи тези боклуци не бяха просто немарливост: те бяха послание.

„Не те харесвам и никога няма да те харесам.“ Това ли беше смисълът на захвърлените кърпички и разпилените списания? Какво, за бога, бе сторила Никол, та да предизвика такава враждебност? Знаеше, че Кенеди иска родителите й да се съберат отново, но тази жена не беше малоумна: трябваше най-после да схване, че майка й от години е с прекрасния Алонсо.

Никол събра списанията и ги подреди на купчина върху холната масичка. Взе използваните кърпички с палец и показалец и ги остави на таблата до празната чиния от курабийките, чашата и каничката. Трудно се разгневяваше, но сега бе на път да го направи. Обърна се да погледа елхата и се опита да попие бляскавото й спокойствие.

Нямаше деца, но мислеше, че ако Кенеди беше нейна дъщеря, щеше да възроптае. Щеше да й се скара. Най-малкото щеше да я накара да признае съществуването й и усилията й да направи празниците приятни за всички.

Себастиян надникна в стаята.

— С Джеймс ще пийнем по едно. Да ти налея ли и на теб?

Никол отпусна стиснатите си зъби.

— Чаша червено вино ще ми дойде чудесно.

Може би това щеше да я успокои, да й върне коледния дух и да й попречи да направи или да изрече нещо, за което по-късно да съжалява.