Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Nantucket Christmas, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Манушева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Нанси Теър
Заглавие: Изненади по Коледа
Преводач: Ирина Манушева
Година на превод: 2013 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Прозорец
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска (не е указана)
Печатница: „Инвестпрес“ АД — София
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-794-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14148
История
- — Добавяне
25
Сникс сгуши главичка на рамото на момчето, наслаждавайки се на този изненадващ миг на принадлежност. Той беше желан. Беше избран. И почти стоплен.
Обзалагаше се, че детето всеки момент ще го нахрани. Коремчето му гладно къркореше. Надяваше се новият му приятел да го усеща.
Ръцете на момчето го стиснаха още по-здраво, когато слабата руса жена се приближи. Сникс усети как то се напряга. Долавяше уханието на жената, напомнящо котешка пикня, и тревогата на момчето. Стоеше неподвижно, усетил, че трябва да е невидим в този момент.
Жената повтаряше „Мадокс“. Значи детето се казваше Мадокс. Хубаво беше да го знае.
— Дядо Коледа ми го донесе — каза Мадокс на жената.
Тя се засмя, но звукът не беше весел.
— Мадокс, Коледа е чак утре, скъпи. Освен това в къщата не се пускат кучета.
Ръцете на Мадокс трепереха от тежестта на Сникс. Той приклекна и го остави на пода, после взе якето си от телцето му.
— Той е малко куче.
Сникс се опита да се свие и да стане още по-малък. Легна по корем на пода върху приятния мек килим, скрил глава между лапичките си.
— Не ме интересува колко е голямо. В тази къща не се пускат кучета.
— Моля? — В антрето се появи още една жена. Тази не миришеше като котешка пикня. Напротив, миришеше страхотно. На храна. — О, Мадокс, кой е това?
Вкусната жена коленичи до Сникс. Той вдигна обнадеждено глава. Жената протегна ръка, за да може да я подуши — ето, това беше учтивост, — а после го погали нежно зад ушите.
— Здрасти, сладкишче. Как се казваш?
В отговор Сникс я облиза по китката — може би прекалено въодушевено, но тя цялата миришеше на топено сирене.
— Пух — каза Мадокс на Вкусната жена. — Кръстих го Пух.
— Е, Пух, виждаш ми се изпосталял. Обзалагам се, че искаш да хапнеш нещичко. Може би купичка с топло мляко и малко…
— Не ми казвай, че ще храниш това животно! — възмути се Русата жена. — Ако го направиш, никога няма да се отървеш от него.
— Дядо Коледа ми го донесе! — заяви Мадокс, като се изправи. — Наистина, Никол!
— В тази къща не се пускат кучета — повтори Русата жена с глас, студен като вятъра навън.
— Може ли да ти напомня — заговори Вкусната жена с тих, треперещ от негодувание глас, — че не ти определяш правилата тук. Тази къща вече не е твоя.
— Мамо! — извика Мадокс, когато в антрето влезе още една жена. Беше млада, хубава и мнооого дебела.
— Какво става? Мадокс, какво си направил?
— Мамо — промълви Мадокс и изведнъж приклекна над Сникс, — Дядо Коледа ми остави това кученце. Искам да го задържа. Казва се Пух. Няма да яде много.
Всъщност… замисли се Пух, замаян от глада и пленяващия букет от ухания на телешко, сирене и овесена каша…
Мислите му бяха прекъснати.
— Казах ти, Мадокс, не можем да вземем животно. Съжалявам, но скоро ще имаме бебе.
— Но, мамо… — възрази Мадокс, тропайки с крак.
— МАДОКС, държиш се като много ЛОШО дете! — извика майка му.
— Тогава аз ще го задържа — заяви Вкусната жена.
— Няма! — избухна Русата жена. — Животното ще съсипе къщата! Ще надраска подовете, ще нагризе мебелите…
— Както вече казах — спокойно отвърна Вкусната жена, — къщата не е твоя.
Майката на Мадокс почервеня от гняв и завря лицето си в това на Вкусната жена.
— Как смееш да се държиш така грубо с майка ми!
— Какво става тук? — попита един по-възрастен мъж, който също влезе и в антрето не остана почти никакво място.
— Татко! — извика дебелата жена с изпъкналия корем.
— Себастиян — каза Русата жена.
— Себастиян — каза в същия миг и Вкусната жена.
Всички заговориха едновременно, което даде възможност на Мадокс да вдигне якето си от земята, да го хвърли върху Сникс, да притисне кученцето към гърдите си, да отвори вратата и да избяга в студа навън.