Нанси Теър
Изненади по Коледа (28)

27

Внезапно на Никол й хрумна нещо.

— Може да се е качил в стаята си. Ще проверя.

Тя изтича по коридора и нагоре по стълбите. Вратата на стаята на Мадокс зееше отворена. Вътре нямаше никого.

— Не е тук — провикна се тя и заслиза бързо по стълбите.

— Отиваме да го търсим — извика Себастиян.

— Ще го намерим! — обеща Джеймс.

Двамата мъже излязоха бързо навън.

Предната врата се затвори. Никол се поколеба в коридора, чудейки се дали да се включи и тя в търсенето.

В този миг, за нейна голяма изненада, от антрето долетя продължителен, измъчен, гърлен рев. Никол добре познаваше този звук от работата си като медицинска сестра. Тя затвори очи и си пое дълбоко въздух.

Катя помагаше на Кенеди да излезе в коридора.

— За бога, Кенеди, стига си драматизирала — каза тя подразнено. — Ще го намерят.

— Това не е драматизиране, Катя — намеси се Никол. — Дъщеря ти ражда.

— Не говори глупости — сопна се Катя.

Кенеди беше се свлякла на пода и се подпираше с ръце на стените.

Никол се приближи до нея.

— Да отидем в дневната. Това е най-топлата стая в къщата. Ще проверя контракциите ти.

Неспособна да каже и дума, Кенеди се облегна на Никол и й позволи да я отведе бавно в дневната. В камината пращеше огън, а на прозореца блестеше отражението на елхата.

— Сложи ръце на облегалката на стола — посъветва я Никол.

Кенеди се подпря на стола, а Никол застана зад нея. В този момент от тялото й се изля кървава вода.

— Кенеди! Какво правиш? Това е турски килим! — извика Катя.

Никол не й обърна внимание, а слушаше внимателно, сложила ръце на корема на Кенеди.

— Катя, бебето се ражда. Обади се на 911.

— Терминът й е чак след три седмици — възрази Катя. — Освен това преноси Мадокс с десет дни.

Кенеди вече стенеше без прекъсване. Вкопчила ръце в облегалката на стола, тя задъхано каза:

— Мамо. Обади се на 911.

Сумтейки, Катя извади мобилния телефон от джоба на кашмирената си пола и набра номера. После отново. Погледна озадачено апарата.

— Изключил е. Телефонът ми е изключил.

— Пробвай стационарния — каза Никол. — В кухнята е.

— Ооооооооооо. — Краката на Кенеди трепереха. — Никол, мисля, че раждам.

— Да, и аз така мисля. Не се притеснявай, Кенеди. Всичко ще бъде наред.

Кенеди вдигна напрегнато лице към тавана. От тялото й се изтръгна продължителен вой.

Катя дотича от кухнята.

— И той не работи.

— Сигурно е заради бурята — измърмори Никол.

— Кенеди, добре ли си? — Прекрасното лице на Катя се сбърчи угрижено.

— Катя, тя ражда — осведоми я спокойно Никол. — В момента.

Катя отвори уста да възрази, но стоновете на дъщеря й пробиха стената на съмненията й.

— Мили боже. Какво да правим?

Никол сложи ръцете на Катя на кръста на Кенеди.

— Дръж я. Подпирай я отзад. Добре е да стои изправена. Гравитацията ще помогне на бебето да слезе по родовия канал.

— Къде отиваш? — изпищя Катя с изтънял от страха глас.

— Да се измия. И да взема ножици, връв и кърпи.

Катя пребледня.

— Ще припадна.

— Не и сега — отвърна Никол с тон, нетърпящ възражения, и излезе бързо от стаята.

Отиде в кухнята и бързо и уверено събра нещата, които й трябваха. После изтича до банята за гости, за да вземе кърпи и възглавници. Изми ръцете си с гореща вода и сапун и се втурна обратно в дневната, където Кенеди ревеше от болка, а Катя я държеше изправена. Не можеше да се каже коя трепери най-силно.

Никол коленичи зад Кенеди и вдигна полите на червената й рокля. Разряза подгизналите й бикини за бременни.

— Кенеди, ще проверя докъде е слязло бебето.

— Не мога! — виеше Кенеди. — Дайте ми нещо за болката! Моля ви!

— Уиски? Бренди? — отзова се веднага Катя. — Имам малко „Адвил“ в чантата.

Вещо и внимателно Никол сложи една ръка на хълбока на Кенеди, а с другата бавно опипа родовия канал. Почувства главичката. Както винаги това първо докосване я изпълни с благоговение и признателност.

— Кенеди, бебето е почти тук.

— Моля ви! — изпищя Кенеди. — Много боли! Не мога!

— Помогни й, Никол — плачеше Катя. — Направи нещо.

— Мислиш ли, че можеш да стигнеш до масичката? — попита Никол.

— Ти луда ли си? — скастри я Катя. — Масичката е твърде къса, за да…

— Не искам да ляга. Искам да подпре ръце на нея. Не смятам, че ще издържи още дълго права.

Задъхана и с почервеняло лице, Кенеди направи няколко тромави стъпки, подкрепяна от майка си и Никол.

Никол избута бронзовата купичка с ядки на пода и хвърли възглавница на нейно място. Помогна на Кенеди да коленичи, така че двете й колена да са върху възглавници, а ръцете и горната част на тялото й — на масичката. Сложи още една възглавница между краката й.

— О, боже! — изпищя Кенеди. — Бебето идва! Бебето идва! Усещам го!

— Кенеди, чуй ме. Искам да си поемеш дълбоко въздух. Когато кажа, напъвай.

— А какво да правя аз? — Катя кършеше ръце от притеснение.

— Иди от другата страна на масата и хвани Кенеди за раменете. Дръж я здраво, докато напъва.

Катя се подчини и като коленичи на пода сред разпилените ядки, сложи ръце на рамената на Кенеди.

— Сега, Кенеди. Напъвай — каза Никол.

Кенеди стисна ръцете на майка си и напъна толкова силно, че тялото й се разтресе от усилието. Когато спря, тя се свлече на възглавницата на масичката, останала без дъх и твърде изцедена, за да каже нещо.