Емили Б. Когбърн
Луизиана спасява библиотеката (13)

Глава тринадесета

Следващия следобед мозъкът на Луиз вече даваше заето от каталогизиране, когато получи имейл. Нетърпелива да избяга всякак от скуката, тя го отвори.

Скъпи колеги,

Поради скорошния инцидент с разлято кафе, реших, че всички храни и напитки оттук насетне ще стоят в кухнята. Не можем да рискуваме щети по библиотечните материали. Благодаря ви за съдействието.

Директор Фоули Хетфийлд

Луиз се изправи.

— Хора, видяхте ли последния скудоумен имейл от достопочтения ни ръководител?

Силвия остави върколашкия роман, който въвеждаше в системата.

— Не, какво пък сега?

— Казва, че не можем да ядем или пием нищо извън кухнята.

Столът на Хоуп проскърца и след секунда вече гледаше иззад рамото на Луиз.

— А, такива да ги нямаме — каза тя, когато прочете съобщението.

— Нали знаеш, че можеш да четеш имейли и на собствения си компютър? — напомни й Луиз. — Изпратил го е на всички.

Хоуп не си направи труда да отвърне.

— Тоя човек ми изпили вече нервите. Всички — с мен. Вие сте виновни все пак.

— Как така? — недоумяваше Силвия.

— Дойдохте тук, разбъркахте кошера. Няма да кажа, че харесвам г-н Фоули, но имахме споразумение, додето не се вяснахте. И сега пчелите са му влезли право отзад. Тъй че идвате с мен да оправим нещата.

Тя закрачи маршово към офиса на г-н Фоули.

Силвия избута встрани количката си с книги и последва Хоуп, Луиз — след нея. Г-н Фоули излезе от служебната тоалетна зад кухнята, а Хоуп спря пред него, препречвайки пътя му към офиса.

— Какво ти става? — веднага започна тя.

— Нямам представа за какво говориш. — Той се отмести встрани, за да заобиколи Хоуп, но тогава на пътя му застана Силвия.

— Да започнем с имейла отпреди малко.

— Мисля, че бях ясен. Трябва да държим храната и напитките по-далеч от библиотечните материали.

— Г-н Фоули, работя с теб от десет години, ядеш си обяда на собственото бюро всеки божи ден — каза Хоуп.

— Това, какво правя аз, не е ваша работа.

— Чуй ме сега. Знам, че не ти се нрави да работиш с градските момичета. Обаче ти ги нае и не можеш да си го изкарваш на нас по тоя начин. Ако трябва да се мъдря из кухнята всеки път, когато ми се пие кафе, няма никаква работа да свърша и ти го знаеш.

Г-н Фоули понадигна очилата си върху камбестия си нос.

— Ами тогава ще пиеш по-малко кафе.

— А ти пък ще си търсиш нова детска библиотекарка.

Хоуп се пресегна към каната, наля си чаша и се върна в кабинката си.

Лили влезе откъм помещението за посетители. Поколеба се, когато видя г-н Фоули край кухнята, стиснал побелели юмруци.

— Ъм, г-жа Гъндерсън е дошла.

Г-н Фоули се прокрадна покрай нея, без да отрони и дума. Лили направи знак на Луиз и Силвия.

— Излезте за малко. Трябва да видите кой командва наистина.

Пристигнаха тъкмо докато г-н Фоули посрещаше съветничката.

— Г-жо Гъндерсън! Радвам се, че ви виждам.

— Какво се случи току-що? — прошепна Силвия. — Никога не съм виждала г-н Фоули да се усмихва. Никога.

— Шш, тихо. — Луиз също не можеше да повярва. Г-н Фоули не просто се хилеше като ряпа, но и гласът му бе паднал с октава. Представлението бе болезнено и едновременно смешно за гледане.

— Какво ви води в скромното ни място? — попита той.

Г-жа Гъндерсън беше жена матрона с къдрава сива коса, права пола до коляното и колосана риза, плътна почти колкото сако, по която блещукаха огромни сребристи копчета.

— Чух, че удължавате работното си време.

— Да. — Г-н Фоули закърши длани. — Решихме, че посетителите ни ще оценят допълнителните възможности да ни навестяват в моментите, когато не са на работа.

— Е, съгласна съм, стига да не е твърде скъпо. Работите със съкратен бюджет, дано помните. Г-н Хенри ме уведоми, че възнамерява да пусне за гласуване поредната библиотечна такса на следващото събрание. Както знаете, против всякакви подобни увеличения съм. Правителството е проблемът, не решението. Последното, което му трябва, са още от припечелените ни с труд долари.

— Да, г-жо. Новите ми библиотекарки, Луиз и Силвия, променят графиците си, за да паснат с новата наредба. Уверявам ви, че допълнителната цена ще е минимална.

— Трябва и да наблюдавате нивата на посещаемост. Очаквам или да се вдигне, или да се върнете към стария график, ако това не се случи.

— Да, г-жо.

— Също така може да помислите за мултимедийни материали и да разучите въпроса с електронните книги. Библиотеката в Пойнт Купс е започнала да предлага заглавия за „Киндъл“ и прочие, чувам, че е популярно.

Тя многозначително огледа почти празната библиотека.

— Да, г-жо.

Силвия пристъпи откъм служебната зона.

— Г-жо Гъндерсън, аз съм Силвия Джоунс, а това е Луиз Ричардсън. Искаме лично да ви поканим на първата ни вечер с удължено работно време. Ще предложим ордьоври и напитки.

— Радвам се да се запознаем. Боя се, че не мога да дойда, но нали ще внимавате с храната край библиотечните материали?