Емили Б. Когбърн
Луизиана спасява библиотеката (43)

Глава четиридесет и трета

За интервюто си пред настоятелите Луиз извади тъмносиния си костюм, с който бе отишла за първия си работен ден в Алигейтър Баю. Докато се решеше, влезе Зоуи и докосна полата й.

— Принцеса.

— Така ли изглеждам? Надявам се.

Зоуи се пресегна в килера и извади чифт високи обувки на бели точки.

— Обувки.

— Не съм сигурна, Зоуи — каза Луиз. — Нямах намерение да нося тези.

— Обувки! — настоя Зоуи.

Луиз отстъпи. Малката бързо развиваше усет към дрехите и отказваше да носи старите дрешки на Макс. За щастие, посетителите в библиотеката й бяха завещали цяла кутия с момичешки дрехи, най-вече розови.

С обувките на точки Луиз се чувстваше по-висока, което бе добре. Имаше нужда от всяко преимущество, реално или въображаемо, за да се справи с г-жа Гъндерсън.

Тя пък закъсняваше, принуждавайки останалите настоятели и Луиз да се гледат безмълвно през сгъваемата масичка в библиотеката в бившето светилище на църквата. След няколко минути Марти Прат стана и отиде при Луиз.

— Искам само да знаеш, че трябва ти да получиш работата. Предпочитаният от г-жа Гъндерсън кандидат не е квалифициран изобщо.

Луиз се скова. Гънд имаше предпочитан кандидат?

— Не се тревожи — каза Марти и потупа Луиз по рамото, а после се върна на стола си тъкмо когато пристигна Гъндерсън.

— Трябва да побързаме — започна тя, докато се разполагаше. — Имам среща след половин час.

— Боя се, че интервюто може да продължи без теб тогава — каза Марти.

Дилайла, облечена от глава до пети на точки, се приведе и разгледа обувките на Луиз.

— Тези са страшни!

Г-жа Гъндерсън я дари с патентования си изпепеляващ поглед.

Преподобният Макдоналд тъкмо беше започнал с първия си въпрос, когато влезе Брю.

— Тези интервюта би трябвало да са отворени за медиите — каза той.

Марти се обърна към Гъндерсън.

— Нали каза, че ще му пратиш имейл?

— Сигурно съм забравила.

Тя се престори, че разглежда листовете в папката си, а после премести стола си с лице към прозореца и се загледа към паркинга.

Брю зае мястото си и махна с ръка.

— Моля, продължете.

Преподобният отново погледна към тефтера пред себе си.

— Всички знаем за програмите и подобренията, които ти и Силвия въведохте в библиотеката през последната година. Предполагам, че всички тук искаме да знаем как възнамеряваш да продължиш, особено след като Силвия си замина.

Г-жа Гъндерсън изсумтя, но не откъсна поглед от прозореца.

Луиз скръсти ръце, каза си да не забива поглед надолу, вдигна глава към г-жа Гъндерсън и накрая реши да се съсредоточи върху Марти.

— Отдадена съм напълно на библиотеката и общността тук. Ще направя всичко възможно да наема някого, също толкова добър колкото Силвия, и възнамерявам да продължа да работя по същия начин върху програмите и подобренията. Но няма да водя часовете по зумба.

Марти и приятелката й се засмяха. Г-жа Гъндерсън изсумтя пренебрежително. След това Луиз се поотпусна. Опита да се престори, че Гънд не присъства. Въпросите не бяха трудни и в края вече обсъждаха дали новата сграда на библиотеката ще има кухня за курсовете по готвене.

Докато Гъндерсън се готвеше да си ходи, потупа папката си.

— Само още нещо, г-це Ричардсън. Научих, че сте се кандидатирали за позиции извън щата. Тъй че отдадеността ви може би не е точно каквато я описвате.

— Така е, кандидатствах за няколко позиции, но това беше преди месеци, преди данъкът да мине. Не знаех дали няма да изгубя работата си, затова, разбира се, потърсих друго.

— Е, университетът в Айова се е обадил на г-н Фоули. Изглежда, са готови да ви предложат работа.

* * *

Луиз седна на кушетката и обори глава в шепи. Брендън и Джулия бяха отвели децата на „Улица Сезам на живо“ — Луиз не бе сигурна доколко Макс и Зоуи могат да изтърпят представлението от начало до край, но ги беше пуснала да отидат.

Радваше се, че в къщата е тихо. Имаше нужда да помисли, може би малко да се самосъжалява.

Сал остави чашата й с вино на масата.

— Не съм убеден, че си се изложила на интервюто.

— Поколебах се. Не им казах „Искам да остана, ще кажа на Айова да си гледат работата“. Трябваше да го направя, а не можах.

— Не е лесно. Възможността е много добра.

— Да, но купих къщата, ще се женим, Брендън и Джулия са тук, а и имам работа, дори да не получа поста.

Сал я прегърна през раменете.

— При все това е изкушаващо. А и аз бих се преместил с теб където и да било.

— Не, искам да остана тук, с теб. Независимо от работата.

— Хубаво, защото и аз го искам. Хайде да излезем да хапнем. Ще отпразнуваме това, че интервюто мина. Дори да не си получила работата, постара се.

— Всичко беше наред, без края.

Сал я хвана за ръката и й помогна да се изправи.

— Хайде. Как ти звучи бар „Мейн Стрийт“?