Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Nantucket Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Нанси Теър

Заглавие: Изненади по Коледа

Преводач: Ирина Манушева

Година на превод: 2013 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Прозорец

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД — София

Редактор: Петя Петкова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-794-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14148

История

  1. — Добавяне

25

Сникс сгуши главичка на рамото на момчето, наслаждавайки се на този изненадващ миг на принадлежност. Той беше желан. Беше избран. И почти стоплен.

Обзалагаше се, че детето всеки момент ще го нахрани. Коремчето му гладно къркореше. Надяваше се новият му приятел да го усеща.

Ръцете на момчето го стиснаха още по-здраво, когато слабата руса жена се приближи. Сникс усети как то се напряга. Долавяше уханието на жената, напомнящо котешка пикня, и тревогата на момчето. Стоеше неподвижно, усетил, че трябва да е невидим в този момент.

Жената повтаряше „Мадокс“. Значи детето се казваше Мадокс. Хубаво беше да го знае.

— Дядо Коледа ми го донесе — каза Мадокс на жената.

Тя се засмя, но звукът не беше весел.

— Мадокс, Коледа е чак утре, скъпи. Освен това в къщата не се пускат кучета.

Ръцете на Мадокс трепереха от тежестта на Сникс. Той приклекна и го остави на пода, после взе якето си от телцето му.

— Той е малко куче.

Сникс се опита да се свие и да стане още по-малък. Легна по корем на пода върху приятния мек килим, скрил глава между лапичките си.

— Не ме интересува колко е голямо. В тази къща не се пускат кучета.

Моля? — В антрето се появи още една жена. Тази не миришеше като котешка пикня. Напротив, миришеше страхотно. На храна. — О, Мадокс, кой е това?

Вкусната жена коленичи до Сникс. Той вдигна обнадеждено глава. Жената протегна ръка, за да може да я подуши — ето, това беше учтивост, — а после го погали нежно зад ушите.

— Здрасти, сладкишче. Как се казваш?

В отговор Сникс я облиза по китката — може би прекалено въодушевено, но тя цялата миришеше на топено сирене.

— Пух — каза Мадокс на Вкусната жена. — Кръстих го Пух.

— Е, Пух, виждаш ми се изпосталял. Обзалагам се, че искаш да хапнеш нещичко. Може би купичка с топло мляко и малко…

— Не ми казвай, че ще храниш това животно! — възмути се Русата жена. — Ако го направиш, никога няма да се отървеш от него.

— Дядо Коледа ми го донесе! — заяви Мадокс, като се изправи. — Наистина, Никол!

— В тази къща не се пускат кучета — повтори Русата жена с глас, студен като вятъра навън.

— Може ли да ти напомня — заговори Вкусната жена с тих, треперещ от негодувание глас, — че не ти определяш правилата тук. Тази къща вече не е твоя.

— Мамо! — извика Мадокс, когато в антрето влезе още една жена. Беше млада, хубава и мнооого дебела.

— Какво става? Мадокс, какво си направил?

— Мамо — промълви Мадокс и изведнъж приклекна над Сникс, — Дядо Коледа ми остави това кученце. Искам да го задържа. Казва се Пух. Няма да яде много.

Всъщност… замисли се Пух, замаян от глада и пленяващия букет от ухания на телешко, сирене и овесена каша…

Мислите му бяха прекъснати.

— Казах ти, Мадокс, не можем да вземем животно. Съжалявам, но скоро ще имаме бебе.

— Но, мамо… — възрази Мадокс, тропайки с крак.

— МАДОКС, държиш се като много ЛОШО дете! — извика майка му.

— Тогава аз ще го задържа — заяви Вкусната жена.

Няма! — избухна Русата жена. — Животното ще съсипе къщата! Ще надраска подовете, ще нагризе мебелите…

— Както вече казах — спокойно отвърна Вкусната жена, — къщата не е твоя.

Майката на Мадокс почервеня от гняв и завря лицето си в това на Вкусната жена.

— Как смееш да се държиш така грубо с майка ми!

— Какво става тук? — попита един по-възрастен мъж, който също влезе и в антрето не остана почти никакво място.

— Татко! — извика дебелата жена с изпъкналия корем.

— Себастиян — каза Русата жена.

— Себастиян — каза в същия миг и Вкусната жена.

Всички заговориха едновременно, което даде възможност на Мадокс да вдигне якето си от земята, да го хвърли върху Сникс, да притисне кученцето към гърдите си, да отвори вратата и да избяга в студа навън.