Р. Дж. Пинейро
01.01.00 (92) (Знакът на хилядолетието)

5

Сюзан Гарнет лежеше със затворени очи, но не спеше. Мислите й блуждаеха надалеч, в друго време, когато прохладният нощен въздух й бе носил покой и наслада, мили спомени за Ребека и Том, за живот, който никога нямаше да се върне, който я изпълваше с нежност, но вече не с мъка. Сега тя отново изпитваше надежда.

Само допреди няколко дни се бе чувствала самотна, но не и сега, в тихата сумрачна камера, в прегръдките на Камерон Слейтър. Тялото й беше принадлежало само на съпруга й, но него го нямаше, нямаше го много отдавна и я бе оставил сама.

„Сама.“

Мразеше самотата. Копнееше за мъжка ласка, за прегръдката на този човек, който толкова неочаквано се беше появил в живота й, за мъжа, който разбираше мъката й и щеше да й подаде ръка за помощ.

Сюзан отвори очи и погледна Камерон. Той се усмихна.

„Добър човек.“

— Мислех, че…

Тя допря показалец до устните му и бавно поклати глава. Седеше в скута му с лице към него, коленете й се притискаха в тялото му, пръстите й усещаха силните мускули на раменете му. Камерон затвори очи и се остави на милувките й, Сюзан се наведе и го целуна, усети вкуса му, устните му, меки, съвсем различни от тялото му, закоравяло от години работа на открито. Той й върна целувката, страстно, но с нежността на партньор, на съпруг.

— Благодаря ти — каза тя, притиснала длан към бузата му.

— Не. Аз ти благодаря. Не можеш да си представиш колко…

— Сю? Доктор Слейтър? Там ли сте, приятели?

Двамата погледнаха нагоре към съобщителната шахта.

— Къде другаде може да сме, Трой? — отвърна Сюзан и се изправи, но не и преди още веднъж да целуне Камерон.

— Запазвам си правото да продължим по-късно, нали? — прошепна той.

— Абсолютно.

— Имаме съвпадение — със странен глас каза Рийд.

— Наистина ли? Къде? — Слейтър застана до Сюзан.

— В Паленке. Имаме съвършено съвпадение с майския град Паленке.

Сюзан и Камерон се спогледаха озадачено.

— Какво означава това? — попита тя археолога, който усили лампата и закрачи из камерата.

— Че мястото на контакта на нула първи, нула първи, нула нула е Паленке, а не този комплекс.

— Какво според теб ще се случи там?

— Ами, според митологията на маите, завършването на Великия цикъл в края на тринайсетия бактун ще е време на глобална хармония, когато душата на Пакал Вотан, галактически пратеник тринайсет, шейсет и шест, петдесет и шест, нула, ще се завърне в Паленке, за да донесе единение на народа си. Тук има някои аналогии с християнската вяра във Второто пришествие.

— Искаш да кажеш денят на Страшния съд ли?

— Точно така. Но за християните този ден символизира свършека на света, последната глава от съществуването на Земята.

— Апокалиптичното послание в Откровението на Йоан Богослов.

— Откъде ги знаеш тези неща?

— От неделното училище, скъпи. Аз съм католичка. В Откровението ангелите Господни идват на Земята, за да я подготвят за Второто пришествие на Иисус Христос.

— Според митологията на маите този ден символизира ново начало, духовно прераждане за нов Велик цикъл.

— Но всички маи са изчезнали — каза Сюзан. — Съвременният свят е унищожил културата им навсякъде другаде, освен на няколко изолирани места. Самият ти ми каза, че Паленке е просто туристическа атракция и археологически обект. Чии духове ще възроди Пакал? Дори терористите убиха двама от жреците и раниха третия.

Камерон въздъхна.

— Основателен въпрос. — После заговори право в съобщителната шахта, която ги свързваше с повърхността. — Рийд?

— Да, доктор Слейтър?

— Успяхте ли да преведете нещо друго? Каквото и да е?

— Датата е същата. Странното е, че макар да не се намира в географския център на Паленке, Храмът на надписите е в средата на бинарната карта.

Археологът се огледа.

— Липсва още нещо. Вече имаме мястото и времето и ми се струва, че разбираме смисъла на посланието. Опасявам се обаче, че ще трябва да се направи още нещо, защото Паленке не е същото място, което през шестстотин осемдесет и трета е напуснал Пакал. Оттогава са се променили много неща.

— Свързахме се с Белия дом — отвърна Рийд. — В момента президентът се съвещава с мексиканския президент. През следващите дни ще изолират района, ако изобщо има някаква нужда от това.

— Най-вероятно ще има, поне след като разберем какво още трябва да се направи.

Сюзан се приближи до отвора на шахтата.

— Ами тялото на вируса? Онези двеста и шейсет байта, които винаги са различни?

— Проверих ги, Сю. Продължават да следват същата система, откакто ги засякохме.

— Това може да е последната загадка — каза Камерон.

— Но къде е отговорът?

Археологът не отговори. Погледът му отново, се върна към древните релефи.