Нанси Теър
Изненади по Коледа (20)

19

Майка й беше тук! Кенеди остана без дъх от удивление, а сърцето й като че ли се уголемяваше застрашително от бушуващите в нея емоции.

Възторг от факта, че майка й е тук, в тази къща.

Смущение, че майка й я вижда в такъв занемарен вид. Още не си бе сложила грим, а минаваше обяд. Излежаваше се пред огъня и не си беше ресала косата от… не помнеше откога. В сравнение с Катя с нейните панталони и пуловер от камилска вълна, тежката й златна огърлица и обици, Кенеди беше една повлекана в червена палатка за бременни.

Надежда от възможността родителите й отново да се съберат, защото и двамата бяха в една къща, а Алонсо беше останал в миналото!

Отчаяние, като видя как баща й се отдръпва от Катя и прегръща Никол.

— Трябва да седна — промълви тя.

— Разбира се, милинка. — Катя подаде палтото си на Джеймс и каза през рамо на Себастиян: — Куфарът ми е на верандата. Би ли го внесъл, ако обичаш? — После прегърна дъщеря си през раменете и изгука: — Да идем в дневната и да се настаниш удобно.

Двете седнаха на дивана. Кенеди завъртя туловището си, за да погледне майка си в лицето. Очите на Катя бяха леко порозовели и подути. Очевидно беше плакала — нещо, което рядко си позволяваше — и сърцето на Кенеди се сви заради майка й.

— Добре ли си, мамо?

— Не изглеждам ли добре?

— Разбира се. Красива си както винаги. Но сигурно ти е тъжно без Алонсо.

Катя сведе поглед към ръцете си. По лицето й премина сянка.

— Съсипана съм.

В този миг Кенеди видя леко отпуснатата кожа под брадичката й и торбичките под очите, които гримът не беше успял да прикрие докрай.

— О, мамо.

Катя настръхна от съчувствието в гласа на дъщеря си.

— Случи се снощи. Не съм спала. Знам, че изглеждам ужасно, но съм безкрайно уморена. Разбита съм от приготвянето на багажа и пътуването. Полетът беше кошмарен, много неспокоен, вятърът буквално тресеше самолета. Умирам за гореща вана и малко сън.

— Разбира се… — подзе Кенеди, но в този миг в стаята влезе баща й. Тя много се зарадва. — Татко, мама иска…

— Катя — каза Себастиян, без да сяда, — трябва да проумееш колко неуместно е присъствието ти тук.

— Татко! — извика Кенеди.

— Съжалявам, че с Алонсо сте скъсали, но истината е, че това е твой проблем, не мой. Двамата с теб се разведохме преди години. Ти си възрастен човек и разполагаш с предостатъчно финансови средства — лично съм се погрижил за това. Трябва да си направиш други планове.

Катя отпусна примирено глава и с трепкащи мигли умолително каза:

— Няма къде да отида.

— Със сигурност имаш приятели на континента — напомни й Себастиян.

— Никой, при когото да отида за празника — сви рамене тя.

— Добре. Тогава отиди в хотел. Винаги си обичала първокласните хотели.

Настроението на Кенеди отново се подобри, като чу, че баща й си спомня какво обича майка й.

— Хотел? На Коледа?

— Често сме прекарвали Коледите в хотели — напомни й Себастиян, като се приближи до огъня и го разбута с машата, а после погледна сериозно Катя. — Предлагам ти да се опиташ да си вземеш стая в „Риц“ или „Тадж“ в Бостън.

Катя вдигна смутено рамо към бузата си.

— Не съм сигурна, че мога да напусна острова. При тази буря…

Лицето на Себастиян помръкна от раздразнение.

— Тогава отиди в хотел в Нантъкет — заяви той, като се изправи. — „Джаред Кофин Хаус“.

— Цената… — понечи да възрази Катя.

— Аз ще го платя. — Себастиян скръсти ръце пред гърдите си в знак, че няма да се огъне.

Катя отметна прекрасната си руса коса.

— Добре. Но, Себастиян, бъди така добър — ужасно съм изморена. Тъкмо казвах на Кенеди, че не съм мигнала предната нощ. Не може ли да подремна тук, преди да изляза отново на бурята?

— Моля те, татко! — намеси се Кенеди. — Мама може да си почине на моето легло, а в това време аз ще прозвъня хотелите и ще проверя къде има свободни стаи.

Себастиян не изглеждаше доволен.

— Себи. — Катя се изправи, приближи се до бившия си съпруг и сложи ръка върху неговата. — Съжалявам за всичко това. Знам, че допуснах много грешки. Ако само можех да върна времето…

Кенеди гледаше майка си и баща си с надежда.

— Не можеш да върнеш времето, Катя. — Себастиян не звучеше нито ядосано, нито огорчено или отмъстително, само непреклонно. Той бавно се отдалечи към вратата. — И се радвам за това. Сега те моля да помислиш добре и да отидеш в хотел.

След тези думи той излезе от стаята.

Катя се извърна, за да не вижда Кенеди лицето й. Кенеди я присви стомахът от съжаление и отчаяние. Нямаше да стане. Родителите й никога нямаше да се съберат отново. Тази проклета Никол беше омагьосала баща й, макар да си оставаше загадка как може толкова невзрачна особа да омагьоса когото и да било.

Чу Никол в кухнята, която си бъбреше тихо с Джеймс и Мадокс:

— Ако си изядеш целия сандвич, Мадокс, може да получиш захарно бастунче, но само ако татко позволява.

Коя беше Никол, та да определя какво ще яде синът на Кенеди? Вбесена, тя се надигна тромаво от дивана.

— Мамо. Ела да те заведа в стаята си, за да си починеш.

Когато излязоха в коридора, Катя понечи да тръгне по стълбите.

— Не, чакай. Спим в родилната стая зад кухнята — осведоми я Кенеди. — За да не трябва постоянно да се качвам по стълбите.

— Добра идея — отвърна Катя. Поколеба се, нежеланието й да влиза в кухнята бе разбираемо.

Кенеди я хвана за ръката и я поведе напред. Никол плакнеше чиниите на мивката, преди да ги сложи в миялната. Джеймс покриваше чинията с нарязани свежи зеленчуци с домакинско фолио. Мадокс седеше на стола си и си клатеше краката, смучейки захарно бастунче.

— Мама ще си подремне малко — заяви Кенеди с тон, който не оставяше място за обсъждане.

— И аз ще си подремна, бабо — рече Мадокс.

Катя се наведе да целуне внука си.

— Поспи си добре, ангелче. Ще се видим по-късно. — Тя последва Кенеди в родилната стая.

— Банята е ето тук — показа й Кенеди, но млъкна изчервена. — Ти, разбира се, знаеш.

Катя се огледа.

— Значи Никол е превърнала стаята за почивка в спалня. — Тя въздъхна и седна на широкото легло, което за голямо свое облекчение Кенеди беше оправила тази сутрин. Катя разкопча циповете на ботушите си и ги изрита, вдигна изящните си крака на леглото и се облегна на възглавницата. — О, божествено е.

Кенеди разгъна едно одеяло и зави Катя с него. После целуна майка си по челото.

— Почини си добре.

— Благодаря ти, скъпа. — Катя затвори очи.

Кенеди излезе от стаята и затвори тихо вратата, мислейки си колко странно е усещането да се държи майчински със собствената си майка.